Всеки може значително да надмине обичайното, като служи на хората. За да помагаш на хората, не е нужно да имаш научна степен, просто ти е нужно сърце, изпълнено с милост, преливащо от любов.
Един ден Радко се връщаше от училище. Пред него вървеше момче натоварено с книги, дрехи, магнетофон и футболна топка. То се препъна, а всичките неща, които носеше се разпиляха край него.
Радко приклекна и започна да помага на момчето да събере нещата си.
– Много ти благодаря, – каза момчето.- Аз се казвам Станко.
– А аз Радко.
Тъй като вървяха в една посока Радко попита:
– Мога ли да взема част от багажа ти?
– Разбира се, – малко смутено отговори Станко, – но протегна препълнените си ръце и Радко взе някой от нещата.
Момчетата се заговориха и Станко сподели:
– Много обичам видеоигрите, футбола и историята.
– И аз обичам видеоигрите, но предпочитам баскетбола и географията.
– Историята ми е любим предмет, – каза Станко, – но с останалите ….. нещо не ми спори.
Станко въздъхна тежко, а после добави:
– Наскоро се скарах и с приятелката си.
Тъй като бяха вече стигнали до дома на Станко, той покани Радко:
– Ела да изпием по една кока кола и да погледаме телевизия.
Радко се съгласи и двамата влязоха вътре. В непринуден и весел разговор момчетата не усетиха кога свърши деня и Радко си тръгна.
След това двамата се срещаха в двора на училището, в училищния стол и къде ли още не.
Така дружаха няколко години, докато дойде дългоочаквания ден на дипломирането.
В този ден Станко попита Радко:
– Помниш ли как се запознахме?
Радко се усмихна и кимна с глава.
– Тогава не ти казах, – започна смутено Станко, – но бях събрал всичко от шкафчето си от съблекалнята в училището, не исках да оставям „боклук“ след себе си. Бях взел доста голямо количество от хапчетата за сън на майка ми …… исках да се прибера по-бързо у дома и да се самоубия.
Радко трепна и погледна притеснено Станко.
– Но след като поговорихме и се посмяхме с теб, – продължи Станко, – разбрах, че ако се самоубия, щях да се лиша от такива приятни моменти и много други неща, които правехме по-късно заедно. Тогава, Радко, когато ми помогна да събра нещата си, ти направи много повече за мен. Ти ми спаси живота.
