Група учени от Калифорнийския университет, Харвард и Университета в щата Вирджиния са провели серия от опити, показващи, че трудно може да се предскаже как на хората ще се отрази болката и то в дългосрочна перспектива.
Склони сме да вярваме, че доста болезнени травми или обиди, ни нанасят любимите хора, а с течение на времето те стават още по-болезнени.
Били попитани хора, как се чувстват след негативно събитие и една седмица след това. Запитаните твърдели, че ако в момента на неприятното събитие даден човек не им харесва или те са много обидени от този човек, то и след седмица нищо няма да се промени, обидата няма да намалее.
Защо ние позволяваме на познат човек да ни обижда, а от непознат не търпим такава? Според изследователите, ние просто можем да си го позволим.
Ако болката е незначителна, ние нямаме нищо против тя да тлее в нас, но ако е по-голяма, търсим начин да се освободим от нея. Ние реагираме, когато получим физически травми. Огнестрелна рана може да се окаже по-безболезнена от болка в гърба.
Когато имаме много голям или доста болезнен проблем с който можем да се смирим, ние взимаме мерки, за да облекчим болката, както физическата, така и психологическата. Но ако „малко“ ни боли, ние сме съгласни да живеем с това малко и то доста дълго.

Всичко, което се случва в живота ни, колкото и странно да е, делим наполовина. Ако имаме радост празнуваме с приятелите, а когато сме в беда отиваме при майките си.
Заети в работа и обсебени от задължения, ден след ден в потока от суета, забравяме майките си.
Своите болки и обиди делим с майките, но защо само тях …. ?
Сами сме виновни за множество бръчки набраздили челото й, но колко често забравяме да й искаме прошка за всички притеснения и главоболия, които сме й причинили.
Кога за последен път я прегърнахте, целунахте. Дори забравяме да й позвъним, а в днешното забързано време нямаме и минутка да й напишем поне един ред.
Но мама винаги ни обича, каквото и да става няма да ни предаде. Всичко ни прощава и забравя.
Ръце, душа, сърце всичко е дала за теб, осъзнаваш ли това?
Отново тръгваме нанякъде окрилени от нейната любов ….., прости ни, че нямаме време за теб, че не ценим твоята всеотдайност и любов, която не очаква отплата.

Целият този ужас беше непоносим от самото начало. Зачестяващите отсъствия, неясните и подробни извинения, а накрая мъката, конфликтите, самоуниженията и обещанията.

За повечето случаи знаеше, че са безобидни флиртове. Той копнееше за ласкателства, възхищение и признание. В други случаи обаче, отношенията ставаха сериозни и най-често завършваха със секс.

Напоследък тя все по-малко се измъчваше заради тези изневери. По-скоро изпитваше отегчение и досада. Отнасяше се с търпение към подбудите му, но не можеше вече да понася последиците. Най-вече изпитваше досада от обещанията, които следваха, че това няма да се случи повече, че се е промени, че истински се разкайва, че ще бъде верен и ще сложи край на авантюрите си.

Тези обещания изобщо не я трогваха, но беше непоносимо да ги слуша.

Първоначалния шок и унижението, когато разбра за изневерите му, бяха отстъпили пред тоталното безразличие. Нищо друго не оставаше освен да го напусне, но все още не й се искаше, надяваше, че нещата ще се променят.

Въпреки всичко тя още го обичаше. Децата и семейството, за което беше копняла …. не можеше така леко да отхвърли. Бе готова на всичко за да съхрани и малкото, което бе останало.

Те все още бяха заедно, при това за околните изглеждаха щастливо семейство. Не й се искаше да обрече децата си на нещастно детство и разведени родители.

Но никак не и беше лесно, по-скоро й беше ужасно трудно. И понеже личният и семейният живот бяха всичко за нея, нямаше къде да скрие и зарови болката. Не споделяше с никого, а това продължаваше да я мъчи, като ужасна рана, която отказваше да зарасне.

И все пак тя успяваше донякъде да се справи с това …..

Вързали го. Оставили го на открито върху земята. Бил пуснат разярен слон. Целта била слона да го смаже и осакати. Животното можело да го убие с един или два удара на хобота си.
Но когато слона му нанесъл мощен удар с хобота си, той причинил силна болка само на себе си. Животното отскочило назад с мощен рев.
Когато ездачът, седящ на гърба на слона,  се опитал да го накара отново да отиде и нанесе втори удар, слонът изпитвал такъв страх, че не смеел да погледне вързания.
Какво е това? Това е помощта за безпомощните от Бога. Който е безпомощен в света, Бог му помага, ако той Го помоли за това.

Нека не ви мами видът на тези очарователни гъсеници. Много от тях са готови на всичко, за да се защитят и да запазят храната си от хищници.
Яркостта им често свидетелства, че са отровни, а космите и бодлите им съдържат токсичен коктейл.
По-добре стой настрана от тях.
А ето ви и един техен представител.
Гъсеницата кокетка изглежда като миниатюрно космато създание.
Само я докоснете и ви очаква неприятен сюрприз.
Отровните шипове скрити под „косата“, изпускат отрова, предизвикваща силна пулсираща болка.
На мястото на съприкосновението могат да се появят червени еритематозни петна. Други симптоми включват: главоболие, гадене, повръщане, дискомфорт в корема, поражение на лимфни възли, а понякога шок или затруднено дишане.