Съвремените скулптори рязко се различават от статуите в древността. В своите работи авторите се стараят първо не да предадат визуалната красота, а да предадат някакво послание от темите на деня.
Накои се възхищават от съвремените паметници, а други остават в недоумение от тях, но никой не остава равнодушен.
Днес ви представям един доста интересен паметник – Деца жертва на пороците.
Този паметник е издигнат на площад Болотной в Москва. Той призовава към борба с човешките пороци.
Основната скулптора представлява две играещи деца, около които се намират 13 фигури олицетворяващи тринадесет порок: алкохолизъм, невежество, псевдонаука, безразличие, пропагандиране на насилието, садизъм, забравяне, наркомания, проституция, кражба, експлоатация на детския труд, война и бедност.

Обикаляха пазара. На ъгъла видяха просяк. Седнал на чувал от зебло. Изглежда това беше единствената му вещ. Просякът беше сляп. Това забелязаха, когато той вдигна поглед привлечен от шума на стъпките им. Очите му бвха замрежени от млечно бяла мъгла.
Слепецът протягаше към всеки минувач ръка за милостиня. Този жест силно ги докосна.
Те бяха баща и дъщеря. Бедността не беше гостенин в техния дом.
Двамата се спогледаха и без нищо да си казват, отидоха и купиха храна.
Върнаха се при просяка. Момиченцето взе храната и се приготви да я даде на просяка. Но баща ѝ каза:
– Събуй си сандалите преди това.
Момичето не разбра, защо трябва да направи това, но послуша баща си.
След това отминаха и оставиха човекът да се нахрани.
– Татко, нали обувките се събуват само пред монах, в знак на почит, заради делото, на което се е отдал?
– Всички сме просяци, – каза мъжът. – няма значение как сме облечени в дрипи, расо или копринени дрехи. Всички искаме от живота едно и също. Този просяк може, би слепец по рождение, израстнал в нищета и изстрадал навярно много, съзира онази красота, заради, която не губи желанието си да живее. За това заслужава дълбоко уважение.
Също както протегнатите ръце на слепеца, човешкия дух чрез Господа може да се извиси над хаоса и разрушението и да разтвори криле за полет.

При сканиране на мозъка на деца, подложени на стрес в ранна детска възраст, учените забелязали, че някои области на мозъка, имат обемът по-малък, отколкото при нормално дете.
Известно количество стрес има в живота на човека при всяка възраст. Чрез стреса човек се обучава да избягва опасни и неприятни ситуации, изменя поведението си и променя навиците си към по-добро.
Въпреки това, постоянния хроничен стрес свързан с бедност, недостатъчно внимание или насилие, може да остави негативни следи до края на живота.
Екип от учени от Университета на Уисконсин в Медисън е успял да докаже, че стресовите фактори в ранна детска възраст необратимо променят развиващия се мозък на детето, особено засягащи области, свързани с обучението, паметта и емоционалното поведение.
Такива промени могат в бъдеще да имат отрицателно въздействие върху поведението, здравето и дори избора на любим човек.
До сега не е изяснено, защо събития ставащи в две-, три- или четиригодишна възраст, влияят на личността и поведението на човека до края на живота му.
Трябва да обръщаме внимание на това, в какви условия растат децата ни, защото ние формираме личности, които израстват от тях.

Не всички страни, които искате да посетите, са безопасни. В много страни опасността се крие в бедността, организираната престъпност, болести и много други проблеми, на които туристите могат лесно да бъдат изложени, без да знае местната ситуация. Ако не се съблазнявате от слънчевите плажове, а сте в търсене на тръпката и мечтаете за едно вълнуващо пътуване, то може и да не се върнете живи от него.
Днес ще ви представя една страна, която не е безопасна за пътешествие из нея. Това е Венецуела.
Тук се намира най-високия водопад в света Анхел. Природата е много красива – безкрайни плажове, тропически архипелази, удивителна флора и фауна, хиляди орхидеи в тропическите гори. В тези места не можеш да не се влюбиш.
Но вечерно време по-добре е да не излизаш от дома.
Венецуела е мястото, където се пресичат маршрутите за незаконно придвижване на наркотици, които влизат в Америка.
Столицата Каракас се смята за втория град по количества убийства и повечето от тях не са разкрити.
Така че, ако се опитате да посетите това място, вие лесно можете да бъдете отвлечени от неизвестни лица, някъде на границата между Венецуела и Колумбия.

Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….