Рано тази сутрин Тошката потегли от дома си, за да закара жена си в родилното отделение на болницата.
Горкият той си мислеше, че знае къде е болницата, но когато измина много по-дълъг път, отколкото се очакваше, започна да се съмнява в убедеността си.
Беше подминал болницата и спря пред добре уредено фоайе на един блок. Когато придружи жена си до там, разбра грешката си, но беше вече късно да се връща назад.
Жена му роди дъщеря във фоайето на блока. По-късно линейка откара майката и детето в намиращата се наблизо болница.
И двете били в добро състояние, това съобщиха  след час на объркания баща.

Казват, че той показвал пистолета на приятелите си и случайно стрелял. Куршумът попаднал в шията на Джина Лурдес. Момичето умряло в болницата.
Вече две години майката се срещала с убиеца на дъщеря си в съда. Преди едно от заседанията тя отишла до младият човек и го прегърнала. Всички наоколо останали изумени.
– В продължение на 20 години гледам човешки трагедии в тази зала, – казал съдията на окръжния съд на Маями Дейд Елън Сю Вензер, но никога не бих могъл да си представя, че майката на жертвата ще прегърне нейния убиец.
Тийнейджър, отговорен за смъртта на момичето шестнадесетгодишния Джордин Хоу бил потресен, когато майката на жертвата го прегърнала.
– Съжалявам, – казал той на жената, опитвайки да се справи със сълзите, които нахлули в очите му.
След жеста на прощение, майката на убитото момиче се съгласила да съдейства на Хоу да не бъде изпратен в затвора.
– Ние можем да помогнем на другите деца, – казала Гузман-Де Йесус на репортерите. – Освен това Хоу беше приятел на Джина и зная, че той не е искал да и стори зло.

Това беше втората ѝ Педесятница. Тя с трепет очакваше празника. Искаше ѝ се да преживее нещо ново. Да стане свидетел на необикновено чудо, дело на Божиите ръце.

Застана на колене и започна:

– Господи, утре ще празнуваме изливането на Св. Дух върху групичката събрана в горницата и началото на църквата. Този ден е необикновен за нас. Иска ми се на този празник да видя най-голямото чудо. Слушала съм за толкова много действия на Св. Дух, но сега искам да бъда свидетел на най-голямото Му чудо……

След това кротко заспа.

Молитвата беше искрена и по детски казана, като на човек, който скоро е предал сърцето си на Исус.

Денят беше слънце и приятен. Птичите гласове звучаха като безкраен концерт, напоен с музика на благодарност и поклонение. Слънчевите лъчи проблясваха между клоните и насищаха всичко наоколо  с очарователни нюанси.

В църквата всичко мина много добре. Хвалението беше прекрасно, думите в проповедта докосваха сърцата, лицата на хората сияеха, защото Божията ръка ги бе докоснала, но ……нищо особено не се случи.

Тя беше малко разочарована. Може би неправилно се е молила и Бог не я е разбрал добре….

Изведнъж една жена я дръпна за ръката и я покани да идат заедно до брат ѝ, който е в болницата. Тя се съгласи бързо. По пътя жената ѝ обясни, че брат ѝ бил много упорит и не искал да чуе нищо за Бога. А на нея толкова много ѝ се искало да го види в църквата.

Стигнаха неусетно до вратата на болницата. Пред самата сграда имаше градинка, където болните събираха слънчевите лъчи. На една от пейките сам седеше брата на жената. Изгледа я кисело, но като видя, че не е сама, опита се да се усмихне.

Запознаха се. Странно, но разговорът тръгна към днешния празник и Бог. Какво точно си говориха, тя не помнеше по-късно, но забеляза някаква промяна в брадясалият човек, наметнал болничния халат, седящ на пейката. Взеха си довиждане и си тръгнаха.

След няколко дена тя срещна същата жена. Тя ѝ се усмихна и я прегърна. След това каза:

– Да знаеш какво Бог е направил с брат ми, нямам думи за това. Нали си спомняш, че на Педесятница го посетихме в болницата. Докато сме разговаряли, някаква топлина се разляла в тялото му и той престанал да чувства болка. Не знам дали ти казах, но имаше рак на стомаха. След като се прибрал в стаята, ми каза, че нещо го е накарало да посегне към Библията, която му бях оставила…., – жената се задави от вълнение, а очите ѝ се изпълних със сълзи, – започнал да чете, а после предал сърцето си на Бога. Днес го изписват напълно здрав.

