Кучето е символ на верност. Това е едно огромно любящо сърце, което искрено отдава любовта си, без да иска нищо в замяна.
Дори и да не храните кучето си, то пак ще ви обича. То е готово да чака, служи и върви след вас навсякъде.
Както хората, така и кучетата имат различни характери. Поведението на кучето зависи от възпитанието му и от това, на какво го е научил неговият стопанин.
Основната характерна черта на нашите четириноги приятели е безграничната им преданост към човека. Това качество е добре да се научи от много хора.
Любовта на кучетата е като чистата и безкористна любов на самия човек. Това е, когато се влюбваме доверчиво, без да се обръщаме назад, отдавайки се напълно на другия.
Когато виждам изоставени кучета, аз ги възприемам като измамени в любовта, излъгани и предадени. В очите на изоставените животни се чете болката от предателството спрямо тях. Те не са вече толкова доверчиви, помирисват всичко много внимателно и предпазливо. Такива животни се боят и не се доверват на никого.
Същите чувства изпитва и човек, когато го предадат или изоставят. Много трудно се възтановява доверието. Не е лесно да стоплиш студено и недоверчиво сърце. Но всичко е възможно с помощта на искрена любов и малко топлина.
Марк Твен е казал: „Ако вземете едно гладно куче и му устроите луксозен живот и то никога няма да ви ухапе. Това е главната разлика между кучето и човека“.
Това е и втората характеристика, която ние хората трябва да научим от кучетата, умението да бъдем благодарни.
Кучето винаги помни доброто и в замяна на човешката грижа, щедро отдава своята любов, верност и ласка.

Старите войни обичат да показват своите белези и рани, и да говорят за битките, в които са ги получили. Но ние можем да говорим за благодатта и верността на Бога, които са ни помогнали да преодолеем всички изпитания, които сме срещнали в живота си.
– Кога те раниха? – пита хирурга войника в операционата.
– Почти на върха, – отговаря раненият.
Той е забравил за болезнените рани, получени при настъплението, помни само едно, че трябва да се достигне върха. Така и ние сме устремени напред и няма да се успокоим докато не достигнем върха. За да можем да кажем по-късно:
– Добре се борих, преминах целия път и опазих вярата си.
Не е важно колко медали, отличия или дипломи сте получили, важно е колко белези от рани имате в битките, те по-свидетеластват за вас .
В песните се възпяват героите, които са имали само една сабя, без украшения или нещи особено, но получили множество рани срещайки врага.
Знак за отличие на християнина са раните поучени по време на битка, загубите и трудностите през, които е преминал заради Христа.

През последните 6 години мъж живее рамо до рамо с хищник.
Шест години жителят на Мелитопол е възпитавал вълчицата Улим. Той я е спасил от унищожена вълча бърлога. Тогава тя е била съвсем малка и сляпа.
Улим е на 6 години и тежи 35 кг. Храни се с месо. За година изяжда половин тон месо.
Заедно със нея живеят вълкодави. Те са привикнали един към друг. Заедно ходят на разходка нещо, което в природата е невъзможно.
Спасената вълчица признава спасителя си и непрекъснато доказва верността си към него.  Александър е уверен, че по-предан и добър приятел от вълчицата няма.
Това е толкова необикновено приятелство.

Над тайната за привличането и успешните взаимоотношения, учените отдавна си блъскат главите. От неочаквана страна, антрополог от САЩ, е разгледал въпроса.
Защо някои взаимоотношения са мимолетни и болезнени, а други даряват партньорите с хармония и щастие?
Оказало се, че всичко се крие в различните нива на хормони, които формират типа личност на всеки човек. Химията на любовта е въведена от антрополога, доктор Хелен Фишер, която е изучавала природата на даденото чувство повече от 30 години.
Фишер условно е разделила хората на четири типа: изследователи, строители, ръководители и преговарящи. Разликата между тях се крие в различните нива на хормона допамин, серотонин, тестостерон и естроген, както и как мозъкът реагира на тези химични вещества.
Ако доминиращ хормон е допамина, човекът е „изследовател“. Той винаги ще се стреми към новото и в отношенията и във всекидневния живот.
Когато типът личност се формира под въздействието на хормона серотонин, в човека  се наблюдава спокойствие и верност, за това Фишер ги е определила като „строители“.
По-високото ниво на тестостерон, формира личността „ръководител“. Представителите на тази група са решителни и взискателни. Те предпочитат да говорят директно и имат стратегически ум.
Хора, при които доминира хормона естроген са много чувствителни и настроени творчески. При тях са развити вербалните и социални навици. Този тип личности са наречени „преговарящи“.
Успехът или провала на отношенията в значителна степен зависят от това, доколко доминиращите черти на една личност съвпадат, съответстват или се сблъскват с интересите на партньора.