Този водолазен костюм, който познаваме днес е претърпял доста изменения, докато достигне до сегашния си вид.

Желанието на човек да прави наблюдение под водата за по-дълго време, е била мечта на много изобретатели.

На 14 юни 1834 г. Леонард Норкросс от щата Мейн е получил патент за водолазен костюм.

Конструкцията се състояла от: дрехи, изработени от непропускаща въздух кожа, меден шлем, към който бил прикрепен гумен маркуч, чрез който се подавал въздух.

Този маркуч бил свързан с въздушна помпа на повърхността.

За да не изплува, водолазът обувал ботуши от олово.

Акита-ину е най-старата порода кучета. Родината на тези кучета е Япония.
Прародител на породата е матаги-ину, която е използвана още през XIII век, предимно за лов.
Тези кучета охранявали замъците на знатните японци. По това време имало наказание за убийство на акита-ину, често даже отрязвали ръце или крака за това.
В историята на породата е интересно това, че по време на световните войни активно са я използвали в сражение, което едва не довело до пълното унищожаване на този вид кучета.
В началото на 1946 г. имало само 10 кучета от тази порода, но въреки това тази порода е оцеляла. През 1972 г. в Япония била създадена организация, задачата на която била да контролира чистотата на тази порода.

Колко много разнообразни живи същества живеят във водата. Там можеш да видиш даже риба с прозрачна кръв.
Разбира се има и „уродливи“ създания, които приличат на капки, ….. Но винаги се е изказвало съмнение, относно съществуването на краля на херингите.
В Нова Зеландия е извадена уникална риба, която е потвърдила съществуването на своя вид. Давид Агню мениджър в отдела за защита на околната среда е намерил краля на херингата. Това чудо е най-дългият представител на костните риби.
Краля на херингита може да достигне дължина 17 метра. Рибата има отлични гръбни перки, чрез които се придвижва.
Именно разположението на тези перки е могло да послужи за източник на много истории за гиганстски морски чудовища.

Яркият цвят на калинките е предназначен, да прогонва естествените им врагове, преди всичко птиците, които реагират на тези предупредителни сигнали за токсичност на потенциалната жертва.
Калинките са едни от най-любимите насекоми на човека. Чрез изследвания учените са установили, че якрия цвят на калинките, предупреждава, че са отровни.
Колкото е по-ярка буболечката, толкова по-малко е вероятно да бъде нападната от птица.
С помощта на различни методи учените са измерили токсичността на различни видове калинки и са установили, че тези с най-ярък цвят са максимално отровни за птиците.
Така калинките чрез своята украска предупреждават пернатите за смъртна опаснот, ако ги клъвнат.
За това няма да видите птица, която да кълве калинка.

Един човек дълго време страдал от тежко заболяване. Никой не можел да му помогне. Но веднъж в селото, където живеел, дошъл прочут доктор.
Той дал на стадащия 4 хапчете, две по две еднакви. За да се излекува таблетките трябвало да се вземат сутрин и вечер, по една от всеки вид. Докторът му обещал, че ако спазва инструкциите му, обезателно ще оздравее, но го предупредил, че ако изпие две еднакви хапчета в един и същи ден ще умре.
След тези думи лекарят отишъл в неизвестна посока.
Но се появил проблем, хапчетата изглеждали външно абсолютно еднакви. Как да се излекува човекът, без да сбърка и да умре.
Време е да помислите, как най-безопасно човекът да изпие и 4-те таблетки, без да ги обърка. Е, можете да погледнете направо отговора, но няма да е честно.
Отговор:
Хапчетата се разделят наполовина, а парчетата се разделят в две различни купчинки. Сутрин се пие една половинка от едната купчинка, а вечерта половинката от втората. Дори и да са две еднакви, като цяло те съставляват са едно хапче. Така човекът не може да изпие две еднакви хапчета на ден, но ще изпие и 4-те, независимо, че това ще му отнеме по-дълго време.