Ежедневно участваме в унищожяването на природата около нас, неразбирайки, че това се връща като бумеранг върху нас.
Искаме толкова много места да посетим и видим, но има и райони, за които бихме казали:
– По-добре не отивайте там.
И защо ли? Било опасно за здравето ни, застрашавало човешкия живот.
А кой го е направил? Ние, чрез нашите действия или премълчаване и ненамесата в дадени райони, където се вършат безобразия.
Погледнете Сомалийското крайбрежие – Могадишо, Сомалия
Този бряг не може да се използва за плаж и отдих от хората. Защо?
Според някои данни почвата на незащитеното сомалийски крайбрежие се използва от мафии за „погребение“ на ядрени отпадъци и токсични метали в голямо количество.
Това било потвърдено през 2004 г., когато там се издигнали високи вълни характерни за цунами. След оттеглянето на голямата водна маса били намерени няколко стари ръждясали барела, които имали повишени нива на радиоактивност.

На 5 декември 1909 г. на брега на Черна река в Петербург се състоял дуел между Николай Гумильов и Максимилиан Волошин. Нито един от поетите не пострадал, но дуела е влязъл в руската история на дуелите заради комичната си причина …
Седейки на чаша чай, двамата добри приятели Максимилиан Волошин и Елизабет Дмитриева решели да позабавляват публиката. Те написали няколко портични произведения и ги публикували под испанското име Черубин де Габриак.
Почитателите на поезията била във възторг, те искали не само продължение на написаното, но и да се запознаят с прекрасната поетеса. Мистериозната испанка не бързала да се покаже на света, но продължавала да публикува свои произведения, които читателската аудитория очаквала с нетърпение.
Един от най-нетърпеливите бил поетът Николай Гумильов. Той се влюбил в непознатата поетеса, четейки стиховете ѝ. Волошин и Дмитриева, се смилили над него и му разкрили истината.
Реакцията на Гумильов била непредсказуема.  Той гневно избухнал и призовал Волошин на дуел. Мястото на дуела било избрано на брега на Черна река, където се стреляли Пушкин и Дантес.
Николай Гумильов бил сигурен, че ще се разправи с противника, но Волошин се изплашил и поискал да се помирят.
На път за Черна река, Волошин загубил галоша си и в крайна сметка закъснял за срещата. За негово щастие, Гумильов бил толкова ядосан заради забавянето на противника си, че ръцете му се тресели от ярост, за това куршумат му пропуснал. Тогава Волошин стрелял в небето.

През 1881 г.  капитан Нийл Кери, заедно с жена си, двете си деца и екипаж от 32 души отплава от Ливърпул за Сан Франциско. Отивайки към Северна Америка на борда на кораба възникнал силен пожар, вследствие на което всички били принудени да оставят кораба край западното крайбрежие на Мексико.
Три спасителни лодки се носели по вълните на Тихия океан, но никъде не се виждала земя, нито преминавали наблизо кораби. Скоро гладът и жаждата си свършили работата и седем корабокрушенци загубили съзнание.
Кери сънувал през нощта, че цветът на водата се е променил от синьо в зелено. Той вкусил и водата се оказала прясна и питейна. Събуждайки се, той е бил удивен да открие, че водата всъщност наистина е станала зелена. И точно както в съня, събрал последните си сили и напълнил съд с нея. Водата била прясна.
23 дни след корабокрушението Кери със своите хора стъпил на мексиканския бряг. Тайнственият оазис на прясна вода, който Кери открил случайно в средата на Тихия океан, спасила корабокрушенците.

Имало едно време един човек. Той ставал всяка сутрин преди зазоряване. Отивал на брега на морето и срещал новия ден с молитва към Бога.
Пораснал синът му. Той също като баща си ставал рано сутрин, отивал на брега на морето и срещал изгрева на слънцето, но не се молел.
И синът имал син. Той поел традицията. Ставал сутрин рано преди изгрев слънце и отивал на брега на морето. Само, че не знаел защо го прави.

Подводните скулптури са много популярни в последно време. Сред тях е и необикновената статуя на Христа Спасителя под водата.
Идеята за създаване на статуята възникнала през 1990 г. след първата визита на Римския Папа Йоан Павел II на Малта. Тази скулптора е направена от Алфред Камилери Гаучи. Височината ѝ е 3 метра и тежи 13 тона.
Първоначално скулптурата стояла на друго място. През 1990 г. я преместили на дъното около остров Свети Павел, на 40 метра дълбочина. Но мястото се оказало неудачно. Наблизо имало рибовъдно стопанство, водата била мътна, непрозрачна, а това пречело на туристите да видят скулптората на дъното.
След 10 години през 2000 г. било взето решение статуята да бъде пренесена на друго място. Спуснали я на два метра от брега на 10 метра дълбочина.
Сега триметровият гигант стои на дъното на морето с вдигнати ръце и гледа към остров Свети Павел. Статуята  на Христа под водата периодично се покрива с водорасли и корали.
Сега  в тези води има голям наплив от туристи и водолази от цял свят. Хората искат да видят с очите си това невероятно зрелище.