Един ученик попитал учителя си:

– Казано ни е да обичаме ближния както себе си. Но как да го обичам, когато той лошо се отнася към мен?

Учителят отговорил:

– Трябва правилно да разбереш тези думи. Обичай ближния си като нещо, което всъщност си ти. Твоето тяло се състои от ръце, крака, глава, уши, очи, нос, сърце, бели дробове, …. Един ден твоята ръка прави грешка, наранява се и цялото тяло се чувства зле. Ще накажеш ли ръката си, че се е ударила? Ако направиш това ще причиниш допълнително неразположение на тялото си. Така е и с ближния, който е едно с теб. Той се отнася лошо към теб, защото недостатъчно добре те разбира. Ако ти го накажеш за това, ще причиниш болка на себе си.

– Но ако той е грешник и е виновен пред Бога, как мога да го обичам? – попитал отново ученикът.

– Ние всички сме части на едно тяло, – казал учителя. – Нима няма да ти стане мъчно, ако видиш, че една част от това тяло се е заплела в греха и почти умира?

В случай, че не винаги имате достатъчно въздух, когато се гмуркате, опитайте метода предложено от доктор Джонатан Армбрустер.

Направете няколко бързи и кратки вдишвания.

По този начин, ще имате в запас въздух за 10 секунди.

В случая ще се получи лека хипервентилация на белите дробове и мозъкът ще приеме, че имате кислород в достатъчно количество.

Това ще ви помогне да направите по-дълбоко гмуркане.

Вера бе стажантка в болницата. На рецепцията тя се запозна с Георгиев. Той беше професор по ботаника, живееше в един от хубавите квартали на столицата. Щастлив бе в брака си и имаше три деца.

Когато Георгиев се запозна с Вера бе на 72 години. Той умираше бавно и постепенно от рак на белия дроб.

Беше му приложена химиотерапия под авторитетното наблюдение на известен онколог.

Една нощ Георгиев попадна в реанимацията, защото през деня бе имал проблеми с дишането. Той трудно се движеше в отделението и просто бе припаднал.

Преди Вера да отиде при него, тя погледна тестовете му и рентгеновите снимки на белите му дробове. Забеляза, че той има двустранен ексудативен плеврит, последствие от рака на белите дробове. Това беше много лошо.

Вера влезе в стаята и видя измъчен и изтощен мъж. Тя го попита стандартно:

– Как се чувствате?

От отговора, който последва тя разбра, че той е славен човек. Побъбриха си малко за незначителни неща, след което Вера му каза:

– Течността в дробовете ви е от рака. Ние можем да я изтеглим чрез специални игли, но облекчението след тази процедура няма да продължи дълго. За съжаление ракът ви прогресира.

Когато разговаряше с него Вера се чувстваше странно леко. След като му съобщи диагнозата, тя реши преди да отиде при следващия пациент, да го попита:

– Вие разбирате ли тази диагноза и какви са прогнозите?

Той се усмихна и каза:

– Четох в Интернет, че при такава диагноза ми остава да живея няколко месеца, но онкологът настоя да продължа химиотерапията.

– А вие самият какво искате? – попита Вера.

Георгиев се умълча за няколко секунди. След това вдигна очи и погледна Вера. Тя видя как по лицето му се стичат сълзи.

– Аз изживях един прекрасен живот. Имам прекрасно семейство. Моите близки ме обичат и аз бих искал да бъда с тях в къщи – и той заплака, като хвана Вера за ръката. – Никой до сега, нито един път не ме е попитал какво искам. Моля ви, мога ли да си отида в къщи? Всичко, което искам е да си бъда у дома.

Вера беше шокирана. Провеждаха лечение, изпробваме един или друг метод, но никой не  бе попитал болния, какво той иска.

Георгиев съвсем не искаше да бъде в реанимацията, не желаеше тръбата в гърлото си, нито катетъра. Той знаеше, че болестта е неизлечима. И искаше да умре спокойно.

Вера успя да го изпрати в дома му, където му оказваха палиативни грижи.

Той почина две седмици по-късно, заобиколен от любимите си хора.

