Една истина, която не си струва да бъде отричана е, че животът е пълен с горчиви моменти, огорчения и нещастия.

Живеем до седемдесет, най-много осемдесет години, но последните десетилетия, в случай че ги достигнем, са трудни. В тях виждаме намаляване на всичките ни способности, които правят животът ни по-приятен и забавен. Струва ни много да повярваме, че не понасяме болка, далеч по-големи от тези, които сме приемали доброволно и дори сме считали за умерени. Забелязваме, че след някое огорчение, неприятност, дълбока скръб, пропиващи ежедневието, думите и действията ни, като че ли всичко това предшества деня на смъртта.

Това поведение е разбираемо, но нито е най-добро, нито смислено. Миговете на щастие са тъй редки, че трябва да се научим да ги използваме. Колкото и да не ни харесва, сигурно е, че нашето схващане за бъдещето рядко съвпада с действителността, която ще успеем да изживеем. Да помрачаваме щастието си с предположения за едно несигурно бъдеще означава да угасим оскъдните искри, които са ни дадени.

Винаги си мислим, че нашето съществуване би могло да бъде по-добро, но трудно можем да си представим колко лошо би могло да бъде.

Не изключвам твърдението, че нашите страдания служат да ни научат на нещо. Ето защо миговете на щастие представляват лукс, което ни се доставя по време на трудно обучение. Да се отказваме от него е все едно да заприличаме на каменоделец, койти се отказва от почивка, храна и възстановяване на силите си и упорито продължава да троши камъни с чука си.

Да оценяваме лошото и хубавото в живота може да бъде полезно, но е лишено от смисъл, ако служи само за помрачаване на дните, часовете и минутите на щастие. Може би сме само просяци на щастие, вместо да бъдем властелини на радостта. На кой просяк му идва на ум да хвърли в кладенец монети, получени през деня?

Може ли да се върже бъдещето? Непредвидените неща се се случват на всеки
Хора умират млади, когато животът им едва е започнал. Войни избухват неочаквано. Деца се раждат мъртви от съвсем здрави майки. Богатата реколта се проваля от неочаквана болест върху растенията… Никой не знае, какво ще му донесе утрешния ден.
Но това не бива да ни натъжава. Трябва да проявим достатъчно разум и да проумеем, че не всички желания са изпълними, някои от тях могат да ни навредят. Всичко е в ръцете на Бога.
Ако приемем това, няма да бъдем огорчени, нито озлобени от това, че животът не е такъв, какъвто сме си го представяли. Нека да го приемем такъв, какъвто е, едно приключение, пълно със загадки.

В най-близко бъдеще разточителността на енергийните ни ресурси ще се счита за престъпление, а собствениците на различни производства ще бъдат принудени да внедрят нови методи на производство.
Големи възможности за производство на електроенергия предоставя и черната металургия. За производството на един тон чугун е нужен един тон кокс. По този начин ежедневно се използват 31 милиона тона кокс.
В доменните пещи се образуват 4 милиона кубически метра газове, които могат да се използват за производство на енергия.  По този начин може да се получи енергия с мощност 2,5 милиона конски сили,
1 к. с. = 0,735 498 75 kW ≈ 3/4 kW.
За производството на кокс отиват 41 милиона тона каменни въглища. О образуващите се при това производство газове може да бъде произведена електроенергия с мощност до 1,5 милиона конски сили. Електрогенераторите могат да изработват, енергия с мощност 4 милиона конски сили, с помощта на нови ефективни много по-евтини и прости термодинамични трансформатори използвайки топлината на отделените газове, които сега се използват частично и неефективно.

Откъде е всичко това у човека — музика, песни, молитви, каква нужда е имал и има от тях? Може би подсъзнателното чувство за обреченост в кръговрата на живота. В него всичко идва и всичко си отива, отново идва и отново си отива. Това го кара да ги създаде с надеждата, че чрез тях ще остави следа, ще увековечи себе си.
Живот и смърт, любов и състрадание, вдъхновение…. всичко това ще намери израз в музиката. В нея човекът е постигнал най-висша степен на свобода. Нещо за което се е борил през цялата си история, още от първите проблясъци на своето съзнание. Но това е успял да постигне само в музиката.
И само музиката, преодолявайки догмите на всички времена, е вечно устремена към бъдещето…
Ето защо на нея е съдено да каже онова, което човекът не е могъл да изкаже…

Разбира се на свеки своето си. Вашето разбиране за щастие може да не съвпада с представата на другите, независимо, че някои от тях са ви съвсем близки.
Понякога ние се опитваме да съотвестстваме на чуждото видение за щастливи отношения, приятно поведение и успешни достижения.
Другите често представят своето виждане за щастие. Налагат свои правила, като смятат, че така ще направят другите щастливи. Но по този начин никой не става доволен и щастлив, нито ние, нито те?
Съществуват два начина, според които посрещаме дадена ситуация, това са стрес и щастие.
Например, зад прозореца вали дъжд. Вие можете да изпитвате стрес, когато мислите за кишата и студа навън. Съжалявате, че не можете да излезете на улицата. А можете да изпитате щастие от миризмата на озона, вида на цветните чадъри, брилянтните пръски от водни капки…Изборът е ваш.
Вие може да се ядосвате на мъжа си, когато е ангажиран с един мач, а не ви помага в къщи, забелязвате колко е несериозен и безотговорен. А можете да бъдете щастлива за това, че близкият на вас човек се чувства добре, почива си, не ви се пречка в ръцете и атмосферата в къщи е добра.
Безпокоите се за порасналия си син. Съветвате го да постъпи в престижно Висше учебно заведение, да си избере перспективна професия, а той не ви взема на сериозно. По-добре се зарадвайте, че той има собствено мнение за своето бъдеще, защитава собствените си интереси и взима решение сам. Вие можете да го обвинявате или да се гордеете с него.
Помислете, какво ще ви донесе избора на стрес, лошо настроение, мрачно бъдеще, упадък на силите, гняв, раздразнение, обида, тревога….?
А ако оцените ситуацията за щастлива, ще се чувствате спокойни, радостни, удовлетворени, с очакване да ви се случат хубави неща.
Може това да ви се струва трудно. Действително, трябва да поработим над себе си, да изменим някои привички, да се освободим от стереотипите и негативния си опит.