Това, че Господ е моята светлина и моето спасение е факт. От какво ще се боя?

Ако не можеш да се довериш на един Всемогъщ, Всезнаещ и Милостив Бог, Създателя на вселената, тогава към кого ще се обърнеш? Голяма е радостта ни, че можем да му се доверяваме!

Бог наистина може и иска да ни спаси от всякакви беди. Той ни дава сила да устоим на греховните изкушения, които отделят човека от Бога, Който горещо обича всеки. Дава ни смелост и мъдрост, които ни помагат да издържим всички неприятности.

Какво те плаши? Неуспех? Отхвърляне? Болест или заплаха от смърт? Неувереност в бъдещето?
Каквито и да са твоите страхове, помоли за помощ Бога и Му се довери.

„Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?“

С думата „страдание“ обикновено свързваме физическата болка. Но психическото страдание често е доста силно, а понякога е много по-разрушително.

Страданието може да предизвика тайна скръб или обида, която ти не можеш да откриеш даже на най-близкия си човек.

Тя може да изсуши твоите сили, да парализира сърцето ти с тревога, да разруши отношенията ти с близките, да удари толкова дълбоко душата ти, че незначителния проблем се превръща в сериозно физическо заболяване.

Но когато дойде времето за изпитания, рано или късно идва за всеки, Божията любов към нас не отслабва. Бог няма да ни остави.

Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци….“

Защо Исус ни призовава към чистота на сърцето? Защото сърцето, вътрешната ни същност е източник на всички наши мисли и действия.

От сърцето идват нашите вярвания и стремежи, цели и чувства. Ако сърцето ни е нечисто, действията ни ще бъдат нечисти.

Ето какво Исус казва за това: „… отвътре, от сърцето излизат зли помисли, блудства, блудство, убийства, кражби, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство …“. Тъжна картина!

Но Бог се стреми да очисти сърцето ни и Той постига целта. Това се случва, особено когато ние се обръщаме към Христос в покаяние и вяра, защото „… кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях“.

Но процесът на очистване продължава и след това, когато с всеки изминал ден ние се отваряме към действието на Светия Дух и с негова помощ избягваме злото и отиваме към добро.

„Блажени чистите по сърце“.

Попитали една добра и мъдра старица:

– Бабо, ти си изживяла такъв труден живот, а душата ти е по-млада от всички нас. Къде се крие тайната за това?

– Всичко добро, което са ми направили, записвам в сърцето си, а лошото върху вода. Ако правех обратното, сърцето ми щеше да има ужасни белези, а така то е благоуханен рай.

Бог ни е дал две ценни способности: да помним и да забравяме. Когато ни е направено добро, признателността изисква да го помним, а когато ни правят зло, любовта ни подбужда да го забравим.

Младен бе тръгнал да издири най-добрия човек на земята. Веднъж попадна в един град и чу името му:

– Андрей Добролюбов.

– Защо смятате този човек за най-добрия? – попита Младен хората.

– Той е истински християнин. Води безупречен живот и е пример за всеки от нас.

Много от семействата са нарекли децата си с неговото име.

Чрез Андрей Младен прие Господа за свой Спасител. Добролюбов стана пример за младият човек.

Наложи се Младен да напусне този град и да замине надалече от него. Няколко години, той не се видя с Андрей, но един ден прочете във вестниците, че Андрей Добролюбов е умрял.

Сърцето на Младен се изпълни с голяма мъка и той едва се добра до дома си.

– Какво ще правя сега без него? – каза си Младен. – Всичко пропадна.

На другия ден реши и се върна в града на Андрей. Там още по-отчаяно мълвеше:

– Андрей, защо ме изостави на кого ще се опра сега, ти беше моята надежда…

Една жена го чу и му каза:

– Не се опирай на Андрей, той е само човек и както виждаш умря, като всички хора. По-добре разчитай на вечния и жив Бог, на Който Андрей бе дал сърцето си и бе покорил живота си. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не помага на този, който се надява на богатство, слава, човешка и светска сила, а понякога и на Бога.

– Това е добър урок за мен, – започна по-ясна мисъл да се оформя в ума му. – Надеждата ми и упованието ми трябва да почиват на Бога.