Изглежда всички обитатели на нашата планета отдавна са извесни, но тя не представа да ни изненадва. Съществуват нови открити животни през 2014 г. някой от тях доста ще ни учудят.
Днес ще ви представя един интересен нов вид, открит миналата година.
Това е паекът акробат.
Cebrennus rechenbergi на английски език се нарича „флик флак паяк“.
Паякът е открит от Инго Рехенберг, немски професор по бионика.
Паякът живее в пустинята Irk asz-Szabbi в югоизточната част на Мароко. Той е нощно животно и се храни с молци.
През деня се крие от хищниците и горещото слънце в специални дупки, които приличат на дълги тръби в пясъка.
Когато усети заплаха бяга. Да, това е нормално, но това, което прави може много да ви изненада.
Той използва ефективния метод флик флак, т.е. прави акробатични превъртания, като развива скорост до два метра в секунда.

Ако  искате по особен начин да украсите празничната новогодишна маса, то можете да използвате тази идея.
На масата освен прибори и кулинарните шедьоври, които сте приготвили, гостите или семейството ви могат да видят тази салфетка „елха“.
Не се страхувайте, че празничната маса ще добие настроение за игра. Това може да прибави само радост в празничната атмосфера.
Не е сложно да направите такава „елха“.
Следете супер простите стъпки, водещи до нещо модерено и елегантено, просто един очарователен начин вашите салфетки да бъдат представени в невероятен вид за вечеря.
Не се колебайте, наблюдавайте внимателно видеото!

През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Учените Ори Сегев и Антонина Плавиков отбелязват, че въпреки различните мутации при саламандрите, особено на крайниците не са рядкост, но двуглав представител на този вид се среща за първи път.
Каква е причината за тази мутация?
Биолозите предполагат, че за шокиращия външен вид на саламандъра са виновни замърсяването на водните източници, повишените нива на радиация и малката популация, която допринася за честите близкородствени връзки.
Едно от местата, където обитава близкоизточния саламандър е Израел. Той се смята за застрашен вид. Лошото състояние на този вид опашати земноводни в страната се дължи на силно замърсяване на водите и почвите, както и изкуствени унищожаване на местообитанията им.
Според учените, саламандрите са лакмуса на екосистемата, част от която са. Замърсяване и други негативни промени в околната среда основно се отразяват на саламандрите.

Целата за създаване на такива видове е самите растения да могат да обработват токсичните вещества след сондажи и пробивания в земята. В растението учени поставят ген от мишка, който произвежда антитела към бензопирена. Това е постоянно химическо съединение с висока токсичност. То идва като страничен продукт във водите на сондажни машини и рудниците, която се изпомпва на повърхността.
В момента учените, за да се борят с токсините, в закрити зони правят изкуствено езеро, което изпълват с пръст и засаждат растителност.
Това означава, че замърсената почва се отстранява от обращение, и се очаква създадените растение да ултилизират бензопирен и да я изчистят.
За имплантиране на генните учените ще използват тефрозерис и редица водни растения.
Според експертите, растението с мишия ген ще абсорбира токсични химикали, разтворени във вода, което е от особено значение при очистване на наводнени каменовъглени мини.