Един човек се срещнал със свой стар приятел, който се опитвал да се приспособи към живота и така и иначе, но без успех, както го помнел, всичко било напразно.
„Трябва да му дам малко пари“, – помислил си той.
Но същата вечер разбрал, че приятелят му е забогатял и се разделил със своите дългове, които му тегнели от много години.
Отишли в един бар и приятелят му почерпил всички присъстващи.
Когато го попитали, коя е причината за неговия успех, той отговорил, че до неотдавна е живеел като Друг.
– Какво значи като „Друг“? – попитали го хората.
– Другият е този, който ме учеха да бъда нещо, което всъщност не съм. Другият мисли, че човек цял живот трябва да трупа пари, за да не умре от глад…..
– Тогава ти кой си?
– Аз съм като този, който се вслушва в сърцето си. Човек, очарован от живота, откриващ чудеса, който се радва и въодушевява от това, което прави. Бедата е там, че Другият ме измъчваше със страх от разочарование и неуспехи, не ми даваше възможност да направя каквото и да е.
– Но нали съществува и страдание, – възразили посетителите в бара.
– Съществуват и поражения. И никой не е застрахован, че ще ги избегне. За това по-добре да воюваме за изпълнение на мечтите си и да загубим някоя битка, отколкото да бъдем разгромени и да не знаем за какво сме воювали.
– Само това ли е? – попитали слушателите.
– Да, това е всичко. Когато разбрах това, реших да бъда такъв, какъвто съм искал да бъда винаги. Другият остана там в къщи, той ме гледаше, но аз не го пусках повече…. И от този миг, когато изгоних Другият от живота си, Бог започна да твори чудеса в живота ми.

Момиче довело приятеля си да се запознае с родителите й. Тя се уединила с майка си, а момчето оставила при баща си.
Бащата се обърнал към младежа:
– Колко досадно е всичко, хайде да отидем до бара!
– Може, с удоволствие.
Седнали на бара и си пийнали добре.
Бащата отново:
– Какво ще кажеш да поизлезем малко, да свалим по някоя мадама?
– Няма да откажа!
Отишли, правили какво правили и решили да се прибират.
– С какво ще си ходим с такси или с метрото? – попитал бащата.
– По-добре да вземем метрото!
Прибрали се. Седнали да вечерят. Бащата пред всички попитал кандидата за ръката на дъщеря си:
– Какво ще правиш в неделя? Да идем на риболов, става ли?
– Чудесно, – радостно се отзовал младежът.
Бащата се обърнал към дъщеря си и казал:
– Този не ти трябва, дъще. Той е пияница, глупак и скъперник, а и през почивните дни няма да си бъде в къщи.

В навечерието на Рождество заведенията в Неапол работят на необичаен принцип: „Заплати две чаши кафе и в замяна ще получиш една“.
Странно, но това привлича и „работи“ между клиентите.
Тази традиция на „спряното кафе“ или платено в полза на бедните, се е появила още с появата на първите кафе машини, в началото на 20 век. Тогава не всеки е можел да си позволи чаша скъпо струващо кафе.
Популярността на тази традиция се е върнала в последните години, когато беше Италия  нападната от бедността.
В тези дни, ако клиент иска да демонстрира собствения си успех и щедростта си, заплаща кафе за себе си и едно за съвсем непознат беден или бездомен човек.
Ако някой отиде с надежда да похапне в някой бар, получава и безплатно кафе, платено от някой друг посетител преди това.
Днес, когато под влияние на кризата по улиците на Неапол се  тълпят множество бедни, възраждането на тази “ акция“, която  е въплъщение на взаимност и солидарност, е много навременна.
Собственици от 200 бара в Неапол са включени в тази „кампания“. Те насърчават своите клиенти за благотворителност, като правят прилична отстъпка за тези, които решат да почерпят съвсем непознат човек.

От 1980 г., Уелс е домакин на годишния маратон по неравна местност с дължина от 35 км, в които хората се състезават едновременно с жокеи на коне.

Той е измислен от собственик на местен бар, който чул думите на един от посетителите, че на по-дълга дистанция човек не отстъпва на конете.

Отначало хората много изоставали. През 1985 г. Допуснали да участват велосипедисти, един от които четири години подред печелел наградата.

След това колоездачите били отстранени.

През 2004 г. Бегачът Хю Лоб успял да надбяга всички коне. Три години по-късно неговият успех бил повторен от Флориан Халцингер.

В ЮАР, провинция Лимпопо се намира Big Baobab Pub. Бар, който се намира във вътрешността на гигантски баобаб, който е на шест хиляди години. Той може да приема едновременно 15 души.
Такива баобаби са известни както в Африка, така и в Австралия.
Хората ги използват като затвори, храмове, мавзолеи, автобусни спирки и обществени тоалетни.