Много вярващи се опасяват, доколко се молят според Божията воля. Те прекрасно знаят, че Бог не може да направи нещо, което е извън рамките на Неговата воля. И това е напълно вярно.

Но те не трябва да си губят времето, седейки в недоумение. Просто трябва да отворят Библията и да разберат Божията воля.

Бог е обещал да извърши конкретни неща в Словото Си. Неговата воля не се състои в това, да ви се изпълнят вашите желания. В действителност, тези обещания са гарантирани от договора, който бе подписан с кръвта на Исус.

Библията е последната воля и завещанието с Исус Христос. Тя говори за вашето наследство. В тази книга  е отчетено всичко, което ви принадлежи. Най-доброто, което можете да направите е да узнаете, какво е написано в нея.

Не оставяйте Библията просто да лежи на масичката за кафе, докато биете главата си на пода, викайки: „О, Господи, аз търся истината“.

Вземете Библия си и разберете как трябва да се промените, за да живеят в съответствие с Божията воля.

Повечето хора не го правят. Вместо да изменят себе си, те се опитват да променят Бога и непрекъснато се опитва да Го убедят в това, как ги боли или колко са бедни. Те се молят, умоляват и просят Бог да се държи така, сякаш Той трябва да се промени мнението Си относно дадена ситуация. Такива хора са обречени на дълго очакване.

Бог никога няма да се промени. В Библията се казва, че Той е вчера, днес и завинаги един и същ, Неговата воля също.

Така че, не си губете времето напразно, потънал в догадки за това, дали вашите молитви са в хармония с Божията воля. Отворете Библиите си и въз основа на тях изграждайте молитвите си и тогава ще имате увереност, че вашият отговор е вече на път.

Доверието е тази връзка, което прави разликата между един познат и един приятел. Вие говорите с познати, но имате доверие само на приятелите си.

Всеки от нас имате нужда от поне един човек в живота си, край който да се чувства безопасно.

Когато кажете за някого: „Мога да споделя всичко с този човек“. Вие очаквате той да не ви погледне на криво или да ви отхвърли. Знаете, че той няма да ви зареже. Ще бъде с вас във всичките вашите страхове, съмнения и несигурност.

Това е от съществено значение за вас. Между вас и този човек ще има дискретност. За да бъде един човек безопасен за някой друг, ще трябва да се ангажират със пазене на тайни, които другият му е споделил.

В Библията се казва, че изграждането на доверие в едно приятелство, включва поддържане на тайни: „Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата“.

Имате ли човек в живота си на когото можете да се доверите? Ако нямате, помолете Бог да ви помогне да се намери някой, на който да можете да се доверите напълно, с когото да споделяте вашите страховете, вашите съмнения и несигурност.

А ти готов ли си да бъдеш такъв човек за някой друг? Говорете с Бога за това и го помолете да ви намери човек,  който се нуждае от такава помощ. Вие може и да не сте готови още за това, но Бог ще ви подготви ако Го следвате.

Когато у нас се е оформил навик, това не остава незабележимо. Случва се да бъдем добри, търпеливи …, но това не е достатъчно.

Някакъв християнски „навик“ може да се превърне за нас в бог, като привичка да се молим или да четем Библията в определено време.

Тогава ще забележим, че Бог разчупва нашия график, за да му се покланяте не по навик, а с нещо повече от навик.

Навярно сте чули някой да казва:

– Сега не мога, моля се, това време прекарвам с Бога.

Но той не прекарва време с Бога, а по навик. Нещо липсва. Ако човек си признае това, той ще търси възможност да развие в себе си това качество, което му липсва.

Любовта започва там, където свършват очевидните навици. Когато те изчезнат, вие правите нещата без да се замисляте.

Докато вашата святост е подкрепена от съзнателни усилия, вие ще бъдете сигурни, че нещо ви липсва. Свръх естествен живот е живял Исус Христос, но Той е бил с Бога постоянно.

Има ли места, където не можете да бъдете с Бога? Тогава се откривайте на Бога в тези конкретни обстоятелства, докато не се срещнете с Него и там. Ще усетите, че животът ви ще стане по детски елементарен и естествен.

Един от белезите на едно страхотно семейство е, че членовете му си помагат един на друг в растенето.

Как става това?

Ще ви дам два начина, които помагат на хората да се развиват. Това важи във всяка една област на живота.

1. Чрез пример. Исус направи това при обучението на учениците.
„И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“.

Вашите деца не искат да чуят поредната проповед. Те искат да видят примера на Исус в живота си.

2. Чрез разговори. Ако не сте критични в разговорите с децата си за реалните проблеми, те няма да израстват. За съжаление, повечето разговори, които имаме с деца са около планове, хранене или домашна работа, а не за нещата, които наистина има значение в живота.

В Библията се казва:“Тия думи (Божиите заповеди), които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“.

Сега ще ви кажа два начина, които не работят, за да помогнат на хората да растат:

1. Чрез критика. Заяждането не действа. Ако осъждате другите също няма да се получи нищо. Критиките и оплакванията са напълно неефективни за промяната на човека.

Защо? Защото, когато критикуваме, се фокусираме върху това, което не искам, а не това, което желаем.

„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“.

2. Чрез сравняване. Всеки е уникален. Няма никой в ​​света като теб! Ето защо сравняването никога не дава резултат. В действителност, това е смърт за всяка връзка и взаимоотношение.

Всеки човек трябва да съди собствените си действия и да не се сравнява с другите. След това той може да се гордее с това, което сам е направил.

Помислете сериозно за разговорите, които сте имали в семейството си. Говорихте ли с тях това, което наистина има значение в живота?

Тома бе един от дванадесетте ученици, но той не бе сред тях, когато Исус ги посети. Когато се върна той чу какво е станало, но отказа да повярва.

Вероятно си мислеше: „Как може да е този Исус, който зная, щом за тялото Му не са били преграда затворените врати?“

Господ дойде и предложи на невярващия си ученик да „докосне ребрата“ Му. Показа му раните на ръцете Си и изцели неверието му.

Нима това стана случайно?

Не, поради Божията милост, на съмняващия се ученик бяха показани раните върху Господното тяло, за да се изцери обезкуражението му.

Неверието на Тома е ценно за нас, защото той чрез докосване си възвърна вярата, а нашият ум проследявайки тази история, която е записана в Библията,  се разделя със съмнението и се укрепва във вяра.

Така ученикът, който се съмняваше, се осъзна и се превърна в истински свидетел на Възкресението на Исус, а колко повече това важи днес за нас нас?

Между нас има хора, което не приемат на доверие нищо. Те трябва да пипнат, да вкусят, …, да видят, както Тома.

Но срещата с Господа, преобръща всякакви представите, подозренията, опасенията, колебанията и скептицизъм. И от малодушният и нерешителен човек Бог прави решителен, дързък и непоколебим свидетел за Себе Си.