Първото, на което трябва да се обърне внимание при избирането на хляб е неговата форма. Тя трябва да бъде правилна, без странично провисване и вдлъбнатини. Не препоръчвам хляб, който има прекалено много пукнатини.
Средната част на хляба не трябва да съдържа бучки и кухини. Той трябва да е умерено порест и еластичен. Хляб, който е хубав, при натиск трябва да се свие леко, а след няколко секунди да заеме първоначалната си форма.
Ако сърцевината на хляба е разтеглива и лепкава, и в нея се наблюдават разноцветни точици подсказва, че има наличи на картофени пръчици или мухъл.
Цветът на кората на ръжения хляб трябва да е тъмно кафява, а на пшеничния златиста. Не се заблуждавайте от бели петна по повърхността на печените изделия приличащи на брашно. Трябва да знаете, че това не е брашно, а е доказателство за използване на просрочено тесто. Избягвайте да купувате хляб с черен нагар, защото той съдържа канцерогени вещества.
Между другото, кората на хляба е много по-полезна от средата му. Причина за това са антиоксиданти, които се образуват в нея, докато се пече хляба.
Разгледайте внимателно етикета на хляба. В него фигурира списък на съставките, в които са отбелязани емулгатори, стабилизатори, антиоксиданти и дезинтегриращи средства. Такъв хляб по-добре отделете настрана. Всички „подобрители“ подобряват качеството на хлебните изделия за производителите и дистрибуторите, но не и за потребителите.

За мнозина Хелоуин е дългоочакван празник, а за други не.

Една групичка се впусна да преследва появилите се на улицата демони, дяволи и зомбита, но скоро изостана. Преследвачите спряха всеки от тях започна да се бори за глъдка въздух.

Когато хлапетата разбраха, че вече не ги преследват, спряха за малко, за да си поемат дъх.

– Ха-ха-ха, – закикоти се едно от тях.

То бързо свали маската си на зомби. Истинското му лице не бе кой знае колко по-красиво от гумената маска.

– Беше страхотно, – заяви другото до него. – Видя ли как му мацнах тортичката в лицето?

– Да, – съгласи се огромен дявол, размахал тризъбец. – право в носа го цапна.

– Обичам Хелоуин, – заподскача щастливо Мартин. – Никой няма да разбере, че сме били ние.

– А какво ще правим сега? – изписка Пепо.

– Свършиха ни тортичките, така че ще трябва да измислим други номера и то доста добри. Имам една, две идеи….

До края на следобеда момчетата бяха успели да изкарат акъла на много хора, които живееха наоколо .Бяха стреляли по една възрастна жена с водно пистолетче, пълно с разтворена боя. Посипаха с брашно група малки деца. Хвърлиха пиратки по една паркирана кола, което накара собственикът да повярва, че я взривяват.

Всеки път успяваха да причинят максимално опустошение, а след това изчезваха много бързо и никой не можеше да ги хване.

И все пак това не мина безнаказано. Всяко от момчетата получи порцията си пердах у дома. Какво да се прави, някой беше ги разпознал. И как нямаше да ги познае, когато тази малка банда си бе извоювала доста лошо име в квартала.

Но дори и да не бяха ги разпознали, рано или късно всичко излиза наяве.

Момче се оплаквало на баба си за неудачите в живот си. Вечно проблеми в училище, с родителите, със здравето….
Бабата в това време готвела.Тя попитала внука си:
– Гладен ли си? Искаш ли нещо да похапнеш?
– Разбира се, – отговорил внукът.
– Ето вземи маргарин, – предложила баба му.
– Фу, – за протестирал внукът.
– Може би две сурови яйца, – попитала спокойно бабата.
– Бабо, ти добре ли си?
– А какво ще кажеш за брашно и малко сода? – попитала отново бабата.
– Бабче, – за убеждавал я внукът, – всичко това не става за ядене.
Бабата се засмяла и казала:
– Точно така! По отделно тези продукти не са много вкусни, но ако се смесят в правилните пропорции, от тях се получава удивително вкусна торта. Така прави и Бог. Ти често питаш: „Защо Той допуска болка и мъка в живота ми?“ Ти просто трябва да му се довериш. Знаеш, че по Неговата рецепта, в края на краищата, се получава нещо необикновенно. Бог те обич много. Той ти изпраща цветя всяка пролет и изгрева на слънцето всяка сутрин. Когато искаш да му кажеш нещо, Той е готов да те слуша. Бог може да живее навсякъде във Вселената, но е избрал твоето сърце.

Камчатското градско смесено търговско договаряне съобщава:
„През 1961 г. брашното, захарта, зърнените храни и други насипни стоки няма да се дават в джобовете и шапките на купувачите.
В магазините ще се появи амбалажна хартия за опаковане.“
Е, все пак това е 1961 г. Гребеш от чувала и мериш на кантара. Поради липса на чанта или по-подходящ съд, в действие влиза джоба или шапката.
Много по-късно влизат  в употреба килограмовите и половинкилограмовите опаковки.

„Да се нахранят 200 хиляди души само с един хляб“ – тази библейска история са реализирали мексиканските сладкари.
На централният площад в мексиканския град Сокало се появило огромно произведение на „сладкарското изкуство“. Дължината му била 1440 метра и тежало 9,3 тона.
Невероятният хляб е представен на общността като част от католическите празници. При приготвянето на това невероятно сладкарско произведение, украсено с захаросани цветове в зелено, бяло и червено, отговарящи на знамето на Мексико, са взели участие над 2 хиляди сладкари. Те са изразходвали 5 тона брашно, повече от 2 тона захар и маргарин, 900 кг мая, както и редица други традиционни съставки.
Мероприятието по представянето пред публика на големия хляб, начело с кмета на града Мигель Анхель Мансера, привлякло вниманието на десетки хиляди туристи и местни жители.
След представянето са раздадени, безплатно 200 хиляди парчета от огромния хляб на присъстващите.
Мексиканските сладкари вече няколко години приготвят хляб с огромни размери. Неговото традиционно представяне в град Сокало става на 6 януари, когато католиците отбелязват Богоявление.