Син пияница и злобна снаха не даваха на една възрастна жена да прекара спокойно старините си. Унижаваха я, оскърбяваха я, взимаха всичките ѝ пари от пенсията и я доведоха до такова състояния, че тя реши да сложи край на живота си.
Тя седна на пейката пред тях, потобена в огорчение и мъка. Нямаше за какво вече да живее, а и в този ад, в който беше сега не можеше да остане повече.
Към нея приближи старец с бяла като сняг коса и дълга брада. Лицето му излъчваше топлина и спокойствие. Той погледна към жената и я попита:
– Накъде си се запътила? Знаеш ли какво очаква самоубийците? Там ще ти бъде много по-зле, отколкото ти е сега у дома. Защо не отидеш в църквата и не се помолиш на Бога?
– Аз не знам да се моля, никой не ме е учил на това.
– А греховете ти? – попита старецът.
– Какви грехове мога да имам? – изненада се жената. – Цял живот съм се мъчила и угаждала, а сега ме обиждата и огорчават.
И изведнъж тя започна да си припомня всичките си лоши дела, които беше забравила, за които никой не знаеше, освен нея….
Старата жена се изплаши:
– Научи ме как да се моля!
– Поискай прошка от Бога за всички тези минали дела. И ходи на църква.
Жената погледна към старецът, но той беше изчезнал. Тя се смути още повече…
Наведе глава и обляна в сълзи поиска прошка от Бога за своите злодеяния.

В сенчестите градини и по улиците на града растяха ябълки, круши и кайсии, а по зидовете се виеше едро грозде. Коритата на чешмите бяха пълни с прозрачна студена вода и горещината не беше толкова неприятна.

Наоколо се бяха насъбрали много хора. Човек можеше да оглушее от виковете на продавачите на вода и сладки.

В старата част на града беше тихо. Наоколо стърчаха развалини от къщи, срутени дувари, а по средата се издигаше постройка със малък купол и меден кръст на върха. До нея растеше овощна градина. Из градината сновяха хора с бели и зелени чалми.

Срещу храма на гяурите бе издигната бесилка. Под нея стоеше старец с голяма бяла брада и сини, като небето очи. Беше облечен с дълга ленена риза, а ръцете му бяха вързани отзад на гърба.

Главният молла се качи на ешафода, помоли се и се обърна към там стоящият владетел:

– О, защитнико на вярващите и покровител на исляма, позволи ни да изпълним височайшата ви заповед!

Владетелят кимна с глава:

– Разрешавам!

Главният молла, висок як мъж със зачервени бузи, се обърна към вързания старец:

– Ей, гяурино, нашият велик повелител разгледа греховете ти. Той не е съгласен, че на наша земя подържаш богуомразна църква, където с лъжа и коварство примамваше правоверните мюсюлмани, за да ги отклониш от истинската им вяра. За това нашият владетел те осъди на смърт. Какво е последното ти желание?

Старецът отрицателно поклати с глава.

– От вас нищо не искам. Моля само Бог да ми прости греховете!…. Щастлив съм, че бях удостоен да се жертвам за вярата.

Моллата погледна към владетеля. Той даде знак с ръка. Тогава моллата се обърна към палачите, които стояха от двете страни на стареца:

– Нашият милостив владетел заповядва да обесите този мъж.

Палачите надянаха примката на врата на стареца, преметната въжето през напречната греда на бесилката и задърпаха със всичка сила. Старецът се изпъна, потрепери и затихна.

Моллата отново се обърна към владетелят:

– О, най-велик от великите на нашата вяра, в продължение на много години тази църква служеше, като огнище за развращаване на правоверните. Тя бе убежище на всякакви злини и коварства. От нея се разпространяваха еретични писания из цялата ви подвластна земя. Разрешете да разрушим това гнездо на порока.

Владетелят кимна, съгласявайки се с предложението. Всички чалмалии с песни и проклятия се нахвърлиха върху църквата от всички страни. Първо хвърлиха примка на медния кръст и го свалиха на земята, после се заеха с купола. Облак прах покри небето….

От църквата остана само купчина развалини. А на бесилката се полюшваше от вятъра трупът на обесения старец…..

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

Фобии са резултат от комбинация на външни събития, както и на генетична предразположеност. Когато изпитваме фобия, у нас се появяват симптоми като бързо и затруднено дишане, нередовен сърдечен ритъм, изпотяване и гадене.
Учудващо е, но много от доста странните фобии са свойствени за много от нас, въпреки че ние не подозираме за съществуването им.
Ето и някои от тях.
Страх от чесън
Този страх се изразява в избягването на ядене на чесън, изтръпване при вида му или усещайки миризмата му. И все пак миризмата на чесъна е полезна, тя прогонва комарите.
Съществува страх от ходене на училище.
Тази неприязън е присъща за 5 процента от населението. Страхът се корени в трудности при обучението, неспособност за справяне със напрежението в образователния процес или травматични събития, като например тормоз от съучениците.
Деца и юноши, страдащи от тази фобия, отказват да ходят на училище, оплакват се от въображаеми заболявания, избягвайте контакт с други хора.
Среща се и страх от родителите на мъжа или жената.
Характеризира се с постоянен страх или тревога при мисълта, че трябва да се общува с някой от родителите на съпруга или съпругата.
Страхът от тъщите и свекървите е в резултат от погрешни очаквания, че тъщата или свекървата ще бъдат като майката. От тази фобия страдат не малко младоженци.
Колкото и смешно да звучи има фобия свързана с брадите.
Някои хора свързват брадата с занемарени хигиенични навици на мъжете и това ги прави отблъскващи.
Някои жени смятат, че човек с окосмяване по лицето символизира “ подозрителна склонност към индивидуализъм и липса на загриженост“.
Може и да не ви се вярва, но някои хора страдат от страх да чуят добра новина.
Ние знаем, че всеки обича добрата новина и не харесва лошата, но има хора, които се страхуват от всякакъв вид добри новини.
Една от възможните причини е опасението, че зад така наречената добра новина може да се крие някаква неприятна вест. Такова лице умишлено се заобикаля с негативни или песимистични представи. Поведенческата терапия може да помогне на такива хората да придобият увереност и оптимизъм.

Стои момиченце на гарата и чака с баща си влака. Детето е на около 4-5 години, спокойно и весело.
Близо до тях един поп също чака влак. Як мъж. На ръст около два метра, а на обхват три метра. Бяла брада на гърдите и огромен кръст на врата.
Момиченцето погледна огромния мъжът и отвори уста учудено, опитвайки се да разбере безпрецедентното чудо пред нея.
Детето направи няколко обиколки и се почеса по главата. Свещеникът наблюдаваше действията й спокойно.
Тогава момиченцето отиде при баща си и попита:
– Татко, защо Дядо Мраз е с черни дрехи, да не е умряла Снежанка?
Бащата и свещеника се превиха на две и едва не паднаха от смях.
След това „мнимият Дядо Мраз“ купи на детето шоколад и го благослови …..