През зимата и пролетта езерото, разположено северозападно от Осой в долината Оканаган в Британска Колумбия, прилича на всеки друг водоем.

Но през лятото, когато по-голямата част от водата се изпарява и остават стотици огромни солени локви, които превръщат ландшафта в калейдоскоп от жълти, зелени и сини петна. Петнистото езеро се смята  за най-магическото място.

Цветните локви са резултат от високата концентрация на минерали, включително калций, натриев сулфат и магнезиев сулфат във вода. Минералите и солите са попаднали в езерото от околните хълмове. Цветът зависи от концентрацията на минералите във всяка локва.

Представителите на местната националност оканаган, от векове считат това езеро за свещено място. Те вярват, че всеки кръг има различни загряващи и медицински свойства. Древното име на езерото е Клилук.

Земята, която обгражда водата, е била частна собственост в продължение на много години, но през 2011 г. тя е станала обща собственост с цел запазване на благосъстоянието на нацията оканаган.

Сега мястото е защитено и от него не се добиват минерали. То е културна и екологична забележителност.

През Първата световна война минералите от езерото са били използвани за производството на боеприпаси.

Минерали се събирали от работници, които всеки ден извличали сол от езерото. Говори се, че преди започването на добива на сол, езерото е било още по-цветно.

Посетителите няма да могат да стигнат близко до езерото, защото пътя е блокиран от ограда. Въпреки това могат да се насладите на красивата природа и от шосето, от което се открива отличен изглед.

По време на Първата световна война гълъбът Cher Ami станал приятел на войските. Той доставил 12 важни съобщения в Франция.

Но най-значителната мисия на този гълъб било доставянето на съобщение през октомври 1918 г.

По това време повече от 500 войника се оказали в плен в тила на врага, без храна и боеприпаси. Командирът се страхувал, че съюзниците при бомбардировките могат да ги улучат, за това решил да ги предупреди за местонахождението си.

Първите два гълъба били свалени, но Cher Ami успял да премине и доставил съобщението.

Обстрелът бил спрян, отрядът бил спасен, а гълъбът получил медал за храброст.

След смъртта му през 1919 г., тялото му било запазено и поставено в Смитсъновия институт.

По-раните лаборатории за боеприпаси били най-опасните места. Трагичния инцидент станал на остров Браун напълно потвърждава това.
През 1863 г. на остров Браун бил построен комплекс от дървени здания.
Там трябвало да се разположи Федералната лаборатория за боеприпаси, която се смятала за много опасно място, за да се намира в населен район, в континенталната част на Вирджиния.
На 13 март 1863 г. неизбежното все пак станало.
Непълнолетната ирландска емигрантка Мери Райън била в центъра на експлозията. Тя направила проста, но фатална грешка. Почукала по дървена дъска с книги, създавайки триене.
Експлозията унищожила голяма част от сградата, където имало около 80-100 млади жени. 44 били убити, но малцина умрели мигновено. Болшинството ослепели и получили множество изгаряния. Самата Райън била в критично състояние в продължение на няколко дни преди да умре от раните си.
Причина за трагедията е комбинация от книги, дървени дъски, както и наличието на барут във въздуха.
Работата в лабораторията възобновили в края на месеца, след аварията, веднага щом събрали нов персонал.

Балаклава е свръхсекретна база за подводници, който се намира в кримския град Балаклава и е един от най-големите военни обекти, под сводовете на които могат да се настанят до 14 подводници.

Тази военна база е построена през 1961 г. и изоставен през 1993 г., след разпадането на Съветския съюз.

Балаклава се намира непосредствено под комплекс Таврос

Някои хора твърдят, че базата е била транзитна точка, където подводните лодки се ремонтирали, презареждали и допълвали с боеприпаси, включително и ядрени.

Балаклава е построен стабилно, за да издържа на пряк ядрен удар.

Но сега това е изоставен военен комплекс, който се разглобява от местните жители.

През 2002 г. било взето решение върху руините на базата да се издигне музеен комплекс, но всичко останало на думи, а на дело нищо не е направено