У семейство Петрови положението бе мъчително. Причина за това състояние бе неспокойната им три годишна дъщеря Ина.

Този малък ангел се събуждаше в три часа през нощта и тероризираше родителите си по всякакъв начин.

Ина обичаше да подскача върху леглото си и да крещи от удоволствие. Това бе прекрасен батут за малката, но за родителите ѝ бе същинско шоу на ужасите.

Бащата Симеон и майката Стела се редуваха да занимават малката си дъщеричка до сутринта, когато Ина се укротяваше и заспиваше.

Двамата уморени родители изпиваха сутрешното си кафето без да осъзнават какво правят. Стела се държеше, но Симеон бе в окаяно състояние.

Тази сутрин той се обади по телефона и поръча сладолед на Макдоналдс от закусвалня за бързо хранене. От там му отговориха:

– Тук нямаме такъв.

Явно бе дал поръчката си на грешно място. Друго не му оставаше освен да изпие сутрешното си кафе.

Паметта му правеше засечки през целия ден.

Вечерта Симеон отиде на църква. Забеляза, че е забравил имената на много хора, но тук го спаси християнската традиция, при която към мъжете да се обръщат с „брат“, а към „жените“ със „сестра“.

Така поне хората нямаше да забележат, че е забравил имената им, а щеше да мине и за по-духовен.

За обръщението към децата бе къде по-лесно:

– Здравей приятелю!

Симеон си каза:

– Навярно съм се разболял от нещо ужасно, което засяга паметта ми.

Това го притесни само за момента.

Друг смайващ симптом, който проявяваше, но самият той не осъзнаваше бе, че започна като баща си да разказва анекдоти и то доста пикантни.

За жалост околните не бяха пощадени от тях, просто не им провървя.

Страшно заболяване бе споходило Симеон, а докога щеше да трае никой не знаеше. Навярно само паметта му бе притеснена от това.

Историци и археолози многократно са намерени убедителни доказателства, че преди хиляди години хората са се увличали по определени видове спортове.

Скални рисунки изобразяват сцени напомнящи на борба в определен стил. Сгради и обекти от по-късни периоди свидетелстват за популярността на отборна игра на топка, състезания по бягане, конни игри ….

Измислените в древни времена игри постепенно са се развивали и с времето са ставали прародители на много съвременни спортове.

Правилата на повечето популярни спортни игри са се появили през 19 век. Тогава света е открил за себе си дисциплини като футбол, хокей, бейзбол. Сред многообразието от спортните дисциплини са останали и такива, които са разпространени само в някои страни и части на света.

Ето ви една интересна игра, която не е от много разпространените – Слембол ( Slamball ).

Играта е създадена въз основа на баскетбола, но за разлика от баскетболното игрище, полето за игра е батут и има четири батута около всеки кош.

Задачата на играчите е топката да попадне в коша на противника.

Жителката на британския град Дарби, която от дете е загубила ръцете и краката си, е победила на Националното училищно състезание по скачане на батут, сред участниците от втората група инвалидност.

12 годишната Иззи Уилл е изгубила крайниците си на шест години, когато внезапно е получила сърдечен пристъп и множество от органите ѝ били повредени.

Хирурзите трябвало да ампутират ръцете и краката на британката, след като тя е претърпял бактериален менингит.

През 2011 г. момичето  е получило подходящи протези благодарение, на който тя е започнала да ходи и да се занимава със спорт.

След като Уил започнала добре да се справя с протезите, се захванала да посещава училищните занимания по батут, които се провеждали след учебните занятия.  Една година по-късно, тя решава да участва в състезание по батут и заела първо място в него.

Срещнали се доларът, еврото и българския лев. Разговаряли за хобитата си и кой какво обичал да прави.
– Аз обичам да ям и постоянно раста, – казал доларът.
– А аз обичам да скачам на батут, нагоре надолу, надолу нагоре, – казало еврото.
– Моето любимо занимание е по-интересно, заявил левът, – аз обичам да се гмуркам надълбоко.