Не си мислете, че някой е по-умен или по-сръчен от вас. Просто те са почнали по-рано да се упражняват.
Понякога записвам неща, които като купчини смутени мисли нахлуват в главата ми. Написаното не винаги е най-доброто, но аз съм доволна, че някой пълзи по тези редове и това му е интересно.
Всичко тръгва от идеята и опира до очакванията. Иска ти се да направиш най-доброто, най-същественото, така че да грабнеш сърцата на хората. Лошото е, че винаги сме притиснати от срокове, но винаги в нас е останала сила, да възобновим опитите си, дава ни се още един шанс през оставащите дни от живот ни.
Зачеркнете големите неща и обърнете поглед към важните. Вярвам, че това ти звучи доста мотивиращо, така че то е достатъчно да отвлече желанието ти да сливаш времето си с разни боклуци и да насочи вниманието ти към нещо по-рационално.
Основното нещо е човек да има цел. Когато човек има такава, разбира стойността на времето.
„Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните, но на всичките се случва според времето и случая“ (Екл. 9 : 11).

Сигне Бенгтсон и децата ѝ няколко дена се страхували да влязат в кухнята, тъй като там се установил голям плъх, който гризал дърво и цимент.
Всичко започнало със силно шумолене, което Бенгтсонови чували ежедневно в продължение на две седмици. Първоначално те си мислили, че това е мишка, но тя не можела толкова силно да шуми.
След няколко дни под мивката, зад кофата за боклук, шведката намерила нарушителя. Жената не могла да повярва на очите си. Тя никога не си е мислила, че могат да съществуват такива „чудовища“.
Огромното животно за няколко дена завзело целия дом. Плъхът прегризал маркучите към съдомиалната машина и бавно започнал да унищожава мебелите.
Главата на семейството Ерик Корсоса не си бил в къщи. Връщайки се в къщи, мъжът изпаднал в шок от това, което ставало в дома му.
Той извикал представители от санитарните служби и те ликвидирали опасния плъх.
Дължината на плъхът без опашката е 40 сантиметра. Това огромно животно е изплашило котката на Бенгтсонови и тя няколко дена не се решавала да влезе в стаята.

В продължение на 13 години Раби бил поразен от тежка болест. И болестта и изцелението не станали случайно.
Веднъж на улицата водели теленце за клане. Когато Раби почти се изравнил с водещият теленцето, животното се отскубнало и изтичало при Раби с жален рев, скрило главата си в полите на дрехата му и го молело да се застъпи за него. Но Раби изпъдил теленцето и казал:
– Върви, където те водят, ти за това си създадено!
– Той няма милост, – чул се от небето глас, – нека сам изпита страдание.
И в същия момент Раби бил поразен тежко, той получил недъг.
Изцелението станало така. Почиствайки къщата, прислужницата намерила издъхнал пор и смятала да изхвърли малкото животно заедно с боклука. Виждайки това Раби завикал:
– Остави го! Милостта на Господа е над всяко творение.
Тогава от небето се чул глас:
– Той се смили, да се смилим и ние над него.

Рядко морско създание, което обикновено може да се срещне само на океанското дъно, е намерено на плажа в Дорсет.
Биологът Пол Харис се разхождал по West Bexington Beach и попаднал на морска мишка, която може да се намери на дълбочина 6600 фута под морските вълните.
Рядкото животно е покрито с пъстри косми и се явява един от видовете морски червеи.
Крайбрежието на Дорсет било подложено на силни бури през последните седмици. Тонове боклук, мъртви птици и необичайни находки били изхвърлени на брега.

Десетгодишно момче нервно пристъпваше от крак на крак. Накрая се престраши и се обърна към майка си:
– Мам, мога ли да изляза на разходка с приятелите си?
– Изчисти ли картофите? Почисти ли всички стаи? Научи ли си уроците? Прочете ли книгата, която ви дадоха в училище? Напазарува ли? Изхвърли ли боклука?…
Идваше му да си запуши ушите, а сълзите напираха….. усещаше, че нищо няма да излезе от предложението му, но тирадата на майка му не спираше:
-…. Прибра ли си нещата? Написа ли на дядо си писмо? Приготви ли маската за брат си? Не нали?, – и тържествуващо погледна набразденото му от сълзи лице, – А после казваш, че те обвинявам и осъждам.
Той наведи глава, въздъхна дълбоко, а мислите му се лутаха безпомощно насам-натам:
„Няма ли да свърши този кошмар някога? – помисли си момчето – Защо ли ми трябваше……“