Има случаи, когато субекти се борят с тираничните царе. Но може би няма друг такъв пример за национална борба срещу музикалната тирания, за който ще ви разкажа днес.

Скъпите опери на Вагнер източвали вече бедния бюджет на Бавария. Омразата на населението към музикалния „тиранин“ била наистина неограничена: атеист, неоспорим революционер, освен това непознат прусак, той „наложил“ населението с повишени данъци.

Воюващи партии, чиновници и консерватори, безброй лични врагове на композитора, професори от консерваторията и оперни артисти, които заобикаляли Вагнер, всички се обединили в една свята борба.

В крайна сметка крал Лудвиг се предал и и за да докаже „че доверието и любовта на любимия му народ стои в очите му на първо място“, наредил:

– Вагнер да напусне Бавария в най-кратък срок.

– Сбогом, ваше величество – каза композиторът, напускайки нелюбезната държава. – Зная, че за мен ще тъгува цялата страна. В Бавария повече няма да има Вагнер, който за всичко е виновен!

Ръководителят на общинския съвет Джейн Ким активно популяризира идеята за въвеждане данък за използване на роботи. Това ще принуди фирмите, които са заменили работници с роботи, да компенсират хората, които са загубили работата си.

Не отдавна, основателят на Microsoft Бил Гейтс предложи данък върху роботи, а сега тази идея ще се въведе от Джейн Ким.  Сега тя възнамерява да обсъди този въпрос с лидерите на технологичната индустрия, представители на профсъюзите и различни политически лидери.

Каква е същността на тази идея? Обикновено работниците плащат осигуровките, които отиват в бюджета и се изразходва за различни социални нужди, в крайна сметка, в идеалния случай, служат на самите данъкоплатците.

На роботите не плащат същите заплати и социално осигуряване, защото те не се нуждаят от тях, за разлика от хората. С въвеждането на данъка върху използването на роботи, парите ще бъдат пренасочени към бюджета и обслужване на хора.

Автоматизация ще бъде един от най-големите проблеми, свързани с неравенството на доходите.

Въпреки това, не всички споделят тази идея, като министърът на търговия в САЩ Уилбър Рос, които вярва, че данъци за роботите ще навреди на бизнеса, по-специално на тези, които са преминали към роботизацията за по-ефективно производство.

Красимир скоро бе загубил работата си. Не, че не се справяше добре, но поради намален бюджет, се наложи съкращението на много хора там, където работеше и за беда, той попадна между уволнените.

Нямаше никакви други доходи, така че изпадна в затруднение. Оставаше му само едно, да се обърне за помощ към Господа.

Много скоро след това Красимир започна да се грижи за възрастни и бездомни хора. Предишната му работа като санитар го бе подготвила за това поредно предизвикателство.

Така започна един нов етап в живота на Красимир.

Когато се случва нещо, което не разбираме, можем да се доверим на Бога, защото Той вижда цялата картина на нашия живот.

Нека бъдем уверени, че Той действа във всяка ситуация, дори тогава, когато се чувстваме объркани и отчаяни.

Сумата похарчена за подаръци надвишаваше двуседмичния бюджет на семейството, но празника мина весело, а дъщерята на Петър Иванов получи много подаръци.

Така се случи, че желанието на Катето написано в писмо до Дядо Мраз не се намираше между многото нежелани подаръци.

Семейство Иванови срещнаха и тази Нова година, без много емоции, но поне бяха здрави физически и психически.

Минаха две седмици и Петър предложи на дъщеря си:

-Хайде да свалим играчките и гирляндите от елхата, а дръвчето да оставят за горене.

– Не е ли много рано. Защо трябва веднага щом свърши Старата и дойде Новата година да разваляме елхата? Дядо Мраз все още не е донесъл всички си подаръци.

– Какво е това подарък? – попита Петър. – Това не е да получиш кукла или някаква игра, а добро настроение, радост, приятно изживяване. На теб харесаха ли ти подаръците за Новата година.

– Да, – възторжено възкликна Катя.

Тя се замисли за няколко минути. След половин час се появи отново при баща си.

– Татко да вървим да разваляме елхата, Дядо Мраз всичко ми е подарил.

Американците много високо ценят времето си.

– Ние сме роби на времето, – казват те.

Разглеждат го като нещо реално и материално. Те го отчитат като бюджет, икономисват го и го харчат, крадат и убиват го, съкращават и се отчитат за него, даже му определят цена.

Времето за тях е скъпо струващ товар.

Тъй като американците високо ценят времето, те много негодуват срещу тези, които го губят или без всякаква причина им го отнемат от тях лично.

Повечето американци си правят списък, в който уточняват кога и какво ще правят, по часове и минути. Във връзка с това, те се стараят максимално да го икономисат. Предпочитат да ползват факсове, телефони, електронна поща, а не лични срещи и контакти, които отнемат много по-малко време.

В другите страни такова водене на бизнес не се смята за приемливо.

В САЩ окончателното договаряне, по правило, се подписва лично.

Американецът се стреми да реши всеки възникнал проблем, колкото се може по -бързо, по-просто, да не кажем дори примитивно и не с бавни, но достъпни за тях начини.