В индийския щат Утар Прадеш активисти на благотворителна организация за спасяване на дивите животни спасили от плен слон на име Раджа. Стопанинът му много жестоко се отнасял с него. Когато слонът бил освободен се разплакал.
Стопанинът на Раджа държал слона във верига със шипове. Той биел и унижавал животното жестоко. Слонът всеки ден бил принуждаван да се покланя на минаващите. Неговата храна се състояла от подаянията на зяпачите и намереното в боклука на тротоара.
От съдбата на Раджа се заинтересували зоозащитниците. Когато активистите най-накрая успели да освободят слона от неволята му, от очите на животното потекли сълзи.
Слоновете живеят около 60-70 години. Животното се счите вече за възрастно, когато стане на 20 години. Когато става дума за домашни слонове, неговата „трудова дейност“ започва от 16 години и завършва най-много до 40.
Слоновете в робство рядко оцеляват до зряла възраст. Средната продължителност на опитомен слон и слон живеещ в цирка е около 25 години.

При новите изследвания на учени от Торонто се изяснило, че ако почистването на къщата носи удоволствие, то се стимулира самоконтрола, независимо от степента на умората.
Никой не спори, че след тежък изморителен работен ден е много по-удобно да седнеш пред телевизора или компютъра и да си поръчаш пица. Но ако човек се хване да почисти стаята си, това ще укрепи волята му.
Самоконтролът позволява да се преодолеят мислите и емоциите, за да може човек да адаптира поведението си в различни моменти от живота си.
Учените отбелязват, че когато човек е уморен преоритетите му се изменят. Той не е склонен да направи необходимото и прави само това, което му се харесва. Превръщането на нужното действие в любимо, стимулира самоконтрола даже при висока степен на умора.
Нещо повече, почистването, миенето на съдовете и подовете, косенето на тревата и изхвърлято на боклука – всички тези видове физическа активност могат да бъдат използвани срещу излишните килограми.

Не си мислете, че някой е по-умен или по-сръчен от вас. Просто те са почнали по-рано да се упражняват.
Понякога записвам неща, които като купчини смутени мисли нахлуват в главата ми. Написаното не винаги е най-доброто, но аз съм доволна, че някой пълзи по тези редове и това му е интересно.
Всичко тръгва от идеята и опира до очакванията. Иска ти се да направиш най-доброто, най-същественото, така че да грабнеш сърцата на хората. Лошото е, че винаги сме притиснати от срокове, но винаги в нас е останала сила, да възобновим опитите си, дава ни се още един шанс през оставащите дни от живот ни.
Зачеркнете големите неща и обърнете поглед към важните. Вярвам, че това ти звучи доста мотивиращо, така че то е достатъчно да отвлече желанието ти да сливаш времето си с разни боклуци и да насочи вниманието ти към нещо по-рационално.
Основното нещо е човек да има цел. Когато човек има такава, разбира стойността на времето.
„Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните, но на всичките се случва според времето и случая“ (Екл. 9 : 11).

Сигне Бенгтсон и децата ѝ няколко дена се страхували да влязат в кухнята, тъй като там се установил голям плъх, който гризал дърво и цимент.
Всичко започнало със силно шумолене, което Бенгтсонови чували ежедневно в продължение на две седмици. Първоначално те си мислили, че това е мишка, но тя не можела толкова силно да шуми.
След няколко дни под мивката, зад кофата за боклук, шведката намерила нарушителя. Жената не могла да повярва на очите си. Тя никога не си е мислила, че могат да съществуват такива „чудовища“.
Огромното животно за няколко дена завзело целия дом. Плъхът прегризал маркучите към съдомиалната машина и бавно започнал да унищожава мебелите.
Главата на семейството Ерик Корсоса не си бил в къщи. Връщайки се в къщи, мъжът изпаднал в шок от това, което ставало в дома му.
Той извикал представители от санитарните служби и те ликвидирали опасния плъх.
Дължината на плъхът без опашката е 40 сантиметра. Това огромно животно е изплашило котката на Бенгтсонови и тя няколко дена не се решавала да влезе в стаята.

В продължение на 13 години Раби бил поразен от тежка болест. И болестта и изцелението не станали случайно.
Веднъж на улицата водели теленце за клане. Когато Раби почти се изравнил с водещият теленцето, животното се отскубнало и изтичало при Раби с жален рев, скрило главата си в полите на дрехата му и го молело да се застъпи за него. Но Раби изпъдил теленцето и казал:
– Върви, където те водят, ти за това си създадено!
– Той няма милост, – чул се от небето глас, – нека сам изпита страдание.
И в същия момент Раби бил поразен тежко, той получил недъг.
Изцелението станало така. Почиствайки къщата, прислужницата намерила издъхнал пор и смятала да изхвърли малкото животно заедно с боклука. Виждайки това Раби завикал:
– Остави го! Милостта на Господа е над всяко творение.
Тогава от небето се чул глас:
– Той се смили, да се смилим и ние над него.