Отдавна бях чела за това, но реших да направя сама проверката. В прозрачен буркан излях олиото и го оставих в хладилника.
След няколко дни сместа в буркана трябваше да помътнее или да и се размине това.
За фалшивият зехтин писа американец. По думите на специалистът  Том Мюлер, 70% от зехтина, който се продава на пазара е фалшив.
Мюлер твърди, че фалшифицирането на зехтина става в страни, където се произвежда. За това Том обвинява мафията. Италианските правонарушители съвсем не се гнусят от такава печалба.
Зехтинът е често фалшифициран чрез разреждане с истински или създаване на добра имитация, която трудно би могла да се различи.
Излишно е да казвам, че ползата от такъв продукт е нула.
Мюлер твърди, че фалшифицирания зехтин по вкус не може да се открие. За целта е необходимо да се остави в хладилник и ако помътнее, вече знаете, че държите фалшификат.
Има и друг начин за проверка. Запалете фитил потопен в зехтин. Истинското масло гори с чист пламък, а фалшивото изобщо не гори, а само пуши.

Първоначално наричали пиротехническите бомби хибрида между бомба и пушка. Това бил шкембест буркан пълен с барут, който се инсталирал под вратите на укрепленията и се взривявал чрез запалване на фитил. Досещате се, че сапьорите често са имали трудни ситуации. Те трябвало да се скрият по време на взрива в някое по-закрито място.

Смята се, че думата „пиротехническа бомба, фишек, фойерверки“ идва от френската дума petar, която означавала „пръдня“.

Ако си спомняте в „Хамлет“ в третата част главния герой говори на приятелите си Розенкранц и Гилденщерн:

„Смешно ще стане ако този, който взривява се пръсне във въздуха…..“

При един от преводите тази фраза била преведена по друг начин:

„В това е забавата, че багерът ще се взриви от тази мина…“

В оригинал звучи така:

„…hoist with his own petar…“

и буквално означава:

„….Ще се взриви от собственото си пърдене“.

Навярно публиката би останала във възторг от подобни шеги!

Никой не би си помислил, че това може да стане с 14-годишната девойка Ерией Дохърти в Лос Анджелис. Тя починала при вдишване от препарат за почистване на клавиатурата на компютър.
Сестрата на Ерией  я намерила мъртва в леглото със стиснат нос и буркан със сгъстен въздух към устата. Това била голяма трагедия за семейството. Бащата разказва за този случай, като се надява, че смъртта на дъщеря му ще бъде предупреждение за другите родители.
Ерией Дохърти е вторият тинейджър в Калифорния, който почива този месец от злоупотреба с химикали за домакинство.
Преди това 12-годишната Кристал Салцидо от Викторвиле е починала при вдишване на фреон от климатика в дома си.
Както показва анализът на тези случаи, за да почувстват екстаз, учениците миришат опасни химични вещества. Тази необезопасена „игра“ е популярна сред тях.

Лечебен ефект има паста за зъби основана на морска сол.Тя се е използвала в продължение на векове от рибарскитe семейства по северното крайбрежие на Франция и Шотландия. Тaзи паста за зъби може лесно да се приготви. Тя не трови организма.
Нейните съставки са морска сол, сода и листа от градински чай. Препоръчва се към сместа да се добави карамфил, особено при кървене на венците, но много хора трудно понасят вкуса и миризмата му.
Карамфилът действа стягащо и антисептично. Помага за лекуване на малки ранички и възпаление на лигавицата на устата. Содата успешно се бори със зъбните налепи. Солта има избелващ ефект, взаимодейства с частиците от храната и ги неутрализира.
Ето и необходимите съставки за  направа на  домашна зъбна паста: 3 супени лъжици морска сол, 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, 1 чаена лъжичка ситно нарязани пресни листа градински чай, 2-3 семена от карамфил.
За да се получи пастата е необходимо да се смелят всички съставки в хаванче и да се сложат в плътно затварящ се буркан.
Два пъти дневно след хранене малко количество прах се поставя върху четката и зъбите се мият както обикновено.
След две-три процедури зъбите стават белоснежни, изчезва лошия дъх и венците са спокойни.

Бил направен експеримент. Бълхи били поставени в стъклен буркан с капак. Първо те се опитали да излязат от буркана, но имало преграда, която ги отделяла от свободата. Бълхите скачали, скачали и накрая се успокоили. Така насекомите живели две седмици.
Експериментаторите махнали капака на буркана, но бълхите продължавали да се държат така, сякаш капака бил там. Те не могли да преминат бариерата, която съществувала в тяхното въображение.
Така се случва и с хората днес. Дали съществува преграда или не няма значение, тя е в главите им. Обществото още от детството ни диктува какво да правим и какво не. Тук не става дума за морални ценности, а за спъване на инициативата.
Когато човек е ограничен, той представа да мечтае. Много малко от хората се отърсват от подобни зависимости вследствие, на което творят и създават, организират свой бизнес и не се стряскат пред думата „невъзможно“.
За творческия гений на човека  няма граници и забрани.