Отидоха мълчаливо в заведението накрая на улицата. Нядялко поръча две супи, две порции кюфтета с гарнитура, хляб и бутилка червено вино. Седяха и мълчаха. След като сервитьорът донесе поръчаното, Недялко погледна с надежда Боряна и каза:

– Боби, съжалявам, – гласът му потрепера, – много съжалявам за това, което направих.

– Тя знае ли, че си женен? – Боряна го погледна остро.

– Да, знаеше, че съм сгоден, когато се срещнахме за първи път. По-късно ѝ казах, че отивам да те взема, за да се оженим.

– Тя не възрази ли?

– Не, …… свикнала е.

Това беше невероято. Жена, която се беше влюбила в мъж и му бе родила дете, да свикне с мисълта, че той ще се жени за друга.

– Нима не пожела да се ожениш за нея, когато разбра, че тя носи твое дете?

Недялко се поколеба, хлабът заседна в гърлото му, загреба с лъжица в чинията, преглътна и едва тогава успя да каже:

– Но аз исках да се оженя за теб. Когато разбрах, че чака дете от мен, изпитах срам от това, което бях направил …., но тя знаеше, че аз не я обичам. Не съм ѝ давал дума, че ще се оженя за нея.

– Искал си да се ожениш за мен, но това не те е спряло да стоиш далече от други жени, – с ирония подметна Боряна.

– Дадох и пари и ѝ казах, че всеки месец ще плащам издръжка на детето.

Боряна се разгневи сериозно:

– Обърсал си се и сега съвеста ти е чиста!

Недялко наведе глава:

– Съжалявам, но ние можем да превъзмогнем това. Тя не предевява никакви претенции към мен. Ще издържам детето, но няма да ходя при тях да ги виждам вече. Прости ми, – молеше отчаяно той, – млади сме, ще имаме деца, …..ако искаш ще се пренесем някъде другаде да живеем.

Боряна трепна. Детето щеше да расте без баща. Другите щяха да му се присмиват. Тя беше виждала много такива деца в училище. Боряна изпита много силна болка. Какво беше виновно това дете? …..Беше се появило само, защото някой не можел да се въздържа …….

Виждайки нещастно влюбения Маджнун, много се опитвали да му помогнат със съвет.
– Тази Лейла не е толкова прекрасна, – казвали му те. – В нашия край има много по-красиви девойки. Избери си която искаш!
Маджнун побледнял, като чул тези думи и им отговорил:
– Красотата, това не е форма и не се изразява във външността на съда, а в неговото съдържание. Ако за вас то е оцет, то за мен е сладко вино! Нали Господ в една стомна за едни налива горчива отрова, а на други мед и всички виждат очертанията на съда, но само посветените знаят, какво съдържа той!

Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.

Алкохолът съществува отдавна. На Земята са се появили много различни видове веселящи напитки.
В Древен Египет е имало 6 вида бира, а аборигените в Африка са си произвели бананово вино.
На всяка бутилка с алкохол е написана година. Много смятат, че това е годината, от която е започнало да се произвежда това вино, но това е годината, в която е събрана реколтата от грозде, от което е напрено това вино.
Налягането в шампанското е 3 пъти по-голямо, отколкото в автомобилната гума.
С времето бялото вино става тъмно.
В Гърция много обичат да смесват бяло вино с кока кола.
Мощното земетресение през 1906 г в Сан Франциско унищожило 57 милиона литра алкохол. Е, това може да е за добро, въпреки че са ощетени любителите на алкохола.

Спорът се беше ожесточил. Бяха докоснати доста спорни и парливи теми.
Изведнъж от групата ясно се открои силен мъжки глас:
– А може ли да се случи така, че да има втори потоп.
Една част от хората се засмяха. Някой потупа мъжа разбиращо, относно страховете му, по рамото и спокойно каза:
– Това вече се е случило още, когато Ной е посадил лоза и от плода му е направил вино. От този „потоп“ са пострадали много повече хора, отколкото от първия ….