Дядо Нако завъртя глава и каза:

– Нашата култура възхвалява младостта. Никой не приветства процеса на стареене.

– Какво толкова се жалваш, – засмя се дядо Марин. – Остаряването е приятно …

– Говориш глупости! – извика Нако. – Да не си откачил?

– Не, не съм, – спокойно отвърна Марин. – Колкото повече остарявам, виждам, че никога не съм бил сам. Бог е с мен. Наблюдавал ме е и е бил готова да ме хване в точния момент, за да не пострадам сериозно.

– Ти сериозно ли? – изгледа го подозрително Нако.

– Знаеш ли, че по-малко се паникьосвам. Вся още виждам само няколко крачки пред мен, но съм уверен, че Господ е с мен. Той ми открива, какво да правя, когато му дойде времето. Осигурява ми източници, от който се нуждая.

– Да, но в живота ти е имало и трудности, – възрази Нако.

– Чувствам се в безопасност в Господа, – заяви твърдо Марин. – От него завися. Неговата любов към мен е твърда канара, а целите Му са непроменими. Вярно е, че е имало и трудности и благоденствие, но и двете са ми били от полза.

Нако повдигна вежди недоверчиво.

– Чрез Исус живота ми е победоносен, – Марин говореше възторжено. – Аз съм простен и ще прекарам вечността с Него.

Петър дойде до приятеля си Юлий и сподели:

– Вече не вярвам в Бога.

Юлий вместо да се впусне да му доказва, че се е заблудил, само го попита:

– Ти с кого спиш?

Петър трепна и призна греха си.

Така започна пътя на Петър обратно към Бога.

Отстъпничеството не се случва за една нощ.

Това е постепенно отклонение. Често то е водено от фината примамка на идолите, независимо дали са пари, слава или нещо друго, което отвлича вниманието от всеотдайната преданост на Христос.

За това бъдете нащрек!

Нека молим Бога, да пази сърцето ни от бавното отклонение, което ни отдалечава от Него.

Да ни научи да разпознаваме фините компромиси, които ни затлачват в по-маловажните неща.

Господ е по-ценен от пари, успех или утеха, нека не забравяме това.

Днес Гено реши да направи пуканки. Той постави купеният пакет от магазина в микровълновата печка и я включи.

За съжаление пуканките не се получиха. Налице бе само изгоряла каша.

Не само, че пуканките бяха съсипани, но и цялата къща миришеше ужасно.

Гено реши да се справи със смрадта, като напръска с освежител за въздуха.

Двете миризми на изгоряло и цветя се смесиха и стана още по-зле. Освежителят за въздух се опита да прикрие лошата миризма, но вместо това я усили.

– Трябваше да използваш Елиминатор на миризми, – каза баща му. – Той напълно абсорбира миризмата и я премахва.

Гено само безпомощно повдигна рамене.

Много пъти се опитваме да използваме „освежител за въздух“ в живота си, за да прикрием миризмата на разочарование, болка, страх и гняв, вместо да ги елиминираме.

Преструваме се на щастливи. Отвън изглеждаме добре, но в нас цари хаос.

Не можем да продължаваме така дълго.

Ако не стигнем до корена на проблема, неприятните емоции ще ни обземат и погълнат.

За това трябва да позволим на Бог да поеме онези неща, за които се тревожим или безпокоим и онези чувства, които ни държат наранени или ядосани.

Божият мир елиминира негативните емоции в живота ни, дори и най-упоритите.

Страхил бе искрено възмутен:

– Как можем да бъдем благодарни за това, което ни е дадено, ако постоянно се сравняваме с другите?

– Библията ни учи, – подчерта Станко, – да се радваме, когато другите се радват, но ако се сравняваме отваряме врата за ревност и завист.

– Когато се сравняваме с другите, щастието ни е откраднато от врага на човешката душа – дявола, – отбеляза Гошо.

– Тъй като омаловажаваме благословенията си, радостта ни поради успеха на другите е убита и взаимоотношенията ни с тях бавно се разрушават, – намекна Калоян.

Филип вдигна ръка:

– Бог има конкретни планове за всеки от нас. Нека да помним, че историите ни са различни. Създадени сме с уникални умения и черти, а Бог ги използва за наше добро и за Негова слава.

Намеси се и Борис:

– Господ не ни сравнява един със друг. Той толкова много ни обича, че умря за нас.

– Ако решим да се сравняваме, – усмихна се Владо, – нека сравним какъв би бил живота ни сега, така и за вечността, с този без Исус.

Дядо Горан, който слушаше младежите потупа най-близо стоящия до него по рамото и добави:

– Сравнението води до гордост от убеждението, че сте по-добри от другите или до ниско самочувствие, приемащо че другите са по-добри от вас. Запомнете, че никой в ​​целия свят не може да се справи по-добре с това да бъде като вас, освен вие самите.

Спас се намръщи:

– Колко лесно се обиждаме днес.

– Превърнали сме се в свръхчувствително общество, – махна с ръка Тони, – което хленчи и се оплаква за всичко.

– Това е така, защото сме загубили способността да обърнем другата буза, – усмихна се Ченко. – Отгоре на всичко това искаме да поправим всяка възприемана несправедливост, извършена срещу нас.

– А какво ще стане ако се откажем да се обиждаме? – попита Васил.

– Когато някой ме обиди, – повдигна вежди Спас, – всичко в мен кипва. Искам да се оправдая…

– Да се откажеш от това да се обиждаш е трудно, – съгласи се Филип, – но аз отнесох оплакването си към Бога и Му заявих:“Ще се откажа да се обиждам, но Те моля да бъдеш мой защитник“.

– И имаше ли резултат? – попита нетърпеливо Тони.

– Обиди ме един мой приятел, но тъй като бях решил да не се обиждам, продължих деня си, – обясни Филип. – Не преповтарях събитието отново и отново в ума си и така не наливах масло в огъня. Имах Божия мир, защото Му се доверих, да бъде защита на живота ми.

– Какъв прекрасен избор, – възкликна Спас. – Нека се откажем да се обиждаме и да се доверим на Божия план, той е най-добрият.