В северозападен Китай са се активирали особени азиатски оси с дължина 5, 5 сантиметра.
Трудно може да се избяга от тях, тъй като се предвижват със скорост 11 м/ с. През последните няколко месеца в града на провинция Шанси от ухапването на тези насекоми са загинали 41 души. Още почти 1700 са пострадали.
Жертвите са предимно хора, които работят на открито.
Множество ухапвания водят до поражение на дихателните пътища и нарушаване на функциите на черния дроб и сърцето. По този начин може да настъпи смърт за броени часове. Хората, живеещи в отдалечени селски райони, понякога просто не разполагат с време, за да стигнат до болницата.
За да се бори с осите в провинцията, били изпратени службите за пожарна безопасност. Те вече са унищожили стотици гнезда.
Точните причини за бързото размножаване на тези оси в Китай не са известни на експертите до сега.

Когато човек се моли за нещо трябва да конкретизира желанията си. Не вярвате ли? Тогава чуйте следната история.
Това се е случи, когато Надя живееше в рехабилитационния център. Тя много искаше да си има халат. Много месеци вървеше замечтано и все за него си мислеше.
Често си повтаряше наум: „Господи, изпрати ми скромен син халат, толкова много ми е нужен! За теб какво е един халат…“
Трябва да отбележим, че тя, в мислите, си представяше прекрасен копринен халат със син цвят и бродерия.
Веднъж с директорът на центъра и неговата жена Надя отиде при леля си. Тя беше много мил човек, но си имаше някои странности в мисленето. Когато те вече се готвеха да си тръгват лелята пристъпи към Надя и каза:
– Почакайте ме за минутка, за тебе Надя, имам изненада!
След малко донесе в стаята малък пакет. Надя го отвори, а там лежеше халат…… такива раздават обикновено в болницата на пациентите……
Тримата гости в пълно мълчание се отправиха към колата.
Внимавайте какво си пожелавате! Добре уточнявайте „детайлите“ на вашите желания.

През 1930 г. в болницата на град Деделин, щата Колумбия, лекар по грешка използвал вместо антитоксин препарат, съдържащ в себе си микроби на дифтерита. Последиците от тази грешка били пагубни. Деветнадесет деца умрели, а тридесет тежко заболели.

Невнимателния доктор бил арестува и съден. Такива грешки се случват при груба небрежност и безотговорност.

Не по-малко отговорни пред Бога и хората са лекарите на духовните болести, служителите в църквата, пастори и проповедници.

Проповядващ за пари, искащ многолюдни църкви заради по-големите доходи, женещ се за по-голяма зестра, дружащ с влиятелни и богати хора, избягващ простите и бедните, за да спечелят благоволението на тези, от които се надявате да получи нещо, държащ се арогантно с тези, които се нуждаят от помощ – всички тези и подобни действия следва да навлекат на недостойния пастир заслужено осъждение и да го лишат от правото да се нарече слуга на Бога.

Такива недостойни действия и дела могат да заколят и погубят много души.

Пастирът трябва да помни, че Божието Слово е хляб за душата и че духовния живот зависи от това, доколко човек се е наситил с небесния хляб.. Проповедникът не може да подхранва другите, ако неговата душа гладува. Той може да помогне на другите само ако се намира в добро душевно състояние.

Проповедта трябва да бъде проста, сериозна, увличаща слушателите, близка до реалния живот, освещаваща и обогатяваща ума, стопляща и докосваща душата.

Пастирът, който се стреми да блесне със своята начетеност и знания, прилича на овчар, който дава на овцете си много вкусна храна, но я слага толкова високо над главите им, че те не могат да я достигнат и остават гладни.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“

Ръководството на медицинския център Сент Джозеф е изплатило компенсация от 6 хиляди долара на роднините на 41-годишната Колин Бернс, която била призната за мъртва, но оживяла на операционната маса, когато започнали да режат донорските й органи.

Колинс попаднала в болницата през октомври 2009 г. Тя искала да се самоубие и заедно с таблетки погълнала миша отрова. Лекарите решили, че мозака й е мъртъв и пристъпили към изрязване на органите за донорство, като преди това взели съгласието на роднините й.

В хода на разследването се установили, че лекарите нищо не са направили за спасяването на Бернс. Набързо я признали за мъртва без щателно да я проверят.

В действителност жената не е била мъртва, а в кома, както съобщава медицинската сестра, която забелязала редица реакции у болната, които свидетелствували, че мозакът й работи. Пръстите на жената се свивали при докосване, а устните и езикът й потрепвали.

Въпреки всичко лекарите игнорирали съобщението на медицинската сестра и приготвили жената за операция, за да й вземат органите.