През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Учените Ори Сегев и Антонина Плавиков отбелязват, че въпреки различните мутации при саламандрите, особено на крайниците не са рядкост, но двуглав представител на този вид се среща за първи път.
Каква е причината за тази мутация?
Биолозите предполагат, че за шокиращия външен вид на саламандъра са виновни замърсяването на водните източници, повишените нива на радиация и малката популация, която допринася за честите близкородствени връзки.
Едно от местата, където обитава близкоизточния саламандър е Израел. Той се смята за застрашен вид. Лошото състояние на този вид опашати земноводни в страната се дължи на силно замърсяване на водите и почвите, както и изкуствени унищожаване на местообитанията им.
Според учените, саламандрите са лакмуса на екосистемата, част от която са. Замърсяване и други негативни промени в околната среда основно се отразяват на саламандрите.

Целата за създаване на такива видове е самите растения да могат да обработват токсичните вещества след сондажи и пробивания в земята. В растението учени поставят ген от мишка, който произвежда антитела към бензопирена. Това е постоянно химическо съединение с висока токсичност. То идва като страничен продукт във водите на сондажни машини и рудниците, която се изпомпва на повърхността.
В момента учените, за да се борят с токсините, в закрити зони правят изкуствено езеро, което изпълват с пръст и засаждат растителност.
Това означава, че замърсената почва се отстранява от обращение, и се очаква създадените растение да ултилизират бензопирен и да я изчистят.
За имплантиране на генните учените ще използват тефрозерис и редица водни растения.
Според експертите, растението с мишия ген ще абсорбира токсични химикали, разтворени във вода, което е от особено значение при очистване на наводнени каменовъглени мини.

Има туристи, които ни правят лошо впечатление. Нявярно и вие сте се сблъсквали с тях. Трудно възприемаме външния им вид, кресливия им глас, начин на поведение, несъобразено с нашите възгледи и традиции, дрехите, които ни изглеждат неестествено в тълпата от хора.
Често ги наблюдаваме от страни и малко отвисоко, сякаш са истински аборигени, но не осъзнаваме, че и ние понякога ставаме досадни за околните с някои от действията си.
Най-много ни дразнят туристи, които са нетактично любопитни. Те стоят в средата на тротоара и се взират в околните сгради или разгръщат карта в средата на кръстовището. Спират и се оглеждат за посоката към ескалатора и създават хаос край себе си.
Може би е по-добре да ги приемем такива каквито са, все пак те не познават нашите обичаи и начин на поведение.
Кой знае, всеки от нас може да бъде на тяхното място?!

Военните бази често са подобни на малък град с конвенционални сгради и необходима инфраструктура, характерна за такива обекти. Те се използват предимно за настаняване и обучение на военнослужещи, като щаб по време на военни операции в определени области. Ако базата е построена за изпълнение на конкретни задачи, то съответно тя има специфична инфраструктура. Тъй като някои база са построени на необичайни места, те имат необикновенно планиране и външния вид.
Базата Pine Gap е съкращение за съвместната американска и австралиска военна база – Joint Defence Facility Pne Gap.
Двете агенции, CIA и NSA, имат достъп до необходимото оборудване за наблюдение и събиране на информация с помощта на безпилотни апарати на всевъзможни проблеми в източното полукълбо.
Базата е построена в центъра на пустинята близо до Алис Спрингс и има странно форма, особено големи бели кълба – обекти, които защитават радарната инсталация.