Петър Иванов бе проучван от голяма мултинационална компания.
Казаха му:
– Вие сте с „висок потенциал“ и изключително надарени. Получавате работа при нас и имате възможност да имате изключителна кариера. В бъдеще вече няма да се представяте само с името си, а ще добавите позицията си и наименованието на нашата компания.
Петър не бе вече никой, а с бъдеще, дори с перспектива да стане управляващ директор.
Иванов се радваше на получения статус, признателност и внимание.
– Луксозни хотели, коли, големи доходи, бонуси и контакти, всичко това е мое, – размечта се Петър. Само, че трябва да се съобразявам с правилата и културата на компанията. Те не са лоши, но са различни от ценностите, които съм усвоил в дома си. Тогава ….?
Например, компанията имаше правило: Целта оправдава средствата. Това не е непременно лошо, но потенциално може да накара служителите да се държат неетично.
За пазара в компанията казваха:
– Вие или ядете, или сте изядени.
На Петър предстоеше тежък избор. Да се присъедини към компанията и да се развие или да остане извън нея.
Освен това в бъдещата му работа щеше да има манипулиране и политика с много игри за власт.
– Как бих могъл да спазя тези правила! – възкликна Петър. – Ако се съглася ще имам много привилегии, но не и чиста съвест. Не, това не е за мен. Ще си търся другаде работа.
