При сканиране на мозъка на деца, подложени на стрес в ранна детска възраст, учените забелязали, че някои области на мозъка, имат обемът по-малък, отколкото при нормално дете.
Известно количество стрес има в живота на човека при всяка възраст. Чрез стреса човек се обучава да избягва опасни и неприятни ситуации, изменя поведението си и променя навиците си към по-добро.
Въпреки това, постоянния хроничен стрес свързан с бедност, недостатъчно внимание или насилие, може да остави негативни следи до края на живота.
Екип от учени от Университета на Уисконсин в Медисън е успял да докаже, че стресовите фактори в ранна детска възраст необратимо променят развиващия се мозък на детето, особено засягащи области, свързани с обучението, паметта и емоционалното поведение.
Такива промени могат в бъдеще да имат отрицателно въздействие върху поведението, здравето и дори избора на любим човек.
До сега не е изяснено, защо събития ставащи в две-, три- или четиригодишна възраст, влияят на личността и поведението на човека до края на живота му.
Трябва да обръщаме внимание на това, в какви условия растат децата ни, защото ние формираме личности, които израстват от тях.

Не всички страни, които искате да посетите, са безопасни. В много страни опасността се крие в бедността, организираната престъпност, болести и много други проблеми, на които туристите могат лесно да бъдат изложени, без да знае местната ситуация. Ако не се съблазнявате от слънчевите плажове, а сте в търсене на тръпката и мечтаете за едно вълнуващо пътуване, то може и да не се върнете живи от него.
Днес ще ви представя една страна, която не е безопасна за пътешествие из нея. Това е Венецуела.
Тук се намира най-високия водопад в света Анхел. Природата е много красива – безкрайни плажове, тропически архипелази, удивителна флора и фауна, хиляди орхидеи в тропическите гори. В тези места не можеш да не се влюбиш.
Но вечерно време по-добре е да не излизаш от дома.
Венецуела е мястото, където се пресичат маршрутите за незаконно придвижване на наркотици, които влизат в Америка.
Столицата Каракас се смята за втория град по количества убийства и повечето от тях не са разкрити.
Така че, ако се опитате да посетите това място, вие лесно можете да бъдете отвлечени от неизвестни лица, някъде на границата между Венецуела и Колумбия.

Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….

Бедността и Богатството посетили един човек:
– Коя от нас е по-красива? – попитали те.
Изплашил се човекът. Ако каже, че Бедността е красива, то Богатството ще се разсърди и ще си отиде. А ако каже, че Богатството е прекрасно, Бедността ще се обиди и ще почне да го измъчва.
Дълго мислил и накрая казал:
– Така, както седите една до друга, не мога да реша. Поразходете се малко.
Бедността и Богатството започнали да крачат напред-назад. Човекът ги погледнал и казал:
– Ти бедност си много добра откъм гърба, когато си отиваш, а ти Богатство си прекрасно в момента, когато пристигаш.

В навечерието на Рождество заведенията в Неапол работят на необичаен принцип: „Заплати две чаши кафе и в замяна ще получиш една“.
Странно, но това привлича и „работи“ между клиентите.
Тази традиция на „спряното кафе“ или платено в полза на бедните, се е появила още с появата на първите кафе машини, в началото на 20 век. Тогава не всеки е можел да си позволи чаша скъпо струващо кафе.
Популярността на тази традиция се е върнала в последните години, когато беше Италия  нападната от бедността.
В тези дни, ако клиент иска да демонстрира собствения си успех и щедростта си, заплаща кафе за себе си и едно за съвсем непознат беден или бездомен човек.
Ако някой отиде с надежда да похапне в някой бар, получава и безплатно кафе, платено от някой друг посетител преди това.
Днес, когато под влияние на кризата по улиците на Неапол се  тълпят множество бедни, възраждането на тази “ акция“, която  е въплъщение на взаимност и солидарност, е много навременна.
Собственици от 200 бара в Неапол са включени в тази „кампания“. Те насърчават своите клиенти за благотворителност, като правят прилична отстъпка за тези, които решат да почерпят съвсем непознат човек.