През 1993 г. служителят на австрийска банка Ото Нюман организирал  в своята смяна грабеж, в който участвали още двама души. От банката били изнесени пари, равняващи се днес на 167 хиляди евро, между тях имало  златни кюлчета и монети.
Престъплението било разкрито. Всичко заграбено било върнато. Нюман прекарал в затвора три години и половина.
През 2012 г. се установило, че в банката не е възстановена откраднатата сума, която се съхранявала в Министерството на правосъдието, тъй като за нея е получила застраховка от една застрахователна компания, където били застраховани паричните средства на банката.
В крайна сметка, съдът решил да прехвърли тези пари на Нюман, който бил много изненадан от решението на съда, но не се отказал от тях.

Веднъж попитали Хери Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
– Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
– О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
– Какво? Как може да стане такова нещо?
– Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
– Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
– У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
– Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежа се почесва по главата и казва:
– Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
– Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
– Фу, – отговарят от банката.
– А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
– Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
– Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
– Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
– Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
– О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
– Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
– Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
– О-о-о! Това променя нещата.

Представете си, че има банка, която всяка сутрин внася на твоя сметка 86.400 лева. В нея не се пази дневния остатък. Всяка нощ той става нула, всичко което ти ни си използвал през деня изчезва.
Какво бихте направили?
Разбира се, всеки ден ще изтегляте всичките пари до стотинка!
Знайте, че всеки от нас има сметка в банка, която се нарича „Време“. Всяка сутрин банката ви начислява 85, 400 секунди за деня.
Всяка нощ в банката изтриват даните и гледат каква част от твоя кредит ти не си инвестирал в нужните цели. Тази банка не съхранява пари и не позволява да ги прехвърляте на друга сметка. Всеки ден се отваря нова сметка. Ако не използваш тези пари, губиш само ти. Ние не можем да се върнем назад и да вземем от предишния кредит. Ти трябва да живееш с това, което ти се дава днес.
Инвестирай добре, за да не съжаляваш за вложеното.
Часовата стрелка продължава да се движи и достига максимума за деня.
За да оцените една година, попитайте студент, който е загубил една година от обучението си.
Ако искаш да разбереш стойността на един месец, попитайте майка, която преждевременно е родила.
За да разберете стойността на седмицата, попитайте издателя на някое седмично издание.
За да разберете стойността на часа, попитай влюбените, които очакват да се срещнат.
За да разбереш цената на минутата, попитай човекът, който току-що е изпуснал влака.
За да разбереш стойността на секундата, попитай човекът, който за малко е избегнал катастрофата.
За да се оцениш хилядната от секундата, попитайте спортист, който е изгубил сребърния медал на олимпийските игри.
Оцени по достойнство всеки момент, който живееш и му придай още по-голяма значимост. Посвети го на специален човек, толкова специален, че да можеш да му посветиш цялото си време.
И запомни, времето никого не чака!

Това се случило на 23 август 1973г. в Стокхолм, Швеция. Сутринта избягалият затворник Ян Оусон влязъл в Швейцарската кредитна банка. Той извадил автомат и стрелял в тавана. Настъпила паника сред парчетата бетон и счупените стъкла. Последвалата агония продължила шест дни.

Всички банкови чиновници, които в момента били на работа, две момичета и един мъж,  станали заложници на бандита и съучастника му Кларк Оловсон. Те били все млади хора на двадесет и няколко години. През шестте дена били затворени в едно от подземните хранилища на банката. За да пуснат заложниците престъпниците поискали три милиона крони в брой, два пистолета и кола.

По време на обсадата заложниците претърпели какви ли не изтезания. Принуждавали ги да стоят прави с въже на врата, така че ако паднат да се обесят. От време на време допирали дуло до телата им и те очаквали всеки момент да бъдат разстреляни. Цели петдесет часа нямали храна, а торбите за смет били единствената им тоалетна.. Изпитвали клаустрофобия и страх.  Въпреки всичко между заложниците и похитителите се появила необичайна близост. Една от заложничките имала възможност да избяга, но не пожелала.. Другата  успяла да предаде информация на полицаите, но после казвала, че се чувствува като предателка. Мъжът охаректеризирал  бандитите като „много мили”.

Сокхолмската полиция правели всичко възможно да освободи заложниците, но срещнала враждебност от тяхна страна. По  телефона те казали, че искат да излязат заедно с крадците, имали им доверие. Твърдели, че те ги пазели от полицаите. По-късно се разбрало, че едно от момичетата е държало за ръка по-младия похитител и казало, че той ѝ  дал нежност. След като я изнесли на носилка тя извикала след Оусон, че иска пак да го види.

Освободените заложници смятали полицаите за врагове и били убедени, че дължат живота си на крадците.. Едно от момичетата твърдяло, че лекарят искал да промие мозъкът ѝ, защото ѝ „втълпявал”, че бандитите са причинили болестното им състояние.  Другото момиче, една година след инцидента, посетило  крадците в затвора и разговаряло с тях .

Лекарите занимаващи се със случая, стигнали до заключението, че реакцията на заложниците е типична за хора, изпаднали в екстремна ситуация, от която не са били сигурни дали ще излязат живи.

Случилото се в швейцарската банка ще се запомни завинаги като „Стохолмски  синдром”.