Предстоеше избиране на нов представител за Народното събрание от района. Според новите разпоредби се изискваше да се даде предимство на младите хора.

На насроченото събрание в салона, миришещ на пот и стари гуменки и галоши, се събра доста народ.

Дойде ред и на Слави Овчаров. Той вече не бе обикновен млад човек, а личност със специални качества, обграден от народното доверие.

Слави бе дребен, но пъргав, свенлив и питащ се за какво са го изтъпанели отпред. Въпреки всичко на лицето му бе цъфнала демократична усмивка.

Водещият на събранието прочете биографията му с нагласени „важни“ епизоди от живота му. Бях го нарочили и за главен редактор в местния вестник, за да изпъкне заангажираността му към района, въпреки че пописваше от време на време и то само клюки дочути от пазара в понеделник и кръчмата на центъра.

Дадоха думата на Слави. Той обърса с кърпа потното си чело и с приятен омайващ глас започна.

Първоначално думите му звучаха неуверено, но постепенно Овчаров набра сила, сякаш се напъваше да излезе от костюма си и да остане само със своята непреодолима сърдечност.

– Народът ни не еднократно е подтискан, ограбван и лъган …. Знаете моите предложения – и погледна в листовете пред себе си, – нова болница в селището ни, мост с красиви лебеди над канала, …

– На кого ли ще е нужен , – измърмори под носа си някой от публиката.
– … масови излети, тържествени трапези по празниците ….. Очакват ни щастливи дни в бъдеще, – заключи Слави тържествено сред вялото ръкопляскане на седящите отпред.

Поканеният фотограф щракна няколко пъти, за да запечата събитието, което щеше да заеме първа страница на местния вестник.

След като разтуриха събранието някой и друг от по-старите потупаха бащински Слави по рамото и му пожелаха успех в парламента. Той им се усмихна, въпреки че не знаеше какво всъщност ще прави там.

Слънцето отново напомни за себе си с топлите си лъчи. През дългите дъждовни дни, хората се бяха скрили по домовете си, очаквайки по-хубаво време.

Дядо Петко и приятелят му Станчо бяха връстници. Стоплеше ли се времето, двамата използваха всяка минута да бъдат навън.

Сега се бяха подслонили под дебелата сянка на един орех и си бъбреха.

– Изобилието и процъфтяването не са обогатили света така, както изпитанията и трудностите, – отбеляза Петко.

– Не си ли забелязал, че страданията и теготите са ставали не веднъж причина за създаването на прекрасни песни, трогателни стихове, вълнуващи книги и вдъхновяващи биографии? – попита Станчо.

–  Но когато сме изпълнени със скръб и сърцето ни е измъчено от съмнения, много трудно е да се мисли за възвишената цел на страданието, – поклати глава Петко.

– Така е, – съгласи се Станчо, – в момент на болка е трудно да мислиш за нещо друго, освен за собственото си страдание.

– Нашата голяма дъщеря се ожени в чужбина – сподели Петко –  и ние с жена ми често ходим лятно време при нея на гости. Там изкачваме алпийските склонове по въжена линия.

– Навярно е много красиво да се гледа от лифта? – подметна Станчо.

– Гледката е възхитителна, – каза възторжено Петко. – Под нас изплуват чудесни килими от цветя с неземна красота.

– Да, но след няколко месеца всички тези цветя се погребват под дебел слой сняг, – засмя се Станчо.

– Но нали именно снегът им помага да израснат отново, – бурно реагира Петко, – защото тези бели кристалчета напоява земята с вода и запазва кълновете им от зимните виелици.

– Забележи, нашите бремена приличат на този сняг, – философски отсъди Станчо. – До идването на пролетта, цветята запазват красотата си под снега.

Странни старци, още е лято, а те говорят вече за сняг….

Който има уши нека слуша, но и да поразсъждава малко.

 Джейми Макферсън е шотландски разбойник с увлекателна биография, достойна за исторически роман.

Той се прославил с това, че написал песен за предстоящото му обесване, която изпълнил преди да изпълнят присъдата.

След 100 години Робърт Бърнс обезсмъртил разбойника, като съчинил за това стихотворение, което станало популярна шотландска песен.

Джейми бил незаконен син на лорд и циганка. Баща му го признал и живял в замъка на лорда  през годините на детството си.

След неочакваната смърт на баща си Макферсън бил взет в циганския табор. Там той израснал, а после го оглавил.

Съвременниците на Джейми го описват като „благороден разбойник“, който никога не се отличавал с жестокост.

Много пъти го хващали и арестували, но циганите винаги му помагали да избяга.

През 1700 г. Джейми бил помилван за своите престъпления, само няколко минути след като бил обесен.

Според преданията Лука бил сирийски лекар от Антиохия, който придружавал Павел в някои от неговите пътувания.

Лука преразказвал предания за Исус на източното крайбрежие на Средиземно море, от Антиохия до Кесария.

Той имал много добро мнение за бедността. Лука през целия си живот живял без имущество. Общините го хранили и обличали.

Извикан бил в общините на апостол Павел в Гърция, за да узнаят повече от него за Христос. Там той умрял на 84 години.

Главната особеност на Евангелието на Лука е, че то е написана като биография.

В същото време Лука подчертава, че Исус идва от Бога, защото в древни биографии на гръцките мъже непременно се говори за произхода на някой бог.

Денят на Лука, както и на останалите три автора на Евангелията, се отбелязват от Православната и римокатолическата , а също и от някои протестантски църкви.