Брамс дълго се лекувал в един моден курорт и пил минерална вода.

Когато курсът на лечение бил завършен, лекарят го попитал:

– Доволни ли сте от всичко? Липсвало ли ви е нещо?

Брамс учтиво отговорил:

– Благодаря ви, у мен всичко е на мястото си. Всички болести, които докарах тук, ги връщам обратно със себе си.

Един ден един приятел на Брамс минавал покрай къщата му и реши просто ей така, без предупреждение, да го посети.

При влизането си той чул зад вратата свиренето на композитора, но в същото време с музиката, смесено звучали спиращи духа звуци, те напомняли на отчаян  вой на куче …

Знаейки, че Брамс няма куче, човекът изключително изненадан плахо отворил вратата и замръзнал потресен …

В стаята нямало никакво куче. Разрошен по нощница Брамс импровизирал на пияното, като огласявал стаята с изтощен сърцераздирателен вой, а от очите му течели сълзи ….

Приятелят бил хипнотизиран от тази вдъхновена и едновременно зловеща картина.

Брамс го забелязал, с трясък затворил капака на пияното и изревал:

– Как се озова тук?

– Минавах наблизо и чух музиката ти … а вратата беше отворена.

– Махай се от тук! – казал Брамс, който в този момент съвсем нямал намерение да бъде учтив. – Моята музика трябва да се слуша на концертите ми, а не в къщи на вратата ми.

Родителите Брамс били доста странна, но много щастлива двойка. Когато са се оженили, баща му е бил на 24 години, а майка му на 40.

Освен това тя накуцвала, с единият крак и това от страни изглеждало много болезнено.

Въпреки това, бащата на Брамс Йохан Якоб е направил добър избор.

Съвместният им живот бил много щастлив и почти 40 години те живели в любов и съгласие. Били радостни и весели до самата си смърт.

През XIX век Виена е била музикалната столица на света, композиторският Олимп. Всеки, който искал да стане велик композитор, трябвало да завладее Виена непременно.

Когато Брамс дошъл във Виена, тя принадлежала на Вагнер. Там той царувал. Бил на самия връх. И не отстъпвал своя трон и звание на никого от композиторите в света.

Брамс бил талантлив. И това било толкова очевидно, че привържениците на Вагнер решили да унищожат младия композитор каквото и да става, без да се скъпят за средства, които ще изразходват за това.

Симфониите на Брамс във вестниците наричали изключително „отвратителни, без вкус, дълбоко неверни и екстравагантно готварски“.

Малко преди Брамс, Ференц Лист по същия начин се борил с Вагнер. Според отзивите на преданите на Вагнер рецензенти, нямало на света по-бездарен композитор от Лист.

Затова, когато се появил Брамс, се оказало, че има по-лош композитор и от Лист. “ В един единствен удар по чинелите в кое да е произведение на Лист има повече чувство, отколкото във трите симфонии на Брамс с неговите серенади“, – писали тогава във вестника.

Въпреки това, 29-годишният Брамс бил назначен за ръководител на Виенската капела.
– Нека пишат, те друго нищо не могат да правят, – добродушно казал Брамс, – нали и те трябва хляб да ядат.

Родителите на Брамс били много странни, но много щастливи.
Когато бащата на Брамс се оженил бил на 24 години, а майка му Хенрике Христиане Ниссен, малко преди сватбата навършила 40 години.
Освен това тя накуцвала. Единият ѝ крак бил по-къс от другия и имала много болезнен вид.
Въпреки всичко бащата на Брамс, Йохан Якоб направил добър избор.
Техният съвместен живот бил доста успешен и почти 40 години те живели в любов и съгласие. Били щастливи и весели до смъртта си.