Забързани мъж, жена и двама младежи влетяха през портата на едноетажна къща, оцветена в червено. На вратата ги срещна засмяна Невена:

– Айде, от кога ви чакаме. Ще извинявате, но бяхме много гладни и почнахме вече.

– Не се притеснявайте, – поде Васил, едър и снажен мъж с посребрени вече коси, – ние ще си го наваксаме.

На трапезата ги чакаха дядо Стоил и едрия здравеняк Борис. Те вече работеха усилено с лъжицата, гребейки вкусния фасул от чиниите си.

Масата бе отрупана с пълнени чушки, сърми, тиквеник, туршия, фъстъци и какво ли не, всичко необходимо,като за Бъдни вечер.

Невена бързо настани новодошлите и започна да раздава на всеки от тях по чиния с фасул.

– Дай хляба, да го разчупя, – извика дядо Стоил.

Не го свърташе на едно място.

– Искам да видя на кого ще се падне парата., – засмя се старецът.

Донесоха му питката и той започна да раздава парчета от нея на всички. Всеки ровеше в парчето си с хляб. с надежда да открие монетата в нея.

Изведнъж дядо Стоил извика:

-Вижте – и високо издигна хванатата в плен от хляба стотинка, – у мен е парата тази година. Внимавайте добре. Пак ще имам какво да ви дам и тази година. Парите са важно нещо, без тях си никой.

– За какво са ти пари? – попита дошлата жена, тя се казваше Руска.

– Како, – обади се Невена, – ако не ти трябват пари, дай ги на мен, аз знам какво да ги правя. Колкото дойдат, …..

– Не я слушай, – каза дядо Горан, – всичките ще ги похарчи не ѝ давай нищо. Я дайте виното, което правих тази година. Хубаво вино съм направил. Само опитайте.

Мъжете надигнаха чашите и одобриха:

– Сладко е и има приятен аромат.

– Това е, трябва да знаете как се прави истинско вино, не като купешкото.

Виното се разигра в жилите на стареца и устата му не млъкна. Раздаваше съвети, укоряваше, връщаше се към стари болезнени спомени, ….

На масата обстановката малко се нажежи. Чуваха се отделни подвиквания:

– Ти мен уважаваш ли ме…

– Какво имаш против мен ….не вярваш, че съм се променил …

– Никога не съм казвал лошо за теб..

– Разбери, така не се живее….

Наложи се да се намесят и жените, но положението не се оправи.

Тогава Руска се надигна и си тръгна с единият о синовете си и съпруга си.

Празникът бе провален, семейството отново бе разединено, от стари кавги, не простени обиди и гневни думи.

Виното винаги е било голям раздорник, то не признава толерантност, добър тон и отстъпчивост. Може би хора, които не могат да носят на пиене, не бива да надигат често чашата.

Празникът си е празник, нима не ни стига болката и мъката на ежедневието …

Опитвате ли се да прекарате свободното с време пред компютъра, където играете, сърфирате безцелно по социалните мрежи, гледате видео….

Харесва ли ви да прекарате почивните си дни у дома сами, насаме с бутилка бира или чаша вино пред телевизора.

Обърнете внимание къде често се появявате? Какво обичате най-много да правите?

Отговорете на тези въпроси за себе си. Може би това ще е ключът за промяната в живота ви в бъдеще.

Прегледайте живота си! Може би много време отделяте за безполезни неща, които не ви носят полза.

Инспектори от Управлението на израелски древности са конфискували фрагмент от папирус, който специалистите нарекли най-древното споменаване на Йерусалим на иврит сред небиблейските източници.

Специалистите датират документа от периода  на Първия храм – VII век пр.н.е. Тези резултати са получени от радиовъглероден анализ.

Папирусът е бил намерен от група ловци на древни ценности в една от пещерите в Юдейската пустиня.

Във фрагмента са се запазили две фрази на иврит. Повечето букви се виждат ясно. Текстът на документа гласи: „От царските слуги на Наарат, кани вино в Йерусалим“.

Според специалистите Наарат е място споменато в Библията. В Книгата на Исус Навин в 16:7 се споменава името Наарат.

Израелските изследователи смятат, че фрагментът доказва, че през втората половина на VII век пр.н.е Йерусалим е икономическа столица на Юдейското царство.

Според Библията през този период царе са били Манасия, Амон и Йосия. Въпреки това не може да се установим, за кого е предназначено виното.

Според изследователите, документа свидетелствува за необичайния статус на жените в системата на управление в Юдейското царство през VII век пр.н.е.

Иван Петров се бе наложил вече в професията си. Пациентите го обичаха и го уважаваха.

– Защо не поиска да станеш професор? – попита го един от приятелите му. – Ето Николов, който работеше с теб отдавна е академик.

– Скъпо губене на време заради някаква си титла, – засмя се Петров.- Хубавото вино е плод на любовта между хубавото грозде и самоотвержният труд на човека.

– И все пак …, – не довърши приятелят му.

– Знаеш, че нямам деца, затова се отдадох на работата си, а тя ми се отблагодари с всичко. Ако на някого нещо не му достига, търчи за признание. Разбери, – махна с ръка Петров, – Лошото вино, дори в бутилка с лъскав етикет, се вкисва . Няма значение, че са малко на брои признанията ни, но хората ще използват резултатите, които съм постигнал,  с удоволствие.

През 2003 Дрюон, чийто баща е бил родом от Оренбург, летял  със самолет в Русия с Виктор Черномирдин.

Черномирдин поръчал червено френско вино, а Дрюон – нормална бира.

– Може ли с водка? – Сериозно казал Черномирдин. – Бира без водка – пари на вятъра.

Когато превели фразата на Дрюон, той дълго се смял.

След това, за да не я забрави, повторил я на френски.