През VIII в. пр.н.е в едно вавилонско писмо растението се споменава като билка от градините на вавилонския цар Мардук-апла-идин II. През XVI в. е спомената в книга за билки, като се препоръчва при киселини в стомаха. Авторът на книгата твърди, че редовното смучене на сок от тученица помага при разклатени зъби.
Листата на билката са богати на витамин А, В6, както и на витамин С, по отношение на който превъзхожда 7-8 пъти цитрусовите плодове. Тученицата съдържа желязо, калций, натрий, магнезий, фосфор, манган, омега–3 мастни киселини и други полезни вещества.
В българската народна медицина дрогата от тученица се използва като слабително и пикочогонно средство. Подпомага зрението, регулира кръвната захар. Скорошни изследвания на американски учени сочат, че растението оказва благоприятно влияние при диабет, инфаркт, леки изгаряния и ракови заболявания. Действа добре на сърдечносъдовата- и хормоналната система. Препоръчва се при възпалени очи, кисти, цистит, простатит, гъбични инфекции и затлъстяване.
Арабски лекари прилагат билката при лечение на главоболие, стомашни болести, ентероколит. Външно помага при рани, псориазис и мехури. На практика това чудодейно растение лекува всякакви болести и неслучайно е наричано от древните араби благословен зеленчук.
В България тученицата се приема за плевел, докато в цял свят се употребява като листен зеленчук. Препоръчително е да се консумира в свежо състояние. Младите ѝ листа имат леко кисел и солен вкус, а по-старите листа нагарчат. От листата на растението се приготвят вкусни и много полезни салати, които допълнително се овкусяват със зехтин, чесън, копър, лимонов сок и магданоз.
Салата с тученица
Необходими продукти: тученица – 300 г, домати – 300 г, зелен чесън – 2 стръка, ленени кълнове – 1 чаена чаша, копър – 1 стрък, зехтин – 2 супена лъжица, сол – 1 щипка, извара – 150 г
Начин на приготвяне: Почистете тученицата от дебелите дръжки, накиснете я в подсолена вода и я нарежете заедно с доматите и чесъна. Добавете кълновете, накълцания копър и изварата. Овкусете с подправките и разбъркайте.
Тученицата също така е отличен заместител на марулята, спанака, ладапа и киселеца. Освен в салати тя се употребява в супи, спагети, ястия с ориз, питки и баници, а дори и в таратор с орехи вместо краставица. Комбинира се успешно с извара, сирене и кашкавал. Сокът от тученица е чудесна витаминозна бомба.
В древността билката се е използвала за укрепване на организма след прекарано заболяване. Считало се е, че чаят от тученица пречиства кръвта.
Отвара от тученица се е приемала при гинекологични заболявания, мигрена, артрит, киселини в стомаха и гастрит.
Чай се приготвя, като 1 супена лъжица от билката се залее с 250 мл вряла вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Пие се веднъж дневно.
От бурена може да се приготви домашен лосион против пърхот, като 1 супена лъжица изсушена тученица се залее с 1 чаена чаша вряла вода. Сместа се охлажда и с нея се разтрива скалпа след баня.
Освен лечебна билката е и подмладяваща. Маска от 2 супени лъжици каша от свежа тученица и 1 чаена лъжица овесено брашно прави бръчките по-малко забележими, подхранва и тонизира кожата на лицето.
Архив за етикет: вещества
Как най-добре да употребяваме морковите
Разбира се най-добрият начин, по който можем да използваме морковите е, да направим от тях свеж сок.
Не бива да забравяме, че при съхраняване, морковите губят някои хранителни вещества.
Ето защо е добре да се прави сок от моркови, които току-що са извадени от градината или от такива, които са извадени, но не преди повече от 2-4 седмици.
Сокът от моркови се счита за еликсир на младостта.
Свежият морков сок добре очиства кръвта, изхвърля пясъка и камъните от бъбреците, очиства черния дроб, нормализира обмяната на веществата и подобрява храносмилането.
Ако употребявате сок от моркови 2 пъти през седмицата, вие ще укрепите зъбите и косата си. Той ще окаже благотворно влияние и на състоянието на кожата ви.
За да се усвои каротина по-добре, при приготвянето на морковия сок трябва да се добавят няколко капки растително масло.
Годжи бери – Хималайско вълшебство
Другу негови имена са императорско плодче, китайска шипка. Названието „годжи“ идва от китайското – gouqizi и от древни времена е изключително високо ценено в традиционната китайска медицина. Расте в полите на Хималаите. Не случайно в Китай се носи легенда, че хималайските столетници се хранят с годжи бери.
Този вид плод е мощен антиоксидант.
Растението включва множество аминокиселини и микроелементи, витамин С, витамини, минерали, желязо, калций, цинк, селен, ненаситени мастни киселини, флавоноиди, полизахариди, монозахариди, мастни киселини, линолова и алфа-линоленова киселина, бета-ситостерол, растителни стероли и много други необходими елементи. Също така съдържат зеаксантин от 200 мг до 100 г в сушените плодове и полизахариди: до 31% от теглото целулозата.
