Само ако можех да го направя отново.

Ако само бях слушал по-рано.

Само ако можех да изтрия миналото.

Само ако можех да си простя.

Това, което трябва да запомните е, че никой не е съвършен. Ние всички имаме за какво да съжаляваме. Всички сме правили лош избор и сме казвали глупави неща. Губили сме време, което е коствало нещо на нас и другите.

Как да се освободим от собствените си съжаления?

Вие се опитвате да погребе миналото си. Но това никога няма да ви помогне да се отървете от съжаленията си. Можете да опитате да се сведе до минимум нещата: „Това не е голяма работа“, да ги рационализирате: „Всички го правят“ или да направите компромис, понижавайки вашите стандарти, но съжаленията все още са там, и ако не бъдат решени, те ще продължат да идват обратно към вас, ще ви преследва отново и отново, сякаш създадени във филм на ужасите.

Ние обвиняваме другите. Тази тактика е толкова стара, колкото Адам и Ева. Когато Адам съгреши, той постъпи като човек. Обвини жена си! Ние използваме вината, за да балансираме нашата вина.

Бием се. Ние се опитваме да плащаме за нашата вина несъзнателно поради болест, депресия, получаване на неуспех, чрез други форми на самостоятелно наказание. Някои хора прекарват целия си живот в самоосъждане.

Какво иска Бог да направим със нашето самосъжаление?

Човек да признае вината си. Да изповяда греха си и получава още един шанс.

Трябва да приемем прошката на Христос. Сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христа Исуса.

Простете на себе си и се съсредоточете върху бъдещето. Забравете за това, което се е случило, спрете да мислите по старата история. Бог идва да направи нещо ново във вас. Той е път в пустинята и река в пустотата.

Много отдавна живял старец. Често при него идвали да играят деца. Най-палав от всички бил Павел.

Веднъж, докато момчето си играело долетели три врабчета. Едно от тях казало:

– Най-великото нещо на този свят е слънцето. Благодарение на него светът е тъй прекрасен. Но хората толкова много са свикнали с него, че го приемат за нещо обичайно.

Когато чу това едно от другите две врабчета възрази:

– Няма по-велико нещо в този свят от водата. Без нея няма живот. Но хората я приемат като нещо, което им се полага.

Най-накрая заговорил и третия врабец:

– Това, което казахте е истина. Слънцето и водата са прекрасни дарове, но най-ценното, за което дори хората не се досещат е въздуха. Без него бихме загинали.

Слушайки разговора на врабчетата, Павел се замислил. Той никога до сега не бе благодарил за слънцето, водата и въздуха.

Павел отиде при стареца и му разказа, какво бе чул.

– Ние хората сме толкова невежи, – каза в заключение Павел, – а тези птички се оказаха по-мъдри от нас.

Старецът добродушно се усмихна и каза:

– Поздравявам те за това, което си открил. Хората наистина изпускат важни неща в живота си. Всичките им грешки могат да се простят, ако се научат да се обичат. Човек има доста пороци, но той не може да се избави от тях чрез волята си, колкото и силна да е тя. За да се избавим от тях, Бог ни е дал любовта. Само чрез нея хората могат да останат върха на Божието творение. Само чрез любовта има усъвършенстване и развитие. Бог ни изявява Себе си, като ни изпраща любовта Си. Благодарение на любовта хората прощават един на друг, помагат си и се възприемат, така те създават добри взаимоотношения помежду си.

Бог желае да си спомним за достойни желания и стремежи на нашите сърца, които ние жадуваше за себе си, а може би и за някой близо до нас. Такива, които са останали неизпълнени, завинаги изгубени и невъзможни за осъществяване. За тези, за които сме изгубили всяка надежда, че могат да се изпълнят.

Ако това съответства на Неговата воля, Бог непременно ще го извърши, колкото невъзможно и смешно да ни се струва. Бог е готов да го направи, ако Му дадем тази възможност.

„Има ли нещо невъзможно за Бога“?

Разбира се, че не. Дори Сара и Аврам не можаха да преградят, с неверието си, пътя на Господа за изпълнение на Неговия план.

Единственото, което е много трудно за Бога е преодоляването на нашето неверие в Неговата любов, сила и окончателно отхвърляне на плановете Му, които Той има за нас.

Няма нищо невъзможно за Бога относно тези, които уповават на Него.

Душата възприема тези истини по времена на битка, страх и тъга. Когато крепката Божия десница разорава почвата в сърцето ни, което се намира в застой и така се освобождава скритото в него и сее истината.

На изтръгната от смущение душа в час на изпитание, немощ, самота, а понякога и физическо страдание, истината донася щедра реколта, получена след добро разораване и наторяване на нивата. И душата разбира, че не напразно е проливала сълзи.

Способността да познаваме Бога се развива, когато Той ни води през обстоятелства, кара ни да упражняваме вярата си. Тогава в каквито и тежки условия да се намираме, благодарим на Бога, че Той чрез тях ни изгражда и тогава още по силно уповаваме на Него и милостта Му.

Светът на животните е много богат и разнообразен. Бог е създал огромен брой животни, които непрекъснато ни изненадват със своята уникалност.

Харесват ли ви необичайните домашни любимци?

Тогава тарантулата е това, което ви е нужно. Храни се с мишки и хлебарки.

Тарантулата се държи в специално оборудван терариум.

Интересното е , че този вид паяк обича да си почива в ръцете на собственика си.

Дължината на тарантулата достига 10 сантиметра.