Архив за етикет: боклук

Защо не искаме да изхвърляме ненужните неща

Понякога отказването ни от личните ни притежания е по-трудно от изваждането на зъб. Когато сте притиснати, вие силно защитавате решението си да задържите някои малки неща в живота си. Ето и някой от най-честите срещани причини, с които се оправдаваме, за да не изхвърляте ненужните неща:
– някой ден ще ми потрябват;
– това е подарък от деветият ми рожден ден;
– сигурно ще му намеря загубената част;
– не е счупено;
– може да се поправи;
– ако сваля 10 килограма ще се напъхам в това, колко хубаво ми стоеше;
– ще придобие колекционерска дейност някой ден;
– моите деца ще го дадат на своите деца;
– планирам да го прочета.
Всички тези извинения съдържат поне мъничко истина. Но ви гарантирам, че след погребението ви, роднините ще имат толкова много ненужни неща на куп, че няма да знаят какво да ги правят. И вероятно всичко ще отиде в боклука.

Голямата загадка на природата

Необичайни са способностите на различни популации от гъбички, които наброяват около 160 хиляди вида.
Например, на разрушената стена на ядрения реактор от взривилата се Чернобилска атомна електроцентрала бил открит нов щам от гъбички, които се хранят с радиоактивното излъчване, очиствайки въздуха около себе си. Те били открити от робот, оборудван с дозиметрични устройства и видеокамера, който бил изпратен да провери състоянието на ядрените съоръжения. Днес тези гъбички се изпитват във Фукушима, с цел да се обеззаразени територията след експлозията на ядрения реактор.
Скоро двама студенти биолози са открили в околностите на Амазонка нов щам на гъбички, способни да разлагат пластмаса. Това станало, когато безследно изчезнала пластмасовата чашка на единия от тях.
До сега науката не е могла да създаде технология, която толкова бързо да може да разлага пластмаса. А това е сериозен проблем на цялата планета. В океаните са натрупани многокилометрови острови от пластмасови бутилки, чашки, съдове за еднократна употреба и всякакъв такъв боклук, който пътниците от корабите и жителите на крайбрежните селища безразсъдно изхвърлят в морето. Този вид гъбички дават надежда за решаването на въпроса с отпадъците.
Други са намерили гъбички, които спомагат за лекуването на ракови заболявания. Те избирателно унищожавали само раковите клетки. Интересно от къде знаят и как разпознават клетките действащи пагубно върху човешкия организъм?
За сега не знаем и не разбираме тези феномени, които действат в наша полза, но трябва да ги използваме.

Лампи с по-дълъг срок за употреба

Възможно ли е това? Съобщението, че на пазара ще бъдат пуснати светодиодни лампи с мощност 10 Вт и срок на годност 100 хиляди часа ме изненада.
Не че се съмнявам във възможностите на учените и хората работещи в тази насока, а поради това как ще пасне това на съвременната икономика и бизнес. За които основно е да карат хората да хвърлят и да купуват.
Идеята за икономия на енергия и ресурси, не е нова, но не се реализира на практика.
Още в началото, когато са се  създали първите крушки, много учени и инженери са работили над това, каква да бъде форма на жичката и от какви материали трябва да се изработи, така че тези осветителни тела да работят по-дълго. Мислите ли, че тогава не е имало успех в тази насока? А какво ще кажете за крушката, която свети вече 100 години и още не е изгоряла? Това не е мит, а реалност.
Причината да се крият тези достижения е желанието на групи от хора да увеличат производството и да натрупат печалби. Но всичко това рефлектира върху нас. Некачествената продукция, създадена да се употребява за по-кратък период от време, за да се замести от нова такава, се изхвърля… Боклука се натрупва, той затрупва планетата ни, а тя се превръща в гробище за самите нас.

