Много възрастни и всички деца са склонни да обвиняват другите за своите нещастия. Това е разбираемо. Кой обича да се чувства виновен? Така сме научени от малки.
Ако детето се удари във вратата, майката вика:
– Виж каква врата, удари ми детето.
Въпреки това, ние можем да бъдем господари на положението и на своя живот, доколкото това зависи от нас.
Когато вземем отговорностите си при сърце, забележете не вината, тогава можем да променим нещата.
Когато е виновен друг – вратата или правителството, тогава този друг може да измени ситуацията. Прехвърляйки отговорността за живота си на накой друг, ние губим контрол над него.

Възможността да споделят помежду си своите емоции, чувства, тревоги, страхове и проблеми, е неразделна част от брачния живот.  Това е много важно.
В една връзка с любим човек трябва да бъдеш в състояние да се разкриеш, да не се страхуваш да се покажеш. Тогава в брака можеш да бъдете самия себе си и няма да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлен.
Обикновенно съпрузи, които не са уверени в себе си и не се уважават, се страхуват, че ще бъдат отхвърлени. Винаги намират извинения, оправдния, за да не говорят и да не споделят чувствата си.
Смятате ли, че двама души могат да се разберат без думи? И това става, но не и при изграждане на първоначалните взимоотношения. Това може да стане, когато двама души са живели в разбирателство и хармония дълги години. Тогава всеки един от тях знае как ще реагира или какво ще каже другият в дадена ситуация.
Мълчанието в съпружеските отношения не се приема добре.
Ако един от съпрузите не говори, предизвиква у другия чувството за вина. Дори може да се възприеме като наказание.
Много хора изпадат в отчаяние, защото когато се опитват да обсъдят проблемите в брак, партньорът се ограничава до едносрични отговори на въпросите.
Ако единият от съпрузите настоява, старае се да разбере, какво изпитва и чувства другия, предизвиква отдръпване. В крайна сметка двойката остава разединена, което разрушава взимоотношенията между двамата.

Светът определя свободата като живот без всякакви задръжки.
– Аз мога да направя всичко, което искам и да кажа всичко, което желая, без някой да ми се меси.
Вие може да унищожите всички останали, но можете и да действате с тях, и то по своя собствена начин. Светът казва, че можете да имате свободата, но ако действате напълно егоистично.
И все пак, Библията доказва, че единственият начин за истинска свобода, е чрез Исус. „Ако Синът ви освободи, тогава вие ще бъдете наистина свободни“.
Свобода е освобождение от страха, вината, тревогата, горчивината и смъртта. Вие сте свободни да се откажете да се преструвате, защото сте свободни да бъдете себе си.
Как да се отървем от тези видове страхове? Като предадем живота си на Бог. Той те обича! „Няма страх в любов. Но съвършената любов изгонва страха „.
Когато осъзнаете колко много Бог ви обича, вие ще започнете да живеят в истинската свобода. В действителност, вие се покланяте на Бог, когато признаете, че „Бог е любов.“ Да се поклоним, означава да се съгласим, че той е любящ, грижовен, щедър Бог и че ние можем да „разчитат на любовта, която Бог има за нас“.

Това, което е предназначено за вас от Бога в живот ви е много повече от това, което можете да си представите.
Огледайте се наоколо и вижте, че светът е изпълнен с хора, живеещи далеч под възможностите си. На тях им пречат чувството за вина, фалшиви предрасъдъци и ограничения, страх от провал и осъждение, …..
Животът винаги ни дава шанс да станем по-добри, от това, което сме в момента. Най-доброто е създадено и нaправено за нас. Просто трябва да позволим то да стигне до нас. Кой освен вашето съдействие в това ще направи животът ви по-ярък, радостен и щастлив?
Не бягайте към телевизора и не изключвайте мозъка си.
Съвременият човек е много заангжиран. В живота си, той постоянно бърза нанякъде, без да разбира на къде и защо.
Спрете и помислете, какво трябва да направите, за да стане животът ви малко по-друг.

Сочи се, че 17 % от пътнотранспортните произшествия се причиняват от пияни шофьори.
Следователно, по-голямата част от инцидентите – 83% стават по вина на трезви шофьори.
На всеки пети шофьор се пада по един пиян, от което следва, че повечето аварии се случват по вина на трезвите, които управляват по-лошо своите коли от пияните.
Е, какво излиза тогава?
Нима трябва да сме постоянно пияни, за да правим по-малко катастрофи ли?
Не е ли по-добре да бъдем внимателни, съсредоточени и истински „трезви“, когато сме зад волана?
Е, изводите оставам на вас………