Пристрастяването към хазартните игри не е от вчера. В средата на XVII век в света на хазартните увлечения се случило нещо интересно. През 1638 г. във Венеция било открито първото казино.
През това столетие аристокрацията, независимо от икономическия упадък се къпела в разкош и лукс. Съвременниците наричат този период век на любовта и хазарта.
Първото казино било открито на територията на църквата Сан Моузе и се наричало Ridotto, което означавало на италиански „самостоятелна стая“. Във Венеция в заведенията имало малко игри. Най-популярната игра през този период била играта с карти basseta, след това я заменила Faro, които след известно време била популяризирана в Северна Америка.
С появата на Интернет собствениците от игралната индустрия бързо осъзнали какви чудесни печалби могат да получат, ако се даде възможност на играчи от цял ​​свят да играят в онлайн казина. Първото онлайн казино се появило през 1995 г. По това време на разположение на клиентите били само 18 игри. След това виртуални казина започват да се появяват навсякъде в мрежата, като предлагали на играчите разнообразие от игри: слотове, рулетка, покер игри, игри с карти.
Много от редовните хазартни заведения привлича със специалната атмосфера, която цари там. Шампанско, смокинги, красиви жени – всичкото това великолепие е достъпно за уважаван кръг от участници. Въпреки това, по-малко заможните клиенти, все още са заинтересовани по отношение на достъпа до казиното. И в този случай, виртуалната казино за тях е най-подходящият вариант.

Първото гето се е появило във Венеция през 16 век.
Градските власти решили да заселят всички евреи на остров, където имало леарни, които изхвърляли шлака.
Думата шлака на венециански език е „gheto“.
Според най-разпространената версия, от тази дума месното райониране на евреите е получило своето название.

Всяка коса се състои от 14 различни елемента, включително и злато.
Косите на човек могат да се използват като добавка в храната. L-Цистеин, който влиза в състава на косата, се добавя в тестото за печене на хляб и други тестени изделия.
Здравите коси, когато са мокри, могат да се разтегнат до 30 % от началната си дължина.
Всеки ден ние губим около 40-150 косъма.
Косата на главата може да издържи тегло от 12 тона или два африкански слона.
Косите често са основно веществено доказателство. Напречното сечение на косата може да покаже, от каква раса или националност си.
Полът е единствената особеност, която не се определя по косата.
Косите пазят информация, за това какво има в кръвта ви, включително минерали и наркотици.
Единствената коса, която не е мъртва се намира в скалпа.
Само 2 % от хората в света са руси. Рижият цвят е рядко срещан само 1 % между хората в света. 13% от шотландците имат червена коса. Това е най-високият процент в света.
Постригването не влияе на растежа на косата.
Косата расте по-бързо, когато е топло. Тя расте от 2 до 7 години. Средният жизнен цикъл на косата – 5,5 години.
Косата е 50 на сто въглерод, 20 процента кислород, 17% азот, 6% водород и 5% сяра.
Върху човешкото тяло 5 милиона космени фоликули. Те се образуват, когато детето е в утробата в 5-я месеца.
Косата обхваща цялото тяло с изключение на стъпалата на краката, дланите на ръцете, устните и лигавиците.
Думата „шампоан“ идва от думата „шампион“, което в превод от хинди означава „да търкам, да масажирам“.
Сивата коса се появяват в рамките на 13 дни след стрес, шок или стареене.
Ако никога не сте обръснали брадата си, през целия си живот, тя ще нарасне до 9 метра.
Проблемите с щитовидната жлеза и недостиг на желязо са обратими причини за загубата на коса.
Хормоналният дисбаланс и диетата могат да доведат до временна загуба на коса.
Повече от 50 процента при мъжете към 50 годи-на възраст започват да оплешивяват. Около 40 процента от жените, когато са в менопауза започват да губят косите си.
В Древна Гърция, светло русата коса се е свързвала с проституцията. По време на Ренесанса било модерно да се изскубват косите така, че челото да изглежда по-голямо.
В древния Рим жените боядисвали косите си руси като използвали гълъбов тор, а  през Ренесанса във Венеция, като се използвали урината на конете.
Древните гърци вярвали, че червенокосите стават вампири след смъртта си.

