Папа Франциск I счупи всички рекорди по „юдофилия“, проявени от предишните негови предшественици.
Той се е съгласил, че „във всеки християнин седи евреин“, и заявил, че „не може да бъде човек истински християнин, ако не признава еврейските си корени“ – „не в расов, а в религиозен смисъл“, пояснил е понтификът.
Подчертал е съхраняващото се присъствие на юдеизма в християнството. Франциск е отишъл още по-далеч и от Йоан Павел II, като нарекал евреите „по-големите братя“ на християните.
Папа Франсис I е казал, че всеки ден се моли с псалмите на Давид, като евреин, а след това изпълнява обреда на Евхаристията като християнин.
В обширно интервю за испанския вестник La Vanguardia понтификът е изразил мнение, че диалогът между юдаизма и християнството трябва да включва проучването на еврейските корени в християнството и „разцвета на юдаизма от християнството“. Папата е признал, че тази тема е много трудна и взривоопасна, но „могат да живеят като братя“.
Понтификът се е изказал срещу всеки религиозен фундаментализъм, твърдейки, че той се основава винаги на насилие, а насилието в наши дни „в името на Бог“ е абсурдно.
На въпроса: Какво го е накарало да отиде в „окото на урагана“ – Близкия изток, той казал, че го е поканил призидента Перес. И знаейки, че неговия президенски мандат привършва побързал да посети Светите места.
Папата казал, че всеки християнин трябва да посети Светите земи, тъй като там „всичко е започнало“, там „небесата са се спуснали над земята“ и „може да се усети, какво ни очаква в бъдещия живот, в небесния Йерусалим“.

Делото на Кирил и Методий е велик принос в оформянето на християнски корени.
Културното наследство, завещано от солунските братя на славянските народи, е плод на тяхната вяра, която те посяват у своите последователи. По-късно от нея израстват нови клони, раждащи изобилни плодове. Те обогатяват онова мисловно и художествено достояние, за което целият свят им е признателен . От тяхното свидетелство могат да се поучат днес всички. Европа трябва да се завърне към своите християнски корени.
Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив проявява истинските човешки ценности, огрени от светлината на Христовото благовестие. Тя допринася за преодоляването на противоречията. Ориентира към разбиране на отношенията между хора, които не само търсят своите права, а и истината. Вярата е вечен порив, неутолима жажда. Разбирателството и съпричастността са основни измерения на човечността, стремеж да разбереш, да разшириш своя хоризонт.
Силата, която сближава вярата и културата е свързана с истината за Бога и действителността като цяло. Колкото повече една култура свидетелства за истината, толкова повече тя ще бъде в състояние да се оприличи на нея.

В южната част на Швеция, в близост до град Бастнас малък участък в горите се намират хиляди ретроавтомобили на четиридесетте и петдесетте години: Buick, Volvo, Opel, Ford, Saabs, Ауди. Общата стойност от този скраб на стари автомобили е около 160 хиляди долара.
Как се е появило това сметище?
При масовото изтегляне от Европа, в началото на 50-те години, на американски войници и офицери, били изоставени в Европа техните развалени коли. В същото време, двама предприемчиви братя започнали да превозват в родината си Швеция тези машини от други страни, за да ги поправят и след това да ги продават. Бизнесът процъфтявал в продължение на почти 30 години и почти всички ценните части на някои машини са били премахнати, за да се ремонтира други, така че се останали само очукани метални корпуси.
През осемдесетте години, един от братята починал, а вторият продал бизнеса и си тръгнал, а останките от разбитите автомобили за повече от 30 години обрасли с мъх и дървета покълнали в тях, те са се превърнали в място за гнездене и подслон на птици и диви животни.
Сега това е едно зловещо място периодично посещавано от туристи и фотографи, за да се възхищават на тази картина, изразяваща победа на природата над цивилизация. Около 10 години ред на участака подържали двама лесничеи, но и те се махнали през 90-те години, след което нищо вече не пречило на горската растителност да тръгне в настъпление спрямо изхвърлените железни пришълци.
Впечатленията от походите из горските гъсталаци, където на всяка крачка човек се натъква на изоставен автомобил, не са приятни. Все едно е настанал края на света. Автомобилите се сливат с заобикалящата природа и изглеждат като страховити горски приведения.
Картината става още по-странна, ако си спомним, че Швейцария е страна на идеалния ред. Въпреки това тези, които желаят да въведат ред тук и да доставят машините за скрап, са спрени от местните природозащитници, които призовават да не пречат на гнездящите птици в багажника и под капака на изоставените автомобили.
Такива места има и в други европейски страни, например, натрупването на стари коли във Франция в гората Шатильон. Но швейцарската морга за коли в гъстата гора, където лежат още хиляди стари коли и петстотин мотоциклети, се счита за най-красивото от всички европейските автомобилни сметища.

Корнфлейкс идва от англ. corn flakes или cornflakes: „corn“ – зърнено-житно растение или царевица, „flake“ — люспа. Това е хранителен продукт, който се произвежда от царевични зърна и е първият индустриален продукт от зърнено-житни растения за закуска, който се появи на пазара.
Ето как било открито това необикновено ястие.
Кит Келлог помагал на своя брат, лекар  в санаториума Battle Creek, да приготвя на пациентите съответните диети.
Веднъж те приготвяли поредното ястие от царевично брашно, но временно трябвало да заминат на някъде. Когато се завърнали, забелязали, че тестото е станало неизползваемо за готвене, но все пак решили да приготвят храна от него.
Тестото било превтасало и станало на парченца люспи. Отчаяни, братята решили да изпържат люспите.
Това, което се получило надминало очакванията им. Люспите се изпълнили с въздух и станали хрупкави. Това ястие станало хит сред пациентите.
Днес корнфлейкс се приготвя от сварени царевични зърна, които се изтеглят на люспи, сушат се и се пекат. Този хранителен продукт се консумира най-често за закуска с мляко или плодови сокове. Корнфлейксът е много богат на въглехидрати.

Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.