Мадалена заведе децата си да учат в Южна Африка, защото в родината ѝ имаше война. Тя успя да намери място къде да живее и пастор, който да се грижи за тях.
Няколко години по-късно, малката ѝ дъщеря не можеше да получи виза, за да остане в Южна Африка.
Мадалена предложи тази нужда за молитва. С няколко човека от църквата тя се молеше денонощно, но дъщеря не получи и виза не получи.
Когато се прибра по-късно вечерта в дома си, изморена и изтощена, Мадалена легна и извика към Бога:
– Господи, помогни ми да не изгубя надежда. Моля Те, нека този проблем да се реши.
През нощта Мадалена чу, че някой я вика по име. Стана, огледа се , но не видя никой. Заспа отново и чу в съня си, че някой я кара да прочете от Библията Псалом 4, 8 стих.
„Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност“.
Мадалена осъзна, че Бог иска от нея да замълчи, и само да Го слуша.
На следващия ден дъщеря ѝ получи виза и можеше да замине, за да завърши образованието си.
Този случай заздрави вярата на Мадалена. Тя разбра, че когато се моли с вяра, разчита на Бога и очаква Неговия отговор, който винаги е добър за нея.
След победата над ситуацията тя се помоли: Велики и милостиви Боже, помогни ми в бъдеще да не се обезсърчавам. Ще слушам и ще следвам твоя глас. Амин.