Горещината ни изненада през късните есенни дни. Това, като че ли допълваше притесненията на едра с посивели коси жена. Тя седеше и чакаше мъжа си да дойде след повикването на лекаря.
Мислите й прескачаха като светкавица в главата й: „Дано не е нещо сериозно…..Какво ли стана с детето на брат ми, какво нещо само на четири годинки е…..Дъщерята дали се е прибрала?….Забравих да и оставя бележка….дано не се е притеснила, че ме няма в къщи“.
Изведнъж близката врява, която огласяше помещението я изкара от размислите й.
Хора на средна възраст, мъж и две жени силно крещяха на възрастна жена, облечена в протъркан халат и избеляла пижама, свила се на две в количка, слушаща тъжно упреците им.
Думите на тези хора заливаха болната:
– Защо не ни каза? Все мълчиш и нищо не казваш. Защо все в последният момент ще ни уведомяват? Да беше казала по-рано щяхме да дойдем дати помогнем……
Вместо думи на съчувствие и подкрепа се лееше поток от обвинения и оскърбления.
Жената станала неволен свидетел на свадата не се сдържа и като почна…..
– Не ви ли е срам, да се нахвърляте така върху нея. Та тя е мълчала и не е казала, за да не ви притеснява. Знаела е, че всеки от вас си има достатъчно грижи и не е искала да добавя допълнителен товар в живота ви. Погрижете се за нея, успокойте я! Та тя ви е майка.
Някакво чувство на вина мина през лицата на хората. Говора им стана тих, спокоен, излъчващ мир и любов.
Жената ги гледаше, а потока от мисли пое в ново русло: „Нима човек, когато се чувствува виновен и гузен, трябва да се нахвърля върху другите с обвинения? Това ли е защитата им?….Хубаво е, че хората се осъзнават и намират правилния път“.

Млад наскоро назначен мениджър в ръководството на IBM направил голяма грешка. Той направил сделка от, която фирмата загубила 10 милиона долара. Когато служителят разбрал това, било вече късно, парите „отишли на кино“.
Влизайки в кабинета на директора и осъзнавайки своята вина, той не дочакал какво ше му кажат и започнал:
– Разбирам, че вие искате да ме уволните. Признавам вината си и приемам решението ви.
– Да ви уволня? – казал ръководителят. – Ние току що загубихме 10 милиона долара за вашето обучение и нямаме право да изхвърляме толкова скъпоценен кадър. Отивайте да работите!

Някои престъпления губят давност след изтичането на определен брой години. Но това освобождава ли човекът от деянието, което е извършил напълно? Показателно за това е преживяното от 65 годишният британски пенсионер. Той е върнал на законния притежател кутия с портокалови бисквити, която е откраднал преди 50 години. Самият Джон Биби твърди, че е направил това, защото от десетилетия не го е напускало чувството за вина.
Той е откраднал сладките през 1960 г., когато е бил на 15 години и е работил в едно кафене по време на лятната си ваканция. Джон споделя, че обичал да си похапва сладко, а тогава бил гладен и откраднал бисквитите. До тогава не е правил такова нещо.
Осъзнавайки, че трябва да признае вината си на собственика на кафенето, му позвънил и си уговорили среща. Когато се срещнали, Джон Биби извадил пакета, дал го на собственика и му разказал всичко. Тогава усетил как камък паднал от сърцето му.
По време на разговора собственика на кафенето споделил, че е продал заведението още през 1972 г. и сега се занимава с живопис. Когато чул историята на Джон, бившият собственик на кафенето споменал, че дори не е обичал този вид бисквити.
Сега двамата пенсионери планират да съберат всички работили в бившото кафене и да отпразнуват 80 – та годишнина на бившия притежател на заведението.