Цигуларят Игор Политковский и пианистът Евгени Епщейн гастролирали в гадовете на Южен Кавказ с цикъла от цигулкови сонати на Бетовен.

В един малък град на летището ги посрещнал представител от Дома на офицерите, където щял да се състои концерта им.

Той ги поздравил сърдечно, но в очите му се четяло очакване.

– А къде е третият? – попитал най-накрая представителят.

– Ние сме само двама, – отговорил Политковский.

– Аз поръчах в хотела три стаи, – объркано казал военния. – На афиша прочетох три фамилии.

На афишът в действителност една под друга били разположени три фамилии:

Бетовен – цигулкови сонати.

Политковский – цигулка.

Епщейн – пиано.

През 1855 г. Лондонското филхармонично дружество  поканило Вагнер да даде няколко концерта в столицата.
Веднага щом Вагнер се появил в Лондон срещу него се надигнали нападки. В музикалните кръгове се носел слух, че той снисходително се отнасял към такива безпорни авторитети, като Моцарт, Керубини, Бетовен и ги „измъчва в техните концерти“, колкото си иска.
Лондончани особено били раздразнени от това, че Вагнер дирижирал симфониите на Бетовен наизуст. Дали му да разбере, че според тях това е неприлично и подчертава неуважителното му отношение към Бетовен.
На следващия концерт партитурата лежала на пюпютъра. Успехът на концерта бил изключителен. Ценители на музиката заобиколили Вагнер и развълнувано го поздравявали:
– Нали ви казахме! ….. Така съвсем по друг начин звучи! Истинско Бетовеново звучение! Колко перфектно се получи темпото на скерцото! Как брилянтно въведохте виолите! ….
След тези думи един от музикалните ценители грабнал отворената партитура и …
О, ужас! Това била партитурата на „Севилския бръснар“ плюс приложения за фортепиано, които стояли най-отгоре …

Веднъж младият чиновник Барт, който имал необикновено красив тенор, отишъл при Бетовен. Заварил маестрото в лошо настроение. Бетовен се готвел да унищожи някакви изписани нотни листове и вече ги поднасял към към горящата свещ, когато Барт скочил и викнал:
– Какво правите?
– Написах песен, но не ми хареса и възнамерявам да я унищожа…..
– Разрешете да погледна, маестро!
Барт седнал на рояла и изпял песента с такова чувство, че Бетовен останал във възторг и умиление.
– Знаете ли, млади човече, мисля че се е получила хубава песен!  – казал своенравния гений.
Така бил спасен известния романс на Бетовен „Аделаида“.
След по-малко от две седмици, това произведение се разнесло из целия град, предизвикващо всеобщо възхищение……

Един аристократичен любител на музиката, не без сарказъм попитал Брамс:
– Маестро, не смятате ли, че темата на финала във вашата Първа симфония поразително прилича на подобна темата от Деветата симфония на Бетовен?
Композиторът без да се смути, казал на любителя:
– Действително, това е така! Но не е поразително това, че всяко магаре смята за свой дълг да ме информира за това?