Намерението на владетеля на съседното кралство да посети един  манастир предизвикало смут сред монасите. Само игумена, както обикновено, се държал спокойно.
Когато влязъл в стаята на игумена, кралят се поклонил и казал:
– Знам, че ти си запознат с тайните на живота, дойдох, за да ми ги разкриеш.
– Защо ти е необходимо това? – попитал игумена.
– Бих искал да разбера тайните на живота, за да мога да контролирам моя живот, живота на своите подчинени и да помогна на страната си да процъфти.
– Добре, – казал игумена, – но трябва да те предупредя, че когато навлезеш в дълбочината на проблема, ще осъзнаеш, че хармония се достига не с управление, а с отстъпки.

Манса Муса владетелят на Африканската империя Мали през 1324 г. отишъл да се поклони в Мека. По това време неговата държава се намирала в разцвета си, за това и пътуването му било внушително.
Муса бил придружен от 60 хиляди човека, а също стада от камили и други животни. Те носели няколко тона злато, което владетелят щедро раздавал на бедните по целия път до Мека. Голяма част от богатството си разменил срещу сувенири.
Съществуват данни, че всеки петък, без значение къде спирала процесията, по заповед на Муса са строили джамия.
Подобна щедрост подкопала икономиката на целия регион на Северна Африка и Близкия изток в продължение на десет години, тъй като голямия приток на злато, силно го обезценило, което довело до рязко покачване на цените на суровините.

За еничарите котелът за храна е представлявал нещо като знамето за войските. В другите държави; изваждането му и обръщането с дъното нагоре било знак за обявяване на бунт. За този странен, чисто ориенталски обичай В. Мутафчиева  пише : „Казаните… Другаде народът има други изрази за бунт — знаме .  А в Стамбул всичко е особено; тук и бунтът не започва, докато не го подемат еничарите, а знаме на бунта е казанът — тенджера, само че голяма. Когато стои върху дъното си, тя означава, че еничарите ще отиват за чорба или вече са я получили и изсърбали. Но обърнат с дъното нагоре, казанът се превръща в призив за метеж и насилие.“ А съветският историк А. Ф. Миллер го обяснява по следния начин: „Обичаят очевидно бил свързан с представата на владетеля като «хранител» на еничарите и обръщането на котела би трябвало да означава, че недоволните от своя владетел еничари не желаят да получават от него храна.

Владетелят на един град внезапно наредил да хвърлят в затвора един учител. Учениците, които дошли да навестят учителя си били поразени. Той ги посрещнал така радостно, все едно са дошли в дома му.
– Учителю , какво ви дава тук утеха? – възкликнали учениците.
– Тук ме утешават четири изречения, – отговорил учителя. – Първото е: „От злото  никой не може да избяга, то се случва в живота на хората“. Ето и второто: „Какво му остава на човек да прави в беда освен търпеливо да понесе страданието си. Нали във света не  само ти изпитваш нещо подобно“. Третото е: „Бъди благодарен на това, че не те е сполетяло нещо по-лошо, това може винаги да стане“. И накрая ще ви кажа и четвъртото: „Избавлението може да е толкова близко, въпреки, че не знаеш за това“.
В този момент от стражите дошла вест, че учителя е свободен. Оказало се, че владетелят по погрешка е дал заповед за арестуването му.

Галерий, чието пълно име Гай Галерий Максимиан Валери, суверенен владетел на Източна римска империя на 30 април 311 г.  e подписал указ позволяващ за първи път открито да се изповядва християнството, а това допринесло за разпространението на вярата.
Галерий дълго време бил един от най-запалените противници на християнството в Римската империя. Той е участвал в преследването на християни от 303 г.
Според някой източници инициатор на гонението бил Диоклетиан, според други Галерий лично убеждавал Диоклетиан да започне гонението. Както и да е, Галерий взеха активно участие в него, и то продължава и по време на царуването му.
Галерий „променил“ своите убеждения поради болест,  може би с надежда за „ответна благодарност“ от Бога на християните.  Но надеждата му не се оправдала.  Няколко ден след подписването на указа Галерий умира.