В картината „Фламански пословици“ се съдържат 112 холандски идиома. Тя е нарисувана с маслени бои върху дъбова основа от Питер Брьогел Стари.
В нея са разшифровани 112 идиома, които се използват и до днес:  „плуване срещу течението“, „големите риби ядат малките риби“, „удря главата си о стената“ и „въоръжен до зъби.“
Други поговорки показват човешката глупост. Някои изрази са изобразени с повече от една фигура и могат да се тълкуват двояко. Например, човек стрижещ овца, а до него друг, който коли свиня. Тази сцена символизира израза: „Някой стриже овца, а друг коли свиня“, което означава, че един човек има предимство пред друг. Тази сцена може да означава и „Стрижи, но не сваляй кожата“, т.е. не отивай твърде далече при използване на възможностите си.

Инженери от университета в Северна Каролина и Илинойс са разработили прототип на биомиметични органични слънчеви клетки, които са в състояние да се актуализират поради наличието на вътрешна капилярна мрежа.

Фотоклетките, които абсорбират светлината чрез органични бои са склонни да избледняват при интензивно облъчване. Ефективността на тези слънчеви панели при това пада.

За да ги възстановят, учените решили да обновят боите чрез специална система от капиляри.

Прототипът на слънчевата клетка съдържал два електрода, между които има гел електролит. Фотоанодът на устройството се покривал с титанов оксид. В гела били прокарани канали, през които учените могли да пропуснат органична боя.

Изследванията показват, че устройството може да се актуализира няколко пъти след интензивно облъчване.

Скоро друга група от учени са представили прозрачни и полупрозрачни слънчеви клетки, които могат да бъдат инсталирани на прозорците на сгради и на мобилни устройства.

Матрьошката е руска дървена играчка под формата на изрисувана кукла, в която се намират подобни на нея в по-малък размер. Вложени кукли обикновено са три или повече. Обикновено те имат яйцевидна форма състояща се от две части – долна и горна. По традиция нарисуваната кукла изобразява жена с червена забрадка и жълт шал.
През деветдесетте години на XIX век в Москва в цеха за играчки „Детско възпитание“ на А. Мамонов донесли от Япония фигурки от плешивия стар мъдрец Фукурума. Те се състояла от няколко вложени една в друга фигурки. Стругарят Василий Звьоздачкин работещ в този цех направил подобни дървени фигурки, които влизали едни в други, Художникът Сергей Малютин нарисувал върху тях момичета облечени в руски стил.
Днес матрьошки се правят в различни цехове из Русия.
За да ги направят първо подбират подходяща дървесина. Тя трябва да е по-мека. За целта вземат липа, бреза или елша. Дърветата обикновено са отсечени в началото на пролетта. Сваля се кората, но не напълно, така че по време на сушене дървесината да не се напуква. След това дървеният материал се складира и суши в продължение на няколко години в добре проветрено помещение.
Обработката на дървесината започва, когато тя не е изсъхнала, но и не е сурова. Всяка част се изработва като минава през десетки операции. Най-малката кукла, която не се отваря се прави първа. След това се пристъпва към следващата фигура, в която влиза първата. Частта с необходимата височина се обработва и се разделя на две части горна и долна. Първо се прави долната част. Издълбава се дървесината от вътрешността. Същото се прави и с горната част. Двете половинки така се изрязват, че вътре да може да се постави малката кукла и да се затворят. Този процес се повтаря и за следващите по-големи кукли. Броят на куклите може да бъде различен.
Накрая всяка кукла се покрива с лак. Окончателно се изсушава и полира, след което художникът започва да рисува. Той използва предимно маслени бои.

Американската художничка сама се е учила да рисува. Тя е родена на 1 януари 1939 г. В Роестър. Известна е като „художничката, която рисува с пръсти“. Сега тя живее в скромния дом на баща си, построен от отпадъчна дървесина през 1949 г.
Таланта на Дайана се проявил още в раната й възраст. Независимо, че семейството й било бедно, майка й донасяла в къщи картон от работата си, на който детето рисувало.
На 16 години Дайана рисувала портрети по фотографии, които й били поръчани. Младата девойка много се трудила, икономисвала всяко пени, за да си купи маслени бои. Нейният талант към живописта с пръсти се развил по необходимост. Момичето не можело да си купи четки, за това използвало това, което имало в наличност….своите пръсти.
Таланта на Дайана не се ограничава само до рисуване на картини. Тя е надарена да създава парцалени кукли и скулптори. Нейните картини и кукли се намират в частни колекции по целия свят. Тя се старае да превърне всичко около нея в празник.

Немския фотограф Мартин Климас е създал серия от фотографии, където той е запечатал портрета на песен чрез пръски от бои.
Главната задача на фотографа била да покаже красотата на многоцветния хаос от бои, които се подчиняват на особен порядък в зависимост от определена музика.
Климас снима движението на всяка капка боя. Всяка от снимките е ярка смес от цветове., нещо подобно на аналогово представяне на музиката.
Добре подбрана палитра от цветове се поставя на специална повърхност, която при включване на определена мелодия започва да вибрира и да изхвърля капки боя нагоре.
Мартин Климас е пресъздал портретите на много песни, от Майкъл Дейвис до Kraftwerk. За създаване на тези работи са били необходими шест месеца, при това са изхвърлени 1000 „изстрели“ от боя и са изразходвани 18 галона материал.
Климас е станал известен в света на изкуството преди четири години, когато е създал серия от снимки на порцеланови статуи в момента на тяхното разрушение.
Той създава своите работи под вдъхновението на абстрактния експресионизъм, но главен негов вдъхновител е Ганс Джени, сложил началото за изучаване на звуковете и вибрациите.
С помощта на картините си Климас се опитва да отговори на въпроса: „На какво прилича музиката?“