В този свят ние сме непрекъснато заети с нещо, непрестанно се суетим, действаме. При това никак не ни вълнува въпроса, има ли човек някакъв личен живот с Бога. Християнските „активисти“ живеят като във витрина, докато силата се крие в най-съкровеното тайно място на душите им.

Трябва да се отървем от чумата, която поразява духа ни в тази религиозна епоха, в която живеем. В живота на нашия Господ нямаше бързане и бягане, няма супер-дейност, която толкова много ценим.

Най-главното в Царството на Исус Христос е личната връзка на човека с Христос, а не неговата полза в обществото.

Достойнството не е в практическата дейност на човека, а във факта, че в него се вливат Божиите истини.

Вие не знаете какво ще ви изпрати Бог, не можете да си представите какви трудности ви предстоят в родината или далече от нея, но ако губите времето си в супер дейност, вместо да попивате фундаменталната истина на Божието Изкупление, когато ви стане трудно, просто няма да издържите и ще се пречупите.

В това време се утвърдете в Бога, вместо да бързате в спешни дела.

Разхождаха се безмълвно. Дървета, храсти и тревички бяха окъпани в слънчева светлина.

Симеон бе вперил поглед към близкия връх на планината, който ясно се очертаваше със своята зеленина в небесата. Станка заничаше между малките тревички, търсейки цветя и гъби.

– Как можеш да накараш хората, – наруши тишината Симеон, – да вземат решение, основавайки се на собствената си логика? Та те постоянно са бомбардирани с информация от телевизията, вестниците, радиото и интернет.

– Виж, колко интересно се получава, – засмя се Станка. – Постоянно гледаме реклами, които се стараят да ни накарат да купуваме. Когато ги гледаме за не знам кой си пореден път, не започваме да им вярваме, но нещо ни кара въпреки всичко да им се подчиняваме.

– Рекламата създава образи, – каза Симеон.- Виждаш на екрана как един човек носи нещо, което го прави много щастлив. И когато видиш това „нещо“ на витрината в магазина, у теб възниква образа на щастливия човек.

– И понеже си потиснат от градския начин на живот, – продължи мисълта му Станка, – пожелаваш да се почувстваш щастлив, като оня човек от рекламата.

– Ти знаеш, че този предмет, не прави човека щастлив, – продължи разсъжденията си Симеон, – но емоцията, която се е създала у теб след като си гледал рекламата, надделява над здравия разум.

– Но това са само чувства, – поклати недоволно глава Станка.

– Разума ти крещи: „Недей го прави!“ Но не ти предоставя алтернатива….

– Точно така, – съгласи се Станка. – Ние купуваме рекламираната стока, подмамени от емоцията, като си мислим, че това ще ни направи щастливи.

– Наистина, – намръщи се Симеон. – Някои реклами са красиви, но целта им е една и съща.

– Като бонбон в красива опаковка, който разваля зъбите, – допълни Станка.

– Какво излиза накрая? – попита Симеон. – Телевизията е основен източник, който насочва ума на на човека към поддържане на материалния свят. Но кой кара това да се случва?

– Този образ се поддържа от хората. За тях той е ценен. И всеки, който се различава по мислене от тях, бива преследван и обявен за предател.

– Не можеш да накараш хората да повярват в нещо друго, – махна с ръка Симеон. – дори да е логично, разумно и полезно.

– Това е така, защото хората са с притъпени сетива. Обременени с пристрастявания към какво ли не, – констатира Станка.

– Те вярват най-вече на чувствата си, – заключи Симеон.

Колкото и да говореха, и двамата разбираха, че трудно биха променили нещата. На заслепен човек, много трудно можеш да му покажеш и докажеш истината.

В търговския център петгодишно момче умолявало родителите си да му купят доста скъпа играчка. Детето плачело.

Майката го дърпала от витрината, а бащата раздразнен ходел напред назад.

Тогава момчето се обърнало и силно извикало:

– Хора, за Бога, купете ми тази играчка!

След което бащата извадил портмонето си и платил играчката.

Искайте и ще ви се даде …

Разпространен е мит, че тамбовският чернозем се съхранява в Камарата на мерките и теглилките в Париж като стандарт за най-плодородната земя в света. В действителност това не е така.

През 1889 г. на Световното изложение на Руската империя донесли черноземен монолит от провинция Воронеж. Той бил с размери около 9.7 m³ и е бил поставен на огромен пиедестал.

След приключване на изложбата, решили да не го разрязват.

По жребий този чернозем бил предаден в Сорбоната, където го пазели до 1968 г., когато той и витрината в която бил поставен били разрушени от студенти през майските студентски бунтове.

В момента останките на монолита се съхраняват в Агрономическия институт.

Министерство по вероизповеданията в Бруней е призовало местните търговци да премахнат от витрините всичко, което напомня за Рождество.

Министерството е излязло с официално разяснение относно забраната за всички публични празнувания на територията на Бруней.

Преди една година властите решили, че рождествените символи не трябва да бъдат изнасяни и поставяни по улиците на градовете.

„Мюсюлманите трябва да бъдат внимателни. Те не трябва да участват в тържества, които не са свързани с исляма, защото това може да урони вярата им“ –  се казва в съобщението предадено от Министерството на вероизповеданията.

„Например, когато мюсюлмански деца, тийнейджъри и възрастни носят шапки като на кодекс, Дядо Коледа, те пряко нарушават раздел 207 (1) от наказателния кодекс на шериата“, – предупреждават властите.

Нарушителите ще се глобяват с 20 хиляди долара и пет години лишаване от свобода.

На християните живеещи в Бруней е позволено да празнуват Рождество , но само вътре в техните общности.