Росен израстна във фермата на баща си. Когато пасеше стадата той неусетно се хващаше за парчето молив и лист хартия в джоба си и рисуваше.

Скоро родителите му забелязаха уменията му в това изкуство и го пратиха да учи рисуване.

Така Росен стана учител по рисуване.

Когато Исус го срещна в църквата, която посещаваше, Го призова за евангелизатор.

Росен дълго се бори с Бога. Не искаше да остави четките и палитрата си, но един ден си каза:

– Настъпи часът в живота ми и аз предавам всичко на Бога. И на Авраам му е било трудно да даде най-скъпото за него, сина си Исак.

Росен пожертва рисуването и стана един от най-мощните евангелизатори в страната.

След години Бог отново върна Росен да преподава рисуване.

Божият план за живота ни има цели, които не знаем. Той копнее да сме готови да предадем най-скъпото, за да послужим на другите.

Да се откажем от това, което най-много обичаме е най-малкото, което можем да направим.

Неговият пример е явен, Той пожертва за нас Своя единороден Син.

Огнян бе разгорещен и едва ли не викаше:

– Не забравяйте, че никой друг няма твоите таланти. Никой. Бог те издига от обикновените хора, като съпоставя твоите уникални способности с индивидуални задачи.

– Какво се пъчиш, всезнайко? – дръпна го Пламен.

Огнян още по-настървено продължи:

– Може би баща ти никога не те е хвалил или учителите ти винаги са те критикували, но Бог ще те аплодира…..

– Да бе, как ли пък не, – прекъсна го Пламен.

– Само Той може да направи лошите грешници добри и да направи слабите верни, – добави Огнян.

– Край, не искам да те слушам повече, – махна с ръка Пламен.

– Ей, човече, това не е шега, – Огнян погледна сериозно приятеля си. – Бог дава дарове, не оскъдно, а изобилно! И той не дава подаръци на случаен принцип, а внимателно на всекиго според уникалните способности.

Пламен ускори крачка и се отдалечи бързо от Огнян.

Георги не вярваше в Бога. Той бе категоричен:

– Няма Бог.

Посети една неделя църквата , която му предложи негов приятел и вярванията му се разклатиха.

Той често се хвалеше:

– Пея много добре.

И този ден в църквата, когато всички около него запяха, той първо не осъзнаваше какво точно пее, но изведнъж осъзна значението на думите.

Този път Георги извика, докато пееше:

– Най-големият грешник съм аз. От този момент наистина вярвам в Исус.

Представете си! Този който не беше проронил нито една сълза след смъртта на баща си и сина си, стоеше в църквата и плачеше.

След това събранието изпя химна „Велика благодат“.

– Знаех, че нещо ми пречи, – каза Георги.

Той изведнъж осъзна, че нещата, които бе правил като употреба на наркотици и алкохол, не са го довели до смърт, болест или затвор.

Това е Божията благодат, която бе действала в живота му.

– Сега разбрах, кой е Исус и реших да го приема, – разклати разгорещено глава Георги.

Когато приемем Божията благодат, ние също получаваме пълно прощение.

Бог ни освобождава от нашия грях и възстановява връзката Си с нас.

Това е невероятна благодат!

Петър се върна въодушевен у дома. Той бе още млад и много възможности се разкриваха пред него.

– Повишиха ме, – радостно заяви Петър. – Сега съм ръководител на цял сектор.

– Радвам се за теб, но разумно преценявай възможностите си, – каза баща му.

– Е, татко, ти все за проблемите и тревогите мислиш. Бъди малко по-оптимистичен.

Бащата го изгледа изпитателно и добави:

– Човек трябва добре да познава дарбите и силните си страни.

– Щом са ме назначили на тази длъжност, те са преценили, че мога да върша тази работа, – нацупи се по детски Петър.

– Виж какво, моето момче, не всеки учител може да стане директор. Не всеки дърводелец има умение да ръководи бригада….

– Да, От всеки музикант не става диригент, – Петър прекъсна баща си. – Тези много си ми ги разправял.

– Съгласен съм, че едно повишение може да постави човек на мястото му, но стремежа към повече, води до загуба на целта.

– И каква е моята цел? Престиж, по-високо място в компанията или може би по-висока заплата. Но какво лошо има в това? – попита Петър.

– Знаеш ли, алчността е лош съветник в работата, – отбеляза бащата.

– Това означава ли, че не мога да се радвам на повишението си? – в гласа на Петър звучеше помрачена радост.

– Радвай се, – потупа го по рамото баща му, – но не забравяй „По-добре да имаш малко със страх от Господа, отколкото да имаш голямо съкровище с тревога.“ Така че не позволявай на сърбежът за неща или ухото за аплодисменти да те отклони от твоя богоумишлен замисъл!

Бе студен ден. Марин чакаше на опашка в магазина.

– Мразя да чакам, – каза си той.

Въздъхна дълбоко и през главата му минаха всички нежелани чакания:

– Отвратително е да бъдеш на опашка пред лекарския кабинет.

– Непоносимо е, да чакаш до телефона, обещано обаждане.

– Нетърпение спрямо инвестиции, направо те подлудява.

– А колко бавно растат семената.

– Ами отговорите на молитвите …

– И за всичко това трябва да се чака, – махна с ръка и продължи да мърмори недоволен. – Чакането е толкова трудно, особено когато трябва да чакам Господа.

По този повод баща му каза един ден:

– Понякога ни се струва, че Бог действа много бавно, но това може да е тест за твоята вяра.

Ако сме нетърпеливи и вземем нещата в свои ръце, ще имаме проблеми, а дочакаме ли Бога, ще бъдем благословени.