Всичко това влияен на организма по следния начин: подобрява правилното функциониране на сърцето, регулира функцията на бъбреците, възобновява функцията на белите дробове, предотвратява ревматизъм, укрепва зрението, мускулите и костите, повишава съпротивителните сили на организма към инфекции.
Годжи бери съдържа най-обещаващите хранителни вещества и поддържат здравето. Те са подходящи като ефективно средство за лечение на патогенни състояния на сърцето, черния дроб, далака, белите дробове и бъбреците. Плодовете съдържат цял набор от антиоксиданти, минерали, витамини, особено C и имат ниско съдържание на калории.
Те са разпространени на Запад като здравословна храна, поради високото съдържание на витамин С. В 100 грама плодове се съдържа до 2500 мг витамин C.
Годжи бери също се препоръчват за лечение на ревматизма, причинено от студен и влажен климат. Продължителната им употреба укрепва ставите, костите и имунната система, помага за намаляване на теглото, повишава жизнеността, подобрява зрението, забавя процеса на стареене, осигурява дълголетие.
Проучванията показват, че плодовете имат силен стимулиращ ефект върху имунната система, повишаване нивото на имуноглобулина. Тяхната консумация се препоръчва за деца с отслабена имунна система и тези, които живеят в стрес.
Храни, обогатена с тези плодове помага за регулирането на сърдечната честота и кръвното налягане.
Известно е също така, че благотворно въздействат върху мъжката плодовитост и потентност. Годжи бери широко се използват като традиционно ориенталско лекарство.
Поради приятния им вкус, плодовете могат да се консумират директно или да се поставят в храни и напитки. Препоръчителната дневна доза е не повече от 10 г., разделена на две, приема се сутрин и вечер на гладно за период от 2-3 месеца.
При гастрити и за регулиране на храносмилането плодовете се консумират направо. За понижаване на кръвната захар и кръвното налягане плодовете се заливат с гореща вода, запарват се и се консумират заедно с водния извлек. Обичайната доза е 10-20 г дневно, разпределени за 3 приема. Чаят от годжи бери се препоръчва за подобряване на зрението, а чаят от годжи и китайски лимоник – за пречистване на черния дроб и предпазване от затлъстяване.
Особено благоприятно въздействие върху целия организъм има чаят “осем съкровища”, в който годжи бери се комбинира със зелен чай, фурми, жен-шен, хризантема, плод лунйен и небет шекер.
Бял бор
Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0,4 % етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин, дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и други.
Листата на бора съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а – пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.
От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси – 1 – (4-хидрокси – 3-метоксифенил) – 1-пропанол.
Семената на дървото съдържат до 26% мазно масло. Колофонът, остатъкът след дестилирането на етеричното масло, представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.
Етеричното масло, получено от иглите, има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат до 11%, пинен до 40%, лимонен до 40% и други терпени.
Почти всички части и продукти от белия бор се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.
Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и други.
Листата на бора се употребяват като противоскорбутно средство във формата на замазка или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони.
Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на белия бор, се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и се използва за получаване на терпентин.
То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и други, като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и други. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.
Катранът, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мазила против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.
Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и дриги. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.
При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.
От белия бор се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и други. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най – разнообразни разработки, както и за гориво.
Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.
Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед – 500 г. Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.
Най-ефикасните средства срещу камъни в бъбреците
Още по римско време Плиний и Диоскорид препоръчват корените на троскот за лечението на камъни в бъбреците.
По-късно, през 1597 година билкарят Джон Джерард пише, че корените на растението притежават очистителни свойства и помагат на страдащите от запек.
По време на кризата в началото на 20 век хората пекли корените на троскота като алтернатива на кафе и брашно.
Троскотът съдържа слузни вещества, сапонини, нишесте, захари и трицитин.
Билката понижава кръвното налягане, засилва сърдечните съкращения, забавяйки сърдечната дейност. Прилага се при запек, отоци, колит, високо кръвно налягане.
Троскотът се използва за пречистване на кръвта, при чернодробни заболявания, безплодие, ревматизъм, подагра, кашлица. Той е добро диуретично и слабително средство.
Троскотът е едно от най-ефикасните средства срещу камъни в бъбреците. Пие се под формата на чай.
За кратко време се получават отлични резултати, камъните или песъчинките бива изхвърлени. Чаят от троскот може да се приема и профилактично срещу камъни в бъбреците, но в по-малки количества. Троскотът има омекчително действие при стомашно-чревни заболявания.
За да си направите чай от троскот са необходими 2 супени лъжици от билката, които се варят в 500 мл вода за около 10 минути. Чаят се пие по 150 мл преди хранене, 4 пъти дневно.
Освен под формата на отвара, от троскот се извлича тинктура. Тинктурата се прави като корените от растението се накисват във вода. Вече готовата тинктура се приема от 3 до 6 мл три пъти дневно.
В народната медицина троскот се използва предимно като диуретично и слабително средство. Дуретичният ефект най-вероятно се дължи на увеличеното кръвоснабдяване на съдовете на бъбреците. Слабителният ефект на троскота може да е свързан с наличието на сапонини и слузни вещества в него.