Трима сина живеели добре и преуспявали. Връщайки заедно, те обсъждали подаръците, които били подарили на старата си майка.

Първият казал:

– Аз построих голяма къща на майка ни.

Втория добавил:

– Аз ѝ изпратих мерцедес с шофьор.

Най-малкият от тях се засмял и казал:

– Добре сте се постарали, нямам думи за това, което сте направили. Спомняте ли си, че мама обича да чете Библията? Навярно знаете, че тя вече не вижда добре? За това ѝ изпратих един забележителен папагал, който знае цялата Библия наизуст. Взех го от един старей от църквата, който 12 години го е обучавал на това. Тази птица е единствена по рода си. Достатъчно е мама да назове главата и стиха, и папагалът ще ѝ го каже.

Скоро всеки от братята получил писмо от майка си.

На първият си син тя написала:

„Къщата, която ми построи е прекалено голяма за мен. Живея само в една от стаите, но трябва да я почиствам цялата“.

На втория написала следното:

„Вече съм стара да пътешествам. По-голямата част от времето си стоя у дома. Много рядко използвам мерцедеса. Освен това шофьорът е много груб“.

Най- малкият получил следното писмо:

„У тебе има здрав разум, знаеш какво обича майка ти. Пиленцето беше много вкусно“.

Лицемерието и осъждението вървят ръка за ръка.

В деветдесет процента от случаите, ако не и в повечето, хората осъждат другите за греховете, които с удоволствие извършват.

Осъждението показва още една болест на човешката душа – невежеството.

Ние често съдим човек, без да знаем неговия живот, нито обстоятелствата, при които се е оказал, преди да съгреши.

Библията казва: „Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада“.

Ти не можеш да съдиш човек, който не познаваш.

Осъждението ни отлъчва от Христос. То показва, че ние не сме на един дух с Него и изобщо не приличаме на Него.

Бог ви обича точно такива, каквито сте, но Той няма да ви позволи да останете такива.

Божията благодат не е само, за да ни спаси от последствията на греха, а и да започне да ни моделира в образа на Исус.

Някои приемат Божията благодат, когато Бог ги спасява, но след това те се опитват да растат в християнския си живот чрез собствени сили.

Божията благодат ви помага да се превърне в човек, който Бог иска да бъдете. Тя ви форми. Библията нарича това освещение. Бог е грънчаря, а ние сме глината.

За съжаление, тъй като той ни оформя, ние сме склонни да скочим от грънчарско колело и да му кажем:

„Благодаря ти, Господи, но мисля, че мога сам да се грижи сам за себе си. Мога да се оформя в правилното нещо“.

Така унищожаваме нашето духовно израстване.

Един от най-големите проблеми на християнството е, че често хората започват с акцент върху изграждането на връзката с Бога, но след това се връщат към списъка от правила. Те начеват с това да обичат Бога, а след това се връщат обратно към религиозните ритуали.

Това ли е начина, по който трябва да живеем християнски си живот?

В Библията се казва: „И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него“.

Вие няма да бъдете християнин, ако обещаете да правите само добро. Не може да расте като християнин, ако се задължите да бъдете добър. Вие живеете християнски живот, просто като получите Божията благодат и ѝ позволите, тя да ви оформи.

Няма на земята човек, който да е правил  само това, което трябва и никога да не прави грешки.

Провалът не е грях. Може да искате постоянен успех, но натиска, който получавате върху себе си, за да го имате, създава само напрежение.

Желанието за успех ви кара да бъдете нерешителен работохолик и перфекционист, но винаги да търсите безопасност в ситуацията. Тъй като се страхуваме от провалите, ние избягваме всякакви рискове.

За много от нас страхът от провал държи сърцата ни в желязна хватка.

Всички допускаме грешки. Библията казва: „Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши“.

Ние не само сме правели грешки в миналото, но колкото и да се стараем, ги правим и днес.

Много се страхуват: „Какво ще стане ако не успея?“

Човек се е провалял в много области и ще продължи да се проваля, дори и най-добрите в не са лишени от това.

Никога няма да преодолееш страха си от неуспеха, ако не приемеш напълно реалността, че не си перфектен.

За това ни е нужна Божията благодат.

Само когато се пуснем от страха, че ще се провалим, можем да приемем Божията благодат.

Разговаряли група младежи в църквата.

– Ти днес чете ли от Библията? – Лили попита Иван.

Тя отговаряше за младежката група.

– Не, нямах време! – опита се, да се оправдае Иван.

– Ах, така значи, нямал време! – закани му се Лили. – Тогава твоят рожден ден се премества с един ден назад.

– Как така с един ден назад? – недоумяваше Иван. – И защо така реши?

– За всеки ден без Библия, ще премахваме рождения ти ден, Иване! В този ден ти не си живял! Така ще бъде и за всички останали, – уточни Лили.