Един човек се събуди рано сутринта. Нямаше светлина, а зората след няколко часа щеше да обагри небето. И той си каза:
– Който рано става, нему Бог дава!
И тръгна по многобройните си дела, дори в неделя не почиваше и минаваше покрай храма без дори да го погледне.
И така ден след ден, седмица след седмица.
И сам недоумяваше:
– Защо всичките ми работи, като пясък се изсипват през пръстите ми. Може би хората не са прави или аз не съм свършил нещо, което съм знаел, но съм го забравил.
Денят беше слънчев, топъл, но не горещ. Нищо не говореше за това, което щеше да се разиграе пред очите на живеещите в този комплекс.
Накъдето и да погледнеш се виждаха блокове и тук там малко зеленина. Бетонните великани изправяли снага, достигаха понякога до десетина двадесет етажа.
Сивото ежедневие смачкваше хората и не им даваше време да се усмихнат, да отпочинат от труда си през деня. Мисълта за безработицата и страха, че не могат да се плащат сметките, бе пленила повечето хора и не им даваше мира.
По улицата вървеше престарелия свещеник Николай. Изведнъж той чу викове и насочи погледа си на там.
На перваза на един от балконите бе стъпила възрастна жена. Явно бе решила да сложи край на живота си.
Някой се бе обадил веднага в полицията. Дойде и линейка, но медицинският персонал не знаеше какво да прави.
Протойерей Николай се качи до апартамента, където стояха полицаи готови да разбият вратата. Първата му мисъл бе:
„Господи, смили се, помогни ми, тази жена има нужда от Теб“.
Николай повика жената и започна кротко да ѝ говори:
– Вероятно ви гнети някаква мъка и болка. В днешно време всички малко или много имаме някакви проблеми. …. Чуйте ме , Бог ви обича, той ви е подкрепял и до сега в най-трудните моменти от живота ви. Върнете се и си спомнете, колко пъти, Бащинската Му ръка се е протягала към вас и ви е извеждала от поредния кошмар. Не погубвайте живота си напразно….. Имате навярно деца и внуци, вие все още сте им нужна. ….Ако седнете и размислите върху проблемите си, Бог ще ви даде изходен път….
От жената идваха вопли,а след това се чу ридание…
Изведнъж вратата се отвори и жената подаде ръка на свещеника.
– Благодаря ви Отче, – каза тя още хлипайки, – каква голяма глупост щях да сторя……
Жената заплака силно с глас. Събралите се хора въздъхнаха облекчено, а някои от тях се разплаках заедно с нея ….
Бог бе се намесил и ужасната кървава трагедия не се бе разиграла….
Замислил се един съвременен философ:
– С какво да сравня днешното духовно състояние на света?
И си спомнил, как скоро неумело запалил печката и едва не изгорял.
И до сега го помни, това чувство на неправилно възприемане на реалната действителност.
Спомнил си и разбрал.
Светът сега се намира в това безумие, както неправилното разпалване на печката.
Без Бога човечеството няма да получи нищо, а в това, което се опитва да направи по неправилния начин може само да изгори.
Бог винаги преодолява невъзможното. За него няма „твърде късно“, когато се обръщаме в безнадеждни случаи, но с вяра, в ситуации и обстоятелства в които трябва да се направи невъзможното.
Ако в живота си проявяваме неверие, възмущение, грях, никога не е „твърде късно“ Бог да се намеси и да тържествува на тези трагични факти, ако напълно се предадем в Неговите ръце.
Правилно казват, че само християнството има властта над предишния човек. Бог е в състояние да „плати за годините, които изпояде скакалецът, изедникът, и гъсеницата“.
Той ще го направи, ако предадем в Неговите ръце ситуацията и себе си, без никакви ограничения и с искрена вяра.
Не поради нашите заслуги, а заради Себе Си, Бог прощава, лекува, и плаща. Той е Бог „на всяка благодат.“ Нека Го хвалим и Му се доверим!
Бог се наслаждавам да се справят с невъзможното. „Има ли нещо невъзможно за мен?“ – казва Той.
Каквото и да е бремето, което те гнети, предай го на Небесния Отец и тогава ще се освободиш от смущаващите грижи, с които е пълен този свят.
Ако решиш да правиш каквото и да е, разкажи за това на Господа. Предай на Него бремето си. Възложи Му всичките си тревоги, а заедно с тях и себе си, като част от това бреме.
Трудно бихме предали на Господа действия, които Му са неугодни. Ако в сърцето си имаме и най-малкото съмнение, че това, което възнамеряваме да направим не е добро, по-добре се откажем от него.
Нужно е да предаваме пътя си на Господа постоянно, а не само в единични случаи. Колкото и необикновено и неочаквано да е ръководството от Бога, тъй като е близко до пропаст, не означава сами да хванем юздите и да действаме.
Съгласни ли сме да предадем всичките си пътища на Господа и да ги подложим на Неговия съд? Вярващите трябва повече от всичко щателно да изследват вкоренените в тях привички и възгледи, защото човек е склонен да приема, че Бог ги одобрява всичките.
Защо има толкова много вярващи, които са обезпокоени и живеят под постоянен страх? Защото те не са предали своя път на Господа. Такива са предали този път пред Бога в молитва, но са поели грижата за него обратно върху себе си.