Вера бе доволна, че го е попитала какво точно иска. Така се стигна до вариант, който беше най-добър за останалите дни от живота му.

Когато Вера чу, че Георгиев е починал, тя почувства облекчение, че е могла да го избави от страданието му.

По крайбрежието на японския град Фукусима са намерени 17 мъртви делфина.

По предварителна информация, бозайниците за загинали поради облъчване с радиация.

Подобен извод е направен от служители на Националния музей на науката след като били отворени мъртвите делфини. При всички загинали животни в белите им дробове се наблюдавал бял налеп.

При анализа на кожата на бозайниците, се е доказало, че делфините са били изложени на радиация, което предизвикало у тях коронарна болест на сърцето.

Според експерти, по-рано в тази част на океана не са забелязани такива заболявания на делфини.

Според чуждестранните медии, заболяването на делфините е резултат от изхвърлените промишлени отпадъци.

Другу негови имена са императорско плодче, китайска шипка. Названието „годжи“ идва от китайското – gouqizi и от древни времена е изключително високо ценено в традиционната китайска медицина.  Расте в полите на Хималаите. Не случайно в Китай се носи легенда, че хималайските столетници се хранят с годжи бери.
Този вид плод е мощен антиоксидант.
Растението включва множество аминокиселини и микроелементи, витамин С, витамини, минерали, желязо, калций, цинк, селен, ненаситени мастни киселини, флавоноиди, полизахариди, монозахариди, мастни киселини, линолова и алфа-линоленова киселина, бета-ситостерол, растителни стероли и много други необходими елементи. Също така съдържат зеаксантин от 200 мг до 100 г в сушените плодове и полизахариди: до 31% от теглото целулозата.
Всичко това влияен на организма по следния начин: подобрява правилното функциониране на сърцето, регулира функцията на бъбреците, възобновява функцията на белите дробове, предотвратява ревматизъм, укрепва зрението, мускулите и костите, повишава съпротивителните сили на организма към инфекции.
Годжи бери съдържа най-обещаващите хранителни вещества и поддържат здравето. Те са подходящи като ефективно средство за лечение на патогенни състояния на сърцето, черния дроб, далака, белите дробове и бъбреците. Плодовете съдържат цял ​​набор от антиоксиданти, минерали, витамини, особено C и имат ниско съдържание на калории.
Те са разпространени на Запад като здравословна храна, поради високото съдържание на витамин С. В 100 грама плодове се съдържа до 2500 мг витамин C.
Годжи бери също се препоръчват за лечение на ревматизма, причинено от студен и влажен климат. Продължителната им употреба укрепва ставите, костите и имунната система, помага за намаляване на теглото, повишава жизнеността, подобрява зрението, забавя процеса на стареене, осигурява дълголетие.
Проучванията показват, че плодовете имат силен стимулиращ ефект върху имунната система, повишаване нивото на имуноглобулина. Тяхната консумация се препоръчва за деца с отслабена имунна система и тези, които живеят в стрес.
Храни, обогатена с тези плодове помага за регулирането на сърдечната честота и кръвното налягане.
Известно е също така, че благотворно въздействат върху мъжката плодовитост и потентност. Годжи бери широко се използват като традиционно ориенталско лекарство.
Поради приятния им вкус, плодовете могат да се консумират директно или да се поставят в храни и напитки. Препоръчителната дневна доза е не повече от 10 г., разделена на две, приема се сутрин и вечер на гладно за период от 2-3 месеца.
При гастрити и за регулиране на храносмилането плодовете се консумират направо. За понижаване на кръвната захар и кръвното налягане плодовете се заливат с гореща вода, запарват се и се консумират заедно с водния извлек. Обичайната доза е 10-20 г дневно, разпределени за 3 приема. Чаят от годжи бери  се препоръчва за подобряване на зрението, а чаят от годжи и китайски лимоник – за пречистване на черния дроб и предпазване от затлъстяване.
Особено благоприятно въздействие върху целия организъм има чаят “осем съкровища”, в който годжи бери се комбинира със зелен чай, фурми, жен-шен, хризантема, плод лунйен и небет шекер.