Съвременно изкуство от скрап

Травис Понд не е престанал да удивлява със своята креативност. Той е художник абстракционист. Създал е невероятна колекция от скрап. Творчеството на художникът, за пореден път доказва, че съвременното изкуство се проявява по различни начини.
Майсторството на художникът се проявява в това, че при създаването на скулпторите са отчетени всички детайли благодарение, на които се виждат плавните линии на металните зверове. Всички метални скулптури са направени от части на автомобили и мотоциклети, метални тръби и профили, както и друг метален боклук.
Използвайки никому ненужния материал се появяват истински произведения на изкуството. В колекцията на художника са представени метални птици, риби, дракони, тигри, вълци и други.
Механичните конструкции на Травис извикват възторг и удивление. Тези гиганти могат смело могат да се нарекат шедьоври на съвременното изкуство.

Призрачния град Централия

Призрак може да стане цял град заради фатална човешка грешка. До неотдавна пенсилванския град Централия е процъфтявал, но сега върху него целогодишно се изсипва пепел и въздуха е отровен.

Американския щат Пенсилвания винаги се е славел със своята промишленост и въгледобива. Запасите на въглища тук били достатъчни за много поколения напред. Едно от най-известните хранилища за антрацит през XIX век се намирало в този град.

През 1841 г. в малкото селце „Ревящия ручей“ Джонатан Фауст отккрил механа „Бичата глава“. Така той поставил началото на Централия. Той едва ли е подозирал, че в рамките на 13 години скромното селце ще се превърне в истински град.

През 1854 г. голямата минна компания  Locust Mountain Соаl and Iron Company решава да вземе това място и за това изпраща  инженера-строител Александър Риа. Той проектирал улиците на населеното място и го нарекъл Центравил. Оказало се, че в Пенсилвания съществува още един град със същото име, и за да не се бъркат в пощенската служба през 1865 г. селището е наречено Централия. След месец то получило статус на град. Появили се училища, болници, църкви, хотели, магазини, театри, барове, поща и банки.

Въгледобивът носел добри пари. Той давал работа на две хиляди човека. Техния живот минавал спокойно и без инциденти. На 17 октомври 1868 г. бил убит Александър Риа. Това убийство било поръчано от тайна организация, която продължила с убийствата като към тях прибавили и палежи на сгради.

След серия от престъпления отново настъпил мир и спокойствие. Но истинският кошмар предстоял.

През целия век от съществуването си в града се натрупали планини от боклук. Промишлените и битовите отпадъци се складирали близо до гробищата.

През 1962 г. по повод на наближаващия празник, посветен на американските войници загинали във войните и въоръжените конфликти, било решено да се разчистят боклуците. За това били наети пет пожарни. Те действали по предварително изработен план. Трябвало да запалят боклука, да почакат докато изгори, а след това да го изгасят. Пожарникарите не се справили добре с работата си. Боклукът продължавал да тлее докато се запалили въглищата в шахтата.

В продължение на 60-70 години пожарът продължавъл да бушува, независимо от усилията да го потушат. Изобилието на въглероден окис и въглероден двуокис сериозно засегнало здравето на местните жители, а недостига на кислород довело до редица заболявания.

Жителите на града започнали да го напускат през 1969г. Някои хора все още хранили слаби надежди за благоприятен изход на разразилия се пожар.

Шахтите продължавали да димят, а гражданите в продължение на десетилетие се престрували, че нищо не се е случило.

Фактът, че Централия се намира на ръба на бедствието станал известен съвсем случайно. Собственикът на бензиностанция Джон Кодимгтон, решил да провери нивото на бензина в подземните резервуари. За целта спуснал сонда, когато я извадил, тя била много гореща. Джон измерил температурата ѝ, тя била 80°С. Новината бързо се разнесла, а жителите едва сега разбрали, че живеят на покрива на кипящ подземен котел.

Кметството признало, че не може да контролира ситуацията. След две години инцидентът привлякъл вниманието на много страни.

На 14 февруари под краката на 12-годишния Тода Домбоски, който си играел в двора, земята се разцепила и се образувала диря с дълбочина  45 метра. Момчето едва не паднало в отворилата се яма, но успяло да се задържи за корените на едно дърво, от където братовчед му го измъкнал.