Архив за етикет: бъдеще

Ученик посещава училище благодарение на робот

Тексаският ученик Бати Линдън имал толкова слаба имунна система, че не можел да бъде сред своите връстници. Това било опасно за живота му.
Но сега той посещава училище благодарение на робот. Самият робот е платформа на колела с малък екран, камера, микрофон и говорител в горната част.
Ученикът получава достъп до робота чрез личния си компютър и уеб камера, която работи в класната стая в режим телеконференции.
Бати може дистанционно да управлява робота и да го премества от една класна стая в друга.
За момчето, което е прекарал голяма част от живота си изолирано от своите връстници, роботът представлява шанс не само за по-добро образование, но и възможност за по-голяма свобода и завързване на приятелства.
Роботът е рядко съчетание на нужда от общуване на човек с другите и техническа система с новаторско мислене.
Навярно в бъдеще ще бъде помогнато и на други деца, макар различни от разгледания случай, но изолирани от останалите.

Първата машина на времето

Ако последната теория на Том Вайлер и Чу Ман Хо се окаже вярна, най-големият ускорител на частици в света е първата машина, способна да изпрати материя назад във времето. Това е доста смела теория, но тя не нарушава законите на физиката или експерименталните ограничения.
Една от главните задачи на ускорителя е откриването неуловимият бозон на Хигс. Частица, чрез която физиците се надяват да обяснят, защо протоните, неутроните и електроните имат маса. Ако ускорителят успее да създаде такъв бозон, то с него ще възникне и още една частица.
Съгласно теорията на Вайлер и Хо, тази частица трябва да попадне в петото измерение, където може да се движи напред и назад във времето и да се появява в миналото и бъдещето.
Това пътуване във времето е възможно само за тази частица. Ако учените могат да контролират появата на такива частици, те биха могли да изпратят съобщение в миналото или бъдещето.
Тази теория се основава на теорията на всичко или М-теория.
Вейлер е започнал да мисли за движение във времето още преди шест години, когато се е опитвал да обясни анормалното поведение на неутриното при някои от експериментите.