Малко момче пътувало само във влака. Зад прозореца преминавали скучни и еднообразни пейзажи. До него седящатата жена го попитала:
– Навярно си уморен от дългия път?
Момчето се засмяло и казало:
– Да, малко съм уморен, но това няма значение. Когато пристигнем, ще ме посрещне баща ми.
Понякога ние се уморяваме в живота, трудно ни е, но знаем, че в края на живота ще ни срещне Нашият Баща и това променя всичко.
Знанието, че ние вечно ще бъдем с Бога, компенсира сегашното ни бреме.
Гледайте към небето и вечността!

Една от тенденциите в света е акцентът върху компактните превозни средства.
Така че, все повече и по-често сме свидетели на сгъваеми велосипеди, които просто могат да се носят в офиса и поставят в кутия или Мото куфар, за който всеки си мечтае.
Но сега можем да видим нещо повече от средство за придвижване. Особено, когато може да се комбинира придвижване до спирката и движение с обществения транспорт.
За Trikelet, се твърди, че е най-малкият сгъваем електрически скутер в света. Неговите параметри, когато той е сгънат, го правят доста компактен.
Той може да се смали до много малки размери и да се носи даже и във влака, където ще изглежда като ръчен багаж. Неговата големина съответстват на мястото за багаж в купето на влака.
Той може да се тегли по земята и като ръчна количка за багаж.

С напредването на възрастта на човек започва да му се струва, че броя на месеците в годината намаляват, а самите месеци стават по-кратки.

Времето бързо се стопява. Утрото на новия ден неусетно се превръща в уморена вечер.

Границите се размиват. Заличават се. Ето, не отминал още рождения ден, задава се следващия.

Вече няма смисъл в израза: „Да убиеш времето“. Онова, което до вчера е било здраво, се е втечнило постепенно, после се е превърнало в газ, след това в пара, докато накрая се е изпарило.

Времето е влак, а хората са пътници без билет. Те ще достигнат до набелязаната гара, ако им издържат кокалите, защото всеки път, когато ги хванат без билет, ще ги ступват и ще ги свалят от влака, а за да продължат трябва да се качат на следващия влак.

Дървена пешеходна пътека преминаваща през железопътната линия раздела живота на семейство Иконостасови на преди и сега.
В неделя 79 годишната Екатерина Герасимовна, както обикновенно се движела с двете си внучки 16 годишната Настя и 9 годишната Катя. Отивали на църква. Настя е инвалид по рождение и баба ѝ я возила в количка.
Както винаги, възрастната жена трудно бутала количката по дървената настилка, за да преминат от другата стрна на линията. Катя вървяла до тях.
Изведнъж инвалидната количка заседнал между изгнилите дъски. В това време от завоя с пълна сила връхлетял влак…..
Всичко, което успяла да направи възрастната жена преди смъртта си било да отблъсне внучката си настрани.
Бабата не оставила болната си внучка даже под колелата на връхлитащия влак.
Малкото селце Валентиновка, отдавна сляло се с научния град Каральов, от всички страни е стеганато от многоетажни сгради. Въпреки това, тук още се усеща провинциалния селски дух.
Домът на Иконостасови е малък, един от най-старите в селото. Семейството живее тук от векове.
Всички съседи са в шок от случилото се. Всички са познавали и обичали Екатерина Герасимовна и нейната внучка. Наричали ги двете Кати. Имало и две Насти, едната по-голямата внучка, а другата снахата.
Двете жени, младата и старата се грижели за семейството. Единственият работоспособен мъж, син на Екатерина Герасимовна и мъж на Настя  починал от рак преди четири години. Оставил децата си сираци, а жена си вдовица.
Неговата първа жена, майката на по-малката Настя, напуснал семейството след раждането на дъщеря му, която имала детски церебрален паралич. До появяването на по-голямата Настя за детето се грижила бабата. След случилото се Настя с малката Катя, пред очите, на която станала страшната трагедия, останали сами. От голямото семействосега са само те и парализираният дядо.

Човек винаги бърза за някъде: за училище, за университета, на работа, да пазарува. Всеки от нас иска за един ден да направи колкото се може повече. Бързайки, ние не забелязваме, кой минава по край нас на улицата, качва се в асансьора, автобуса или влака. Не забелязваме свети ли слънцето, има ли на небето облаци, пеят ли птиците….?
Нека да се спрем и да се огледаме наоколо.
Да се порадваме на слънцето, нали то свети за нас. Птиците пеят и песента им е също отправена към нас. Нека да погледнем на града, в който живеем, с други очи, очи умеещи да виждат прекрасното.
И тогава ще ни се открият не унилите сиви здания, а истински произведения на изкуството.
Минавайки през града денем погледни малко настрани. Виж, всеки дом, всяко прозорче те са уникални и неповторими по своему.
Наслади се на забележителностите, това могат да бъдат исторически и архитектурни паметници, театри, музеи, ултрамодерни търговски центрове, на които майсторски е направена фасадата.
Въпреки модерните технологии, прилагани в големите и малките градове, лишените от индивидуалност стъклени сгради, многото жици и железопътни линии, все още има много живописни и красиви кътчета в природата и уникални стари сгради.
Разходете се из малките уютни улички и се насладете на спокойната атмосфера. Посетете непременно парковете. През лятото те ще бъдат едно незабравимо пътешествие сред скулптури, красиви фонтани. Истинско удоволствие е да се отпуснеш в сянката на буйната зеленина.
Разходки из града през нощта, осветени от преливащи в различни нюанси светлини, ще ви потопят в прекрасната атмосфера на уникални архитектурни творения. Нощно осветление трансформирани всичко до неузнаваемост. Градът през нощта става особено романтичнен и мистериозен. Град пълен с загадъчни тайни, невероятни събития и зашеметяващи истории.
Спрете, огледайте се, край вас всичко прелива от красота!