Делото на Кирил и Методий е велик принос в оформянето на християнски корени.
Културното наследство, завещано от солунските братя на славянските народи, е плод на тяхната вяра, която те посяват у своите последователи. По-късно от нея израстват нови клони, раждащи изобилни плодове. Те обогатяват онова мисловно и художествено достояние, за което целият свят им е признателен . От тяхното свидетелство могат да се поучат днес всички. Европа трябва да се завърне към своите християнски корени.
Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив проявява истинските човешки ценности, огрени от светлината на Христовото благовестие. Тя допринася за преодоляването на противоречията. Ориентира към разбиране на отношенията между хора, които не само търсят своите права, а и истината. Вярата е вечен порив, неутолима жажда. Разбирателството и съпричастността са основни измерения на човечността, стремеж да разбереш, да разшириш своя хоризонт.
Силата, която сближава вярата и културата е свързана с истината за Бога и действителността като цяло. Колкото повече една култура свидетелства за истината, толкова повече тя ще бъде в състояние да се оприличи на нея.
Архив за етикет: братя
Автомобилно гробище в Швеция
В южната част на Швеция, в близост до град Бастнас малък участък в горите се намират хиляди ретроавтомобили на четиридесетте и петдесетте години: Buick, Volvo, Opel, Ford, Saabs, Ауди. Общата стойност от този скраб на стари автомобили е около 160 хиляди долара.
Как се е появило това сметище?
При масовото изтегляне от Европа, в началото на 50-те години, на американски войници и офицери, били изоставени в Европа техните развалени коли. В същото време, двама предприемчиви братя започнали да превозват в родината си Швеция тези машини от други страни, за да ги поправят и след това да ги продават. Бизнесът процъфтявал в продължение на почти 30 години и почти всички ценните части на някои машини са били премахнати, за да се ремонтира други, така че се останали само очукани метални корпуси.
През осемдесетте години, един от братята починал, а вторият продал бизнеса и си тръгнал, а останките от разбитите автомобили за повече от 30 години обрасли с мъх и дървета покълнали в тях, те са се превърнали в място за гнездене и подслон на птици и диви животни.
Сега това е едно зловещо място периодично посещавано от туристи и фотографи, за да се възхищават на тази картина, изразяваща победа на природата над цивилизация. Около 10 години ред на участака подържали двама лесничеи, но и те се махнали през 90-те години, след което нищо вече не пречило на горската растителност да тръгне в настъпление спрямо изхвърлените железни пришълци.
Впечатленията от походите из горските гъсталаци, където на всяка крачка човек се натъква на изоставен автомобил, не са приятни. Все едно е настанал края на света. Автомобилите се сливат с заобикалящата природа и изглеждат като страховити горски приведения.
Картината става още по-странна, ако си спомним, че Швейцария е страна на идеалния ред. Въпреки това тези, които желаят да въведат ред тук и да доставят машините за скрап, са спрени от местните природозащитници, които призовават да не пречат на гнездящите птици в багажника и под капака на изоставените автомобили.
Такива места има и в други европейски страни, например, натрупването на стари коли във Франция в гората Шатильон. Но швейцарската морга за коли в гъстата гора, където лежат още хиляди стари коли и петстотин мотоциклети, се счита за най-красивото от всички европейските автомобилни сметища.
Корнфлейкс – случайна грешка
Корнфлейкс идва от англ. corn flakes или cornflakes: „corn“ – зърнено-житно растение или царевица, „flake“ — люспа. Това е хранителен продукт, който се произвежда от царевични зърна и е първият индустриален продукт от зърнено-житни растения за закуска, който се появи на пазара.
Ето как било открито това необикновено ястие.
Кит Келлог помагал на своя брат, лекар в санаториума Battle Creek, да приготвя на пациентите съответните диети.
Веднъж те приготвяли поредното ястие от царевично брашно, но временно трябвало да заминат на някъде. Когато се завърнали, забелязали, че тестото е станало неизползваемо за готвене, но все пак решили да приготвят храна от него.
Тестото било превтасало и станало на парченца люспи. Отчаяни, братята решили да изпържат люспите.
Това, което се получило надминало очакванията им. Люспите се изпълнили с въздух и станали хрупкави. Това ястие станало хит сред пациентите.
Днес корнфлейкс се приготвя от сварени царевични зърна, които се изтеглят на люспи, сушат се и се пекат. Този хранителен продукт се консумира най-често за закуска с мляко или плодови сокове. Корнфлейксът е много богат на въглехидрати.
Помощ от брата
Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.
За собствените и чуждите грехове
Събрали се на съвет братята в манастира и обсъждали греховете на един от тях.
Един от монасите през цялото време мълчал. Накрая станал, излязъл, взел един чувал, напълнил го с пясък и го понесъл на гърба си. Другите братя от манастира го попитали:
– Защо правиш така?
Той отговорил:
– В този чувал, в които има много пясък са моите собствени грехове, те са толкова много. Но аз ги оставих зад себе си, за да не се притеснявам и да не плача, молейки Бога да ми бъдат простени. А тези многобройните пред мен, – посочил пясъкът пред себе си, – принадлежат на моя брат, за тях ме боли и аз го осъждам. Не трябва да правим така, а обратното. Нашите грехове трябва да преместим пред себе си и да скърбим за тях, като молим Бога да ни прости.