В Тайланд слоновете са свещени животни и национален символ на страната. За това имат права установени със закон.

Например, слоновете имат строго регламентиран работен ден, който трае не повече от осем часа, притежават паспорт и медицинска застраховка. Освен това на слоновете се разрешава да работят от 14 до 60 години.

На 60 години те излизат в пенсия. На всеки слон, живеещ в плен, държавата дава надбавки под формата на белени банани.. Все пак това се отнася за онези животни, които са заработили за това със своя си труд.

За слоновете пенсионери в страната е създаден специален дом за престарели животни, където те могат да се занимават с „нищо“.

Само че до пенсионна възраст доживяват не много.

Това ястие може да се намери в почти всеки китайски ресторант като десерт. Китайските готвачи го готвят по доста сложна технология, но ако всичко се опрости, то можете да си направите сами пържени банани в къщи.

Това се прави по следния начин.

Бананът се очистват от кората и се нарязват по дължина на две половинки. Всяка от тях се поръсва със захар и се поставя в тиган с нагорещено олио.

Бананите се пържат в продължение на 2-3 минути, след което можете да ги поръсите с канела и залеете всяка половинка с ром или ликьор.

Получава се много вкусен и сладък десерт.

В английското графство Кеймбриджшир прасе, което е взето от кланицата, решило, че е куче. Намиращо се в жилищен дом сред кучета, животното започнало да имитира поведението им.
Прасето на име Фелла било купено от фермера Емили Кейтс и нейният приятел Дастин Грациотти.
Двойката, която се придържала към вегетарианските възгледи, искала да покаже, че прасетата могат да се използват не само за храна.
Идвайки в дом, където живеели три малки кучета, Фелла се научила да се разхожда на каишка, да изпълнява командите „седни“ и „чакай“. Интересно е, че прасето се е опитвало и да лае.
В храната на Фелла влизат варени зеленчуци и банани. Емили казва, че свинята спи в спалнята заедно с кучетата и ѝ позволяват свободно да се движи из стаите.
– Все едно е да си гледаш куче. Фела е много чиста и за нея е лесно да се грижиш, – казва Емили.
Сега прасето, което скоро е навършило една година има размери на немска овчарка и продължава да расте.
Емили и Дъстин са купили Фелла за 100 долара миналата година, когато животното е било на три месеца.

Това е едно интересно преставление, което може да се наблюдава само в Тайланд. В него се представят крадки тематични номера, в които често участват и зрители от публиката.
Слоновете играят футбол, карат велосипед, рисуват и даже правят масаж. Разнообразието от номерата се определя от фантазията на дресьора.
В края на шоуто можеш да останеш със слоновете и да получиш интересна фотосесия. Снимка на слон или в неговите“обятия“, люлеенето на неговия хобот е оригинално занимание.
След представлението обикновенно зрителите хранят „актьорите“. За да ги храниш, често се налага да си купиш храна, която на самото място струва около 10 бата.
Понякога туристите си купуват връзки банани предварително, за да доставят няколко щастливи минути на слоновете и да се отблагодарят за удоволствието, което са им доставили.
Обикновено слоновете се дресират от малки. За изпълнение на номерата се удостояват само „най-способните“. Тези, които нямат артистични данни разкарват туристите на гърбовете си.

Месо за 2,19 лв, килограм банани за 0,69 лв, олио за 2,12 лв….тази чудна оферта ме заля на разговорка с жените от махалата.
И къде е това? Звучи фантастично в нашата действителност.
Някаква германска фирма откривала мрежа от хранителни магазини. Славели се с коректност и точност. Пускала евтини стоки, но качествени.
Повод за разговора е магазина, който утре щели да отворят. Промоции, награди….това завладява ума на на всяка домакиня, особено на пенсионерите. Горките възрастни хорица прекосяват целия град и обикалят всеки пазар, за да намерят най-евтината и горе-долу добра за консумиране храна.
Е, от там дойде приказката за хранителния туризъм.
Нов магазин ще откриват в града. Е, вярно на другия край на града е, но си заслужава разходката, за да се снабдиш с нещо по-качествено и евтино за определено време.
Дали да чакаме да остареем, за да си правим такива хранителни екскурзйики или в това забързано време да ги практикуваме неволно, стиснали последните стотинки? Преценявайки колко, за колко и до кога, с една единствена цел, да оцелеем.