Всичко се дължи на традицията. Едно вино става наистина добро едва когато пусне корени в историята на хората. Ако дядо ти е вдигал с него наздравици, когато се е родил баща ти, ако с него се е вдъхновявал Джото, докато е изписвал църквата в Скравена, ако преди три хиляди години е било донесено като жертвен дар от едно момиче….

Три хиляди години са много време.

Разбери, с това не искам да кажа, че сортовете лози трябва да са стари, имам предвид самото вино, неговата индивидуалност, която е пуснала корени в нас.

Хората и виното, са имали време да се опознаят, да свикнат едни с други. Това е стара дружба, която се предава по наследство, от страна на хората, и на виното също и от страна на винаря, и на пияча .

Това е прастара дружба. Ти не знаеш, но виното тук е правило големи услуги на града. Когато бил завладян от Венеция за първия път през 1202 г……

Венеция била тогава мярката за всичко и през тази година дожът на Венеция пристигнал в Триест с внушителната си армия. Той водел множество тежковъоръжени кръстоносци. Не знам дали триестците наистина са се зарадвали на гостите, но за всеки случай забили камбаните на църквите. Една делегация от духовници със запалени свещи и най-тържествените си одежди поздравила дожа от името на града.

Дожът се казвал Дандоло, изискано име. Хората разказват, че бил с впечатляваща осанка, висок мъж с буйни бели коси. Вървял напето, но трябвало някой да го води, стъпка по стъпка, тъй като бил сляп като къртица. И така той стоял там пред тежковъоръжените рицари, венецианските патриции и велможи, загърнат в най-фин плащ. И очаквал пълното покоряване на Триест. Опасна ситуация.

Епископът на Триест оповестил:

–  Гражданите на Триест се предават.

Дожът не реагирал. Епископът се заклел във вярност. Дожът не трепнал.

– Триест поема задължението, – продължил нататък епископът, – да бъде в услуга на венецианците подобно на другите градове на Истрия и обещава да се бори с пиратите на Ровиньо.

По онова време те са били истинска напаст за търговията на Венеция. Дожът Дандоло не помръднал и останал като камък. Какво можели да предложат още триестците? Епископът извисил глас:

– Всяка година петдесет бъчви с най-доброто вино ще има за двореца на дожа.

Всички очи се насочили към дожа.  В този миг,  през строгото му лице пробягнала усмивка и той дал знак, че договорът може да бъде запечатан върху хартия.

Разбираш ли! Като пиеш това вино, във вкуса му се усеща, че то може да извоюва усмивката на най-големия от всички дожове.

Според предишните изследвания покачването на водата във Венеция е спряло, но новите изследвания показват, че известният град потъва бавно и леко се е наклонил на изток.
Венеция потъва с 2 мм в година, с такива темпове расте и нивото на морето в Веницианската лагуна. Не е трудно да се изчисли, че след четвърт век водата в каналите ще се покачи с 10 см.
Западната част на града и неговите околности се издигат нагоре.
Намаляването на Венеция било забелязано едва преди десетина години. Причината за това е не само пропадането на почвата, но и изпомпването на подпочвените води. Една от причините за пропадане на почвата се заключава и в тектониката на плочите. Адриатическата платформа, на която стои Венеция минава под Апенините и това с нищо не може да се отмени.
Като добавка на всичко това тук стават често наводнения, които се дължат вероятно на изменението на климата. Сега гражданите трябва да ходят по дървена настилка четири или пет пъти в годината. Наближава краят на многомилиардният проект, с който се блокира водата по време на приливите. Става дума за врата, която се затваря, ако нивото на водата надвиши 1,1 м. Има и други предложения.
Нужно е да се укрепят и естествените прегради, образуващи лагуна.
За някои не е време да се бие тревога. Например, Петро Театини смята, че 1-2 мм не са много. По време на XX век Венеция е загубила 120 мм едновременно с повишаване на морето до 110 мм и все пак са се справили.