Педесет и две годишният жител на Аляска Клифтон Вайал попаднал в много силна снежна буря. Бил на 60 километра от най-близкото селище. Не можел нито да излезе от машината нито да я откопае. Заедно с автомобила си се оказал сам под снега.
Обикновено Клифтон взимал най-необходимото със себе си за непредвидими ситуации, дори с него обикновено били и двата му лабрадора. Но този път нямал нищо под ръка, а и кучетата не били с него. Бил облечен леко, но в автомобила му се оказал спален чувал и две банки с бира.
Роднините на Клифтон били далеч, а  да го потърси можел само човек от работата му. След като началникът му се обадил, че Клифтон отсъства, било организирано търсене. Той бил намерен след като прекарал 60 часа в снега при температура -20°С.
Както разказва пострадалият, поради много ниска температура и липсата на храна, почувствал слабост в цялото тяло, а два дни по-късно, започнал да халюцинира.
За да не умре Клифтон ял сняг и замръзналата в банките бира, която му дала необходимите вещества за да поддържа живота си през този период.

Испански учени са установили какви вещества издишва човека. Някои от тях свидетелстват за наличие на рак. Благодарение на тези изследвания са създали уред за ранно диагностициране на ракови заболявания.

Клетките на рака в белия дроб могат да бъдат открити косвено.

Някои заболявания, като рак на белия дроб или стомаха, трудно да се диагностицират в ранен етап, тъй като те могат лесно да бъдат объркани с други заболявания.

„Първите лястовички“ на злокачествени новообразувания са специфични вещества, които се съдържат в издишания въздух. Учените са експериментирали с кучета, които са се научили да „надушват“ рака на простатата, дебелото черво и белия дроб.

Използването на „приятелите на човека“ постоянно е доста трудно, така изследователите потърсили възможности за заменяне на „живите сензори“ с изкуствени.

Не знаем дали учените са използвали кучешкия опит, но основно те са разчитали на  метод, съчетаващ газова хроматография и мас-спектрометрия.

С негова помощ са изучили вещества отделящи се при дишането  на болни от рак на белите дробове. Отчитайки концентрацията на тези вещества, те са създали биосензор за ранно откриване на рак на белия дроб, който проследява издишвания въздух.

Учените твърдят, че височината на родителското дърво оказва голямо влияние върху по нататъшното пътешествие на семената, дори много повече от техния размер и тегло.
За да изпратят семената си по-далеч и да се установят на ново място, растенията използват въздуха, водата и животните. Семената плават по теченията, движат се в поток от въздух или се задържат за козината на някой бозайник.
Очевидно е, че колкото е по-малко и по-леко семето, толкова е по-голяма вероятността, то да падне на земята, да потъне, да падне от козината на животното много преди да настъпи времето за това.
Изводите са направени въз основа на анализа на 380 видове растения, като се е изследвало разстоянието, от родителското дърво до новото място на засаждане.
Оказало се, че колкото са по-високи растенията, толкова по-голямо разстояние са преодолели семената му, независимо от вида си и начина на пренасянето си.
По-високите дървета получават повече слънчева светлина и внасят в семената си повече хранителни вещества. А това помага на семената да намалят „смъртността“ си, да понесат предстоящето пътешествие и да достигнат ново място.
За сега учените не могат да обяснят откритата закономерност.

Тоалетните изготвящи компост са такива системи, които свеждат до минимум потреблението на вода и вторично използват вещества, които се съдържат в изпражненията.
В тези тоалетни екскрементите се събират в резервоар за производство на компост. Сухи органични материали, като дървени стърготини, се добавят с цел да се регулира съдържанието на  влага и съотношението на въглерода спрямо азота, за да се създадат оптимални условия за термофилно компостиране. Органични битови отпадъци също могат да бъдат добавяни.
В зависимост от процеса може да се изисква по-дълъг или по-кратък период на съзряване, както и вторична обработка. Урината може да се отделя, за да се намали влажността на компоста и да се използва отделно.
Крайният продукт представлява ценна придобивка, повишаваща плодородието, подобряваща структурата и водозадържащите свойства на почвата.

Гъбата Ophiocordyceps unilateralis поразява нервната система на мравката и превръща трудолюбивият войник в асоциално зомби. Заразеното насекомо напуска колонията, слиза от дървото на земята и се закрепва на някое листо, като впива челюсти в жилките на растението. Така захваналата се мравка-зомби умира.

След известно време от главата на насекомото израства плодово тяло от същата гъба, която го е превърнала в зомби.

Учените обясняват, че макар трупът да виси с главата надолу на височина около 25 сантиметра, покълналите гъбички съзряват и разкъсват жертвата. Така спорите се разпиляват по горската повърхност, а след това завземат и другите мравки.

Гъбите не само прорастват в главата на насекомото, но използват мозъчната му плесен за развитие и разпространение.

Мравки висящи над земята са идеална среда за размножение и развитие на гъбата. Тук влажността е висока до 95% и хранителните вещества са достатъчни.