Понякога е хубаво да си първи, но не винаги.

Силвия бе първата повярвала в Господа от семейството си. Тя изпитваше голяма радост от това и желаеше да разказва на всеки за своята вяра.

Но ….. собствените ѝ родители я отхвърлиха и не само те.

Сестра ѝ Вероника крещеше като обезумяла след нея:

– Няма да четеш тук Библията си. Спри това радио, не искам да слушам за твоя Бог.

Сърцето на Силвия бе разбито от мъка и тя викаше към  Бога:

– Господи, искам семейството ми да Те приеме, но всички ме гонят, дори няма къде да се помоля.

– Защо мислиш, че няма къде да се молиш? – Попита я Бог. – Можеш да използваш банята.

Силвия се изненада, но същевременно тази идея и вдъхна увереност и я успокои.

Тяхното семейство имаше две бани. И Силвия помоли баща си и майка си:

– Ще ми разрешите ли да използвам една от баните за молитва, един час след полунощ?

И тя получи разрешение, макар и не много охотно от родителите си.

Първата вечер Силвия седна на ръба на ваната и се разплака. Започна да чете Библията и да се моли. Скоро след това се успокои. Бог обърна мъката ѝ в радост.

Така започна молитвеният ѝ живот в банята. Тя всяка вечер отиваше там, за да се срещне със Спасителят.

Чрез Божията благодат родителите ѝ и сестра ѝ повярваха в Бога.

Но и днес, когато имаше сериозен проблем и искаше да се усамоти, Силвия отиваше в банята и се молеше усърдно.

Сутринта на 19 февруари 1942 г. канадския град Уинипег е бил нападнат от войски в германски униформи.

Съпротивлението на гарнизона било бързо „смачкано“ и нашествениците се пръснали из целия район. Градът бил  преименуван на Гимлерщадт.

Държавните знамена на зданията били заменени със флагове, на които имало пречупени кръстове.

„Нацистите“ арестували много длъжностни лица. Били установени окупационни закони. Пуснали в обръщение райхсмарки и дори започнали да плячкосват домове и магазини.

Вечерта инсценировката  била прекратена и организаторите на акцията провели на улиците на Уинипег парад с лозунги: „Това не трябва да се повтаря“ и „Купувайте военни облигации“.

В резултат на това властите на провинция Манитоба преизпълнили плана за привличане на средства от населението чрез облигации.

Попаднала рибка от аквариума в реката.

Заобиколили я местните риби. Учудили се на чудната ѝ окраска и я попитали:

– Как живееше в аквариума?

– Добре, – спомнила си топлия и уютен аквариум и треперейки от студ, новопристигналата рибка се оплакала. – Едно беше лошо, че ни хранеха само веднъж на ден.

– Е при нас нещата са по-прости, – успокоили я рибите. – Яж колкото искаш, разбира се, ако можеш…..

И рибите са втурнали да си търсят храна.

Смисълът на последните думи рибата от аквариума разбрала вечерта, когато трябвало да срещне нощта полугладна.

Тогава тя разбрала, че е била неблагодарна за всичко, което ѝ се е давало даром.

Една вечер, когато една жена се връщала от богослужение, забелязала, че след нея върви лъв.

И тя си помислила:

“ Ето рикаещ лъв ме атакува в телесен образ….“

Звъннала на пастора си да я подкрепи в молитва.

А пасторът бързо ѝ казал:

– По-бързо бягайте от там! Скоро по телевизора съобщиха, че лъв е избягал от зоологическата градина.

Група мъже тръгнаха на поход. Вечерта седнаха уморени край пращящия огън. Всичко бе добре, но имаха проблем и това бяха комарите. Броят им бе огромно количество.

На мъжете им дойде до гуша от комарите, изгасиха огъня, за да не летят комарите към светлината и се пъхнаха в палатката.

След известно време един от тях, който се бе пийнал здраво,  погледна навън. А там светлинки летят.

Мъжът ужасен отново пропълзя в палатката и извика уплашено:

– Момчета!…… Комарите с фенерчета са се върнали! Нас търсят!