В робските общества няма съдилища, прав е този, който е по-силен.

Божиите хора действат в съответствие с Божията справедливост, оправдават правия и наказват виновния.

Божиите люде се подържат се едни други. Братът е длъжен да се погрижи за брата си и децата му.

Даже когато се разгорят страстите Божиите хора не трябва да допускат непозволеното.

Този, който живее егоистично, безсрамно и с лъжа, е презрян от Господа.

Нека да обичаме правдата и да уважаваме другите. Да не вилнеем и да не противостоим срещу Бога.

Какъв ден! Соня ликуваше. Днес тя имаше рожден ден, а поздравленията по телефона и електронната ѝ поща не секваха.

Приятели, познати, роднини изсипваха пожелания и напътствия непрекъснато, това бе истински рог на изобилието.

Но най-много я изненада приятелката ѝ Веси. Когато Соня отвори вратата, Веси не каза нищо, само я прегърна, а след това ѝ подаде букет цветя.

Соня бързо постави букета във ваза с вода, а след това покани приятелката си и я почерпи. Веси беше няма по рождение, но очите ѝ искряха радостно. Те бяха изпълнени с много нежност и любов. Говореха искрено, с неподправена чистота. За това за Соня тези цветя бяха нещо много ценно и скъпо.

След като Веси си замина Соня се улови, че когато минеше край букета се наслаждаваше на цветовете му. Те бяха в различни нюанси на оранжево. Зеленият фон още повече подчертаваше тази слънчева красота.

В букета имаше три пъпки на лилии. Соня нямаше търпение да види как те се разтварят.

– Сигурно ефектът ще е невероятен, когато разцъфтят, – каза си тя.

Времето беше студено и чакането ѝ да се отворят пъпките на лилиите, стана непоносимо дълго за нея.

Едва на петия ден един от цветовете разтвори листенца, Соня сама се убеди, че чакането си е заслужавало.

– А бях вече изгубила надежда, – каза си тя, – но сега букетът стана още по-красив.

Соня се наслаждаваше на тази красота и се замисли:

„Колко често губим търпение, когато искаме Бог да отговори веднага  на нашите очаквания. Ако лилиите бяха разцъфнали още, когато Веси ми подари букета, нямаше да оценя по същия начин тяхната красота“.

Тези разтворили листенца цветя бяха особено ценни за Соня, защото тя очакваше да види невероятната им красота.

Така и Бог чака подходящ момент, когато Неговите благословения ще бъдат приети с благодарни сърца.

Снегът е толкова бял, че всичко върху него се забелязва, даже и на голямо разстояние.

Ако вземете най-бялото това, което се намира под ръката ви, на фона на снега ще изглежда като мръсно петно.

Така е и в живота ни. Само временно можем да изглеждаме напълно морални и благоприлични. Ние сме доволни от факта, че не сме “ като другите хора“.

Но в сравнение с Божията чистота ни се оказваме мръсни и осквернени.

Независимо от греха ни и нечистотата ни, Бог все още ни обича.

И благодарение на това, Той е решил да ни даде такава чистота, които ние никога не можем да достигнем със собствени сили.

Ето защо Той изпрати Своя Син, Исус Христос, да умре за нас на Кръста.

Само когато нашите грехове са били измити в кръвта на Исус Христос, ние сме били в състояние да се избелим пред Бога като сняг.

Тряс и всичко стана на парчета. Стоян стоеше насред стаята изненадан. Той съвсем нямаше намерение да я блъсне, едва ли да я събори …

Но тези негови тромави движения!

– А сега? – възкликна Стоян.

Настроението му се развали и започна да се ядосва:

– И защо? Съвсем слабо я докоснах…

Накрая осъзна, че трябва да вземе инструментите и да я поправи.

Това за него бе лесно, защото той обичаше да разглобява различни неща и да открива механизма, по който работят.

– Колко жалко, че с взаимоотношенията не е така лесно, – въздъхна Стоян.

Ето преди малко обиди сестра си и тя му е сърдита,  а вчера удари Тони, най-добрият си приятел, който бе закаран в болницата.

В такива случаи му се искаше да изтича до мазето и да вземе инструментите, за да оправи нещата, но при тези обстоятелства клещите, отвертката и кой да е друг от тях, не можеха да му помогнат.

Дори думите не действаха в такива ситуация.

Когато наранеше някого Стоян искрено съжаляваше за стореното и обещаваше:

– Повече няма да правя така.

Тогава Бог му помагаше да разреши проблема, който сам беше създал.

Стоян често си спомняше думите на баща си, особено след като се сблъскаше с някого и го нагрубеше:

– Възстановяването на разбитите отношения не е лесно, но това, че Божиите обещания са се изпълнявали не само в миналото, но и днес, ни дава надежда. Бог винаги ще ни помага да се помирим със всеки, защото винаги е до нас и ни води.

Денят беше хубав. Слънцето не беше много силно, а това предразполагаше за разходка. Милена реши да излезе и да се завърти край пазара.

Хората минаваха и оглеждаха плодовете и зеленчуците, но погледа на Милена бе насочен към цветята. Тя много ги обичаше.

Целия и дом бе изпълнен с какви ли не цветове жълти, червени, оранжеви, лилави, …. Мирисът им се разнасяше из всички стаи. Балкона си бе превърнала в малка цветна градинка.

Милена приближи към няколкото сергии с цветя, семена и луковици предназначени за отглеждане на любимите ѝ растения.

Растението в саксията имаше само две хилави листенца, Но Милена не откъсваше поглед от него.

– Ще го вземете ли? – попита я продавача.

„Не е ли по-добре да си намеря нещо по свежо? – помисли си Милена. – Но като си помисля, в кухнята имам едно малко местенце, в което тази саксия би се побрала идеално“.

Накрая се реши и го купи.

На усмихнатия продавач, който се бе отървал толкова лесно от това невзрачно растения, тя каза:

– Дори и да умре, нищо няма да загубя.

Минаха няколко месеца. На растението се появи едно листенце, а след това и още едно. Докоснато от слънчевата светлина и редовно поливано с вода, цветето започна да се съвзема.

Сега вече Милена често поглеждаше към него и се любуваше на красивите му цветове. Един ден като го гледаше, се замисли и си каза:

– Колко прибързано си правя изводи и за цветята, и за хората….

Самата тя бе казвал много пъти пред други хора, за други, които не ѝ вдъхваха доверие:

– О, на това момиче не може да се разчита. Виж само колко татуировки има върху себе си.

– Това момче няма никакъв шанс, като знам от какво семейство произхожда.

– Този човек не бива да назначен на тази длъжност, той е бил в затвора….

Милена разбираше колко пъти бе бъркала, като съдеше хората, вместо да им  помага да почувстват Божията любов, милост и грижа.

Бог бе докоснал сърцето ѝ и нещо се бе променило в нея. От сега нататък тя щеше да гледа на хората през Божиите очи.