Тя се зарадва и прегърна жената. Сълзи напълниха и нейните очи.

Едва тогава разбра, че Бог беше изпълнил молбата ѝ. Той ѝ беше показал най-голямото чудо – спасението на един човек.

Християнка от Швеция не може да намери работа като акушерка, защото в тази болница, където тя е работила, била уволнена заради отказа да съдейства при аборти.
Елионор Гримарк от град Екше, южна Швеция,  разказала, че ръководителите на местната болница са обещали да удължат договор ѝ, но когато тя отказала миналото лято да участват в аборт, ѝ била отказана работата. В друга болница, било договорено да поеме работата, но заради убежденията си и разногласие, отново я уволнили. Сега във всяка болница, не я приемат, макар че акушерки в Швеция недостигат.
– Всички ми казват, че ако не помагам при правенето на аборт, не мога да работя като акушерка, – казва Гримарк, позовавайки се на бившия си шеф и няколко потенциални работодатели.
Елионор е 37 -годишната съпруга и майка. Сега се налага да работи като обикновена медицинска сестра. Тя е подала жалба за помощ на шведския омбудсман за дискриминация спрямо нея.
Гримарк е разказала, че когато е усвоявала професията на акушерката, първата ѝ работа била да помага на новите майки. Те е осъзнала, че в Швеция така, както се практикува акушерството е в противоречие с религиозните ѝ убеждения.
– Знаех, че може да имам проблеми, – казва Елионор, – но се надявах, че ще намеря разбиране у работодателите, които ще ми помогнат и няма да тръгнат срещу съвестта ми. Но, за съжаление , аз бях изправен пред много негативно отношение и откровено нежелание да се реши проблема ми. Всички ми казваха: „В нашата клиника, няма място за хора с такива убеждения като вашите“.
Европейската конвенция за правата на човека предлага защита, която в Швеция е официално приета. Съгласно член 9 от Устава на Европейската конвенция за правата на човека се  забранява всяка пряка или непряка дискриминация, дават се равни права и възможности в областта на труда, независимо от религиата и вярата – особено по такъв чувствителен въпрос като този.
Резолюция от 2010 много силно влияяе  на начина, по който европейските съдилища по правата на човека могат да интерпретират Хартата на Европейската конвенция за правата на човека.
Европейска съдебна практика защитава религиозното проявление и подкрепя свободата на съвестта, което е потвърдено с решение на Европейския съвет относно свободата на съвестта на лекарите в ЕС.
Това е предизвикало сериозен дебат в Швеция, където жените имат право да направят безплатни аборти до 18 седмици, а в някои случаи и до 22. Някои смятат, че защитата на свободата на съвестта на акушерките би нарушило правата на жените за аборт, тъй като много жени, които желаят да направят аборт са изправени пред остър недостиг от медицински персонал.
Следва да се отбележи, че Швеция и Финландия са единствените две страни, членки на Европейския съюз, в които нямат ясна законова дефиниция на свободата на съвестта.
Резолюция 1763, приета от Европейския парламент на Европейския съюз на 7-ми октомври 2010 г., защитава свободата на съвестта на здравните работници. Тя съдържа следното изискване : „Нито един индивид, нито болница или друго лечебно заведение не могат да бъде подложени на натиск и дискриминация под всякаква форма за отказ да  се подпомага или асистира при аборти, да се стимулира спонтанен аборт, да се извърши евтаназия или изпълняват всякакви действия, които по някаква причина, водят до смъртта на човешки ембрион или плод“.
Швеция е обвинен в нарушаване на свободата на съвестта по няколко точки от Хартата на социалните права на ЕС. През март 2013 г. Европейската федерация на католическите семейни асоциации подала жалба до Европейския съюз и адвокатите на Гримарк се надяват, че това ще доведе Швеция в съответствие със стандартите на ЕС.
Гримарк се чувства отхвърлена от всички болници в Швеция за своите християнски убеждения.
– Вярвам, че животът започва при зачеването, – каза тя. – Аз не вярвам, че някой хора могат да решават да живее или да не живее  друго човешко същество. Вярвам, че всеки човешки живот е Божия план – план замислен преди да се роди.

Джеръми Бентъм, британски философ, умрял през 1832 г., завещал своето състояние на Лондонската болница, при едно условие:
Неговото тяло да присъства на всички събрания на членовете на управта.
Неговите останки били облечени в костюм, а на лицето му била поставен восъчна маска.
„Чучелото“ на учения и до сега присъства на всички събрания на управата.