Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.

Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е  високомерие, ограниченост и недостатък, това е  истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.

Учениците внимателно слушаха учителя. За да разбере какво са запомнили от казаното учителя ги попитал:

– Кака са се появили копията на Библията през Средновековието?

– Имало преписвачи, които с мастило акуратно изписвали буква след буква в продължение на много месеци, – отговорил бързо един от учениците.

– А какви начини използват днес за размножаване на Библията?

– Основно използват два клавиша: Ctrl + C и Ctrl + V.

Много се спекулира с числото 666. То се открива и там, където най-малко се очаква. Ето ви и един интересен случай по повод на това.
Една възрастна жена отишла при свещеника и се оплакала:
– Знаете ли, аз получих пенсионно удостоверение с номер 666…?
Служителят въздъхнал и ѝ казал:
– А в моята библия на 666 страница започва книгата Еклисиаст. Какво да правим?
Труден случай нали?
Имам идея! Да премахнем съществуването на всички страници и номера включващи 666….

Лесно хората отхвърлят Бога, а после се чудят защо светът пропада. Вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
Всеки иска да отиде в Рая, но не вярва и не върши това, което Словото Божие казва.
Казваме: „Вярвам в Бога“, но какво правим, как живеем?
Лесно съдим другите, но никога не даваме да бъдем съдени.
Пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди, но я се опитай да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората го прескачат, а ако го прочетат дори не се сещат да го предадат поне на един човек.
Похотливо, вулгарно и неприлично общуваме в киберпространството, нали никой не ни вижда, но дискусиите за Бог, всячески се потискат и в училище, и на работното място.
„Изпълнени с Христос“ в неделя, но е абсолютно „невидим християнин“ оставаме през цялото останало време.
Не споделяме с много хора вярата си, защото не знаем в какво вярваме и се страхуваме от това, какво ще си помислят за нас.

Защо сте загрижени какво мислят другите за вас? Искате ли да разберете какво  Бог казва за вас? Време е, отворете Библията!

Растението Росен, което се среща в южна Европа, северна Африка и централна Азия може да се възпламени спонтанно в горещо време.
При запалването си растението отделя растителни етерични масла.
Най-интересното е, че това растение не се поврежда по време на горенето.
Някои предполагат, че горящия храст в Библията е подобен на Росен.