Американски учени са научили бактерии да произвеждат електрическа енергия от отпадъчните води. В същото време се решава проблема с почистването и използването на „изгубената енергия“ от индустрията.
Група от инженери, ръководени от Брус Логан от Университета на Пенсилвания са измислили нов начин за генериране на електричество.
Те експериментирали с бактерии разрушаващи органична среда и отделящи електрони. Учените са разработили бактериални горивни клетки, въз основа на обратната електродиализа.
Биогоривната батерия произвежда електроенергия чрез използване на специални щамове на бактерии, които отделят електрони в околната среда. В тези клетки бактериите усвоява хранителните вещества и освобождават известно количество енергия под формата на протони и електрони, които произвеждат електрически ток.
Електроенергия въз основа на обратната електродиализа може да се извлече от разликата в солеността при смесването на две потока от течности. За този капацитет, устройството е разделено на тесни клетки със специална мембрана, непропускаща положително заредените йони на натрия и отрицателно заредените хлоридни йони.
При работата на батерията, през една от клетките се пропуска солен разтвор, а през другите дестилирана вода. Частично пропускливата мембрана пропуска само положителни или отрицателни йони, в резултат на това в съда се получава разлика в потенциалите, която създава електрически ток.
Новият генератор може да се използва за очистване на битови и промишлени отпадъчни води.
В електрогенераторът за очистване на отпадъчните води относително място заема и чиста вода. В качеството на сол се използва амониев карбонат. Тази сол е добра за обработка на течни отпадъци, защото има ниска себестойност и леко се изпарява от разтвора при нагряване до 43 градуса по Целзий. Може да се използва и топлината на отработените газове и други форми на енергия, загубени за индустрията.

Педесет и две годишният жител на Аляска Клифтон Вайал попаднал в много силна снежна буря. Бил на 60 километра от най-близкото селище. Не можел нито да излезе от машината нито да я откопае. Заедно с автомобила си се оказал сам под снега.
Обикновено Клифтон взимал най-необходимото със себе си за непредвидими ситуации, дори с него обикновено били и двата му лабрадора. Но този път нямал нищо под ръка, а и кучетата не били с него. Бил облечен леко, но в автомобила му се оказал спален чувал и две банки с бира.
Роднините на Клифтон били далеч, а  да го потърси можел само човек от работата му. След като началникът му се обадил, че Клифтон отсъства, било организирано търсене. Той бил намерен след като прекарал 60 часа в снега при температура -20°С.
Както разказва пострадалият, поради много ниска температура и липсата на храна, почувствал слабост в цялото тяло, а два дни по-късно, започнал да халюцинира.
За да не умре Клифтон ял сняг и замръзналата в банките бира, която му дала необходимите вещества за да поддържа живота си през този период.

Испански учени са установили какви вещества издишва човека. Някои от тях свидетелстват за наличие на рак. Благодарение на тези изследвания са създали уред за ранно диагностициране на ракови заболявания.

Клетките на рака в белия дроб могат да бъдат открити косвено.

Някои заболявания, като рак на белия дроб или стомаха, трудно да се диагностицират в ранен етап, тъй като те могат лесно да бъдат объркани с други заболявания.

„Първите лястовички“ на злокачествени новообразувания са специфични вещества, които се съдържат в издишания въздух. Учените са експериментирали с кучета, които са се научили да „надушват“ рака на простатата, дебелото черво и белия дроб.

Използването на „приятелите на човека“ постоянно е доста трудно, така изследователите потърсили възможности за заменяне на „живите сензори“ с изкуствени.

Не знаем дали учените са използвали кучешкия опит, но основно те са разчитали на  метод, съчетаващ газова хроматография и мас-спектрометрия.

С негова помощ са изучили вещества отделящи се при дишането  на болни от рак на белите дробове. Отчитайки концентрацията на тези вещества, те са създали биосензор за ранно откриване на рак на белия дроб, който проследява издишвания въздух.

Учените твърдят, че височината на родителското дърво оказва голямо влияние върху по нататъшното пътешествие на семената, дори много повече от техния размер и тегло.
За да изпратят семената си по-далеч и да се установят на ново място, растенията използват въздуха, водата и животните. Семената плават по теченията, движат се в поток от въздух или се задържат за козината на някой бозайник.
Очевидно е, че колкото е по-малко и по-леко семето, толкова е по-голяма вероятността, то да падне на земята, да потъне, да падне от козината на животното много преди да настъпи времето за това.
Изводите са направени въз основа на анализа на 380 видове растения, като се е изследвало разстоянието, от родителското дърво до новото място на засаждане.
Оказало се, че колкото са по-високи растенията, толкова по-голямо разстояние са преодолели семената му, независимо от вида си и начина на пренасянето си.
По-високите дървета получават повече слънчева светлина и внасят в семената си повече хранителни вещества. А това помага на семената да намалят „смъртността“ си, да понесат предстоящето пътешествие и да достигнат ново място.
За сега учените не могат да обяснят откритата закономерност.

Тоалетните изготвящи компост са такива системи, които свеждат до минимум потреблението на вода и вторично използват вещества, които се съдържат в изпражненията.
В тези тоалетни екскрементите се събират в резервоар за производство на компост. Сухи органични материали, като дървени стърготини, се добавят с цел да се регулира съдържанието на  влага и съотношението на въглерода спрямо азота, за да се създадат оптимални условия за термофилно компостиране. Органични битови отпадъци също могат да бъдат добавяни.
В зависимост от процеса може да се изисква по-дълъг или по-кратък период на съзряване, както и вторична обработка. Урината може да се отделя, за да се намали влажността на компоста и да се използва отделно.
Крайният продукт представлява ценна придобивка, повишаваща плодородието, подобряваща структурата и водозадържащите свойства